/Поглед.инфо/ „Никой няма да ни спре – нито Хага, нито оста на злото, никой друг“, каза Бенямин Нетаняху през уикенда. Израелският премиер говори за продължаване на „войната с ХАМАС до края, до пълна победа“, че „ще възстановим сигурността както на юг, така и на север“, но абсолютното мнозинство от световната общност е убедено, че всъщност Нетаняху няма да спре геноцида на палестинците в Газа.
Може ли ООН да спре касапницата в Газа? Странен въпрос. Разбира се, че не може - все пак Израел има американски "покрив" и Вашингтон ще блокира всякакви резолюции срещу еврейската държава в Съвета за сигурност на ООН, така че Израел не е заплашен от международни санкции, да не говорим за налагане на мир от военните сили на международната коалиция. При всичко това обаче точно сега решението на една от основните институции на ООН може да стане много значимо за бъдещата съдба на Израел и палестинците. Още тази седмица Международният съд може да вземе първото си предварително решение по иска за признаване на действията на Израел в Газа като геноцид - изисквайки от Тел Авив да предприеме „временни мерки за предотвратяване на геноцид“, тоест да спре военната операция.
Повече от символично е, че делото е заведено от правителството на Южна Африка, страна, която дълги десетилетия беше осъждана от световната общност за апартейд. Нещо повече, СССР и по-голямата част от Запада постепенно се обединиха в осъждането на режима на потисничеството на белите над чернокожите, въпреки че Великобритания и САЩ защитаваха бялата Южна Африка по-дълго от останалите. Сега ситуацията до голяма степен се повтаря - Израел е защитен от САЩ и част от Запада, но те няма да могат дълго да игнорират мнението на световното мнозинство. Шансовете Международният съд първо да се произнесе относно необходимостта Израел да прекрати враждебните действия и след това (месеци или дори години по-късно) да признае Израел за виновен в геноцида на палестинците, са много големи, защото никога досега в новата му история не се е случвало светът се изправи пред такава ясна проява на геноцид.
И въпросът не е само, че в ерата на интернет е невъзможно да се скрият доказателства за умишлено изселване и унищожаване на цивилни: израелското ръководство също не се свени да говори директно за целите на своята „операция“. Тоест съдиите на Международния съд просто трябва да изслушат страните и да вземат единственото възможно решение, признавайки черното за черно. Те практически нямат алтернатива - ако Израел бъде оправдан, репутацията на ООН ще бъде смъртоносно ударена и почти целият Глобален Юг ще откаже легитимността не само на Израел, но и на глобалните институции, изградени от англосаксонците (и ООН и нейният съд са един от тях). Следователно, въпреки че сега съдът се оглавява от американски гражданин, англосаксонците няма да могат да потулят случая - ще трябва да признаят реалността. Разбира се, въпросът няма да излезе извън рамките на съда: за да може решението за спиране на военните действия да стане не просто призив от съда, а правно изискване на световната общност, е нужна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, одобряваща решението на Международния съд. И САЩ несъмнено ще я блокират.
Въпреки факта, че ще трябва да платят за това с вече бързо влошаващата се репутация, отношението към Вашингтон като покровител и съучастник на Израел, извършващ геноцид, става почти универсално. Следователно всяко решение на МС не предвещава нищо добро за Съединените щати: отказът да се съди Израел ще унищожи всяко останало доверие в международните институции, а ветото върху резолюцията на Съвета за сигурност ще доведе до обвинения в покровителство на убийците. Ето защо Щатите са толкова недоволни от самия факт на делото на Южна Африка - но те не могат да променят нищо. И намерението на Германия да заеме страната на Израел в процеса (въпреки факта, че твърдението на Южна Африка беше подкрепено от различни страни, от латиноамерикански до мюсюлмански) вече предизвика укор от съседа на Южна Африка, Намибия: те напомниха на германците, че Германия извърши първия геноцид на ХХ век, в който хиляди намибийци бяха нечовешки третирани и гинаха брутално през 1904-1908 г. (племената хереро и нама бяха унищожени на 50-89%), и все още не се е изкупила напълно: „Германия, която днес подкрепя Израел, не успя да се поучи от ужасното си минало.”
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
В историята на Международния съд вече е имало случаи, когато той е намирал признаци на геноцид в действията на определени държави - последният път беше преди няколко години по делото среу Мианмар, който беше обвинен в геноцид на мюсюлманите рохинги. Но историята на рохингите (мюсюлмани, живеещи на границата с Бангладеш, много от тях новодошли) не се доближаваше до ситуацията в Газа. В Мианмар властите се намесиха в етнически конфликт в един от техните региони - и възстановиха реда, използвайки сила срещу всички страни, не само срещу рохингите. В случая с Газа говорим за действията на държавата окупатор (официалната дефиниция на Израел, включително в документите на ООН) по отношение на населението и територията, която не й принадлежи, с цел прогонване на хората от тази територия.
Нещо повече, изселвания по най-бруталния начин - масови бомбардировки, отказ от хуманитарна помощ, унищожаване на инфраструктура и домове: 85% от жителите на Газа станаха бежанци и това въпреки факта, че огромна част от тях вече са бежанци или потомци на бежанци от няколко години поколения. В края на краищата, от 1948 г., а след това от 1967 г., Израел заграби по-голямата част от земята, принадлежала на палестинците и предназначена за създаването на Палестина, а сега унищожава и последното им убежище, което отдавна е превърнато в концентрация лагер.
Патронажът на САЩ, разделянето на арабския свят и военната мощ правят Израел практически безнаказан – и се оказва, че само самата еврейска държава може да спре геноцида. Но тя вече отиде твърде далеч - и не сега, а през много десетилетия на своята политика на потисничество и изселване на местното население от Палестина. Не само престъплението, но и задънената улица на подобна политика за страна, заобиколена от половинмилиарден арабски свят, отдавна е ясна: невъзможно е да живеем вечно в режим на потискане на народ, изгонен от земята си и живеещ практически в резервати. В крайна сметка рано или късно балансът на силите и розата на геополитическите ветрове ще се променят не в полза на Израел - и възмездието ще го застигне.
Но засега израелското общество все още има шанс да се промени - и да се принуди да признае палестинците за равни и като имащи право на собствена държава на собствена земя. Принуда не от любов към палестинците, а от загриженост за собственото бъдеще. Признаването на Израел от Съда на ООН за виновен в геноцида ще бъде не само израз на отношението на международната общност към действията на еврейската държава, но и възможност тя да спре по пътя към националната катастрофа. Никой не се интересува от това повече от самите граждани на Израел.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.