/Поглед.инфо/ Двама големи съюзници в НАТО, Германия и Франция, обърнаха гръб на САЩ. Берлин и Париж отказаха да сформират коалиция срещу „иранската агресия“ и да изпращат своите кораби в Персийския залив. Според експертите отказът на европейците едва ли ще се отрази на военните планове на САЩ, но ще бъде отправна точка за възраждането на Европа като независим център на сила.

Търсенето от САЩ на съюзници за създаването „военноморска сила“ за „свобода на движение“ на корабите в Персийския залив се превърна в основа за нови търкания в отношенията на Европа с Вашингтон, пише в неделя френският вестник „Монд”. Според изданието Франция и Германия, които са участници в иранската ядрена сделка, категорично не са съгласни с предложението на Вашингтон за създаване на коалиция срещу "иранската агресия" в Ормузкия пролив и няма да изпращат там своите кораби.

След залавянето от иранския флот на шведския танкер „Стена Имперо“, който плава под британския флаг, от Вашингтон призоваха страните от Европа, Япония и Южна Корея да създадат мисия за противопоставяне на Иран. След това Великобритания изпрати там два разрушителя. В същото време френският министър на отбраната Флоранс Парли обяви, че присъствието на чуждестранни войски ще добави затруднения в отношенията с Иран, когато се реши съдбата на ядрено споразумение.

Белгия и Холандия също приеха тази идея без ентусиазъм и Германия остана напълно под огъня на американската критика. В същото време новият министър на отбраната на Германия не изключва участието на Германия в европейската мисия без да се присъедини към плановете на САЩ, а германският вицеканцлер и министърът на финансите Олаф Щолц нарече военния конфликт „най-лошият“ сценарий, който би застрашил морската навигация в региона.

От своя страна, вестник „Шпигел” отбеляза, че в отношенията между Берлин и Вашингтон демарши са се случвали и преди, но в момента Германия е формулирала ясен отказ да участва във военните операции в САЩ. Сега дори най-пламенните привърженици на оста Берлин-Вашингтон са против участието на Бундесвера във военната мисия на САЩ.

По този начин Доналд Тръмп повлия на германската политика повече от всеки негов предшественик, отбелязва „Шпигел” и припомня, че през 2003 г. Германия отказа да се включи във войната срещу Ирак под мотото „ние повече няма да участваме във всичко, което вие искате”. Сега, според изданието, мотото се е променило: „Ще участваме само там, където не участвате."

Заслужава да се отбележи, че европейските съюзници изиграха различна роля в други мащабни военни кампании в САЩ. Например, Германия изпрати един от най-големите контингенти от няколко хиляди човека за войната в Афганистан, докато Франция изпрати по-малко от двеста бойци. Берлин и Париж по всякакъв начин се съпротивляваха на инвазията в Ирак, разбирайки разрушителността на военната намеса за целия Близкия изток.

Но десетилетие по-късно френските военновъздушни и военноморски сили изиграха ключова роля по време на интервенцията на НАТО в Либия, довела до убийството на Муамар Кадафи и продължаващата гражданска война.

Конфликтът в Сирия не остана без участието на Франция и Германия. Освен това, ако Германия се ограничи до малко представителство на своите ВВС, тогава Париж не се стеснява да използва авиацията и флота за нанасяне на удари срещу Сирия, а също така участва във финансирането на сирийската опозиция. Защо тогава Франция и Германия отказаха да подкрепят идеята на Вашингтон да изпрати войски в Персийския залив?

Според американския политолог Дмитрий Дробницки Париж и Берлин са се отказали да участват в операцията не само защото противоречи на техните икономически интереси, но и защото нямат военни възможности да влияят на действията на САЩ.

„Всеки път, когато трябва да рискуват нещо, европейците не проявяват никаква воля. Този отказ не означава, че Европа е казала на чичо Сам не от военна гледна точка. Европа просто изобщо не е в състояние да направи каквото и да е по въпроса”, заяви Дробницки.

Според него поведението на Париж и Берлин изглежда изключително унизително за целия Стар свят. „Това е отговор на провокацията:„ Слаб ли си? “ И те гордо отговарят така: „Да, слаби сме!”, сочи Дробницки.

Той отбеляза също, че от военна гледна точка на Вашингтон му е все тази от решението на Германия и Франция. „В САЩ основната грижа е някой глупак да не натисне бутона. Така че всичко е ограничено до натиск върху Иран, а не до война. И това следва от действията на Тръмп, въпреки факта, че има крило на ястреби, ръководено от Джон Болтън, който изисква окончателно натискане на този бутон”, смята политологът.

Той припомни, че Франция и Германия, за разлика от Южна Корея и Япония, не обичат морски авантюри, като се започне от най-простите маневри и се завърши с демонстрация на сила в регион, който е изключително нажежен. „Те нямат нито сила, нито голям опит”, заяви експертът.

Но от политическа гледна точка отказът на Париж и Берлин да участват в операцията говори за нарастващо разцепление между страните от НАТО. „Първо, европейските страни по ядрената сделка са недоволни, че страните от ЕС са подложени на вторични санкции срещу Иран. Второ, раздялата с Великобритания, която подкрепи инициативата на САЩ, също е очевидна”, обясни Дробницки.

Първият вицепрезидент на Академията за геополитически проблеми Константин Сивков също смята, че отказът на европейските държави да участват в антииранските планове на Вашингтон няма да повлияе на ситуацията от военна гледна точка.

„Това няма да даде нищо, тъй като основната сила там ще бъдат САЩ. Що се отнася до Франция и Германия, техният отказ има чисто политическо и икономическо значение. Така те самите категорично се дистанцират от американския натиск върху Иран. В Европа вече са предприели мерки, за да заобиколят американските санкции и да излязат от системата за разплащания, която се контролира от САЩ”, заяви военният експерт.

В същото време Сивков се съгласява с Дробницки по отношение на факта, че блокът на НАТО престава да бъде хомогенен и продължава да се разделя.

„В случай на извънредна ситуация, НАТО няма да действа като единна организация. Например, ако Съединените щати насърчават военен конфликт с Русия, тогава, като се има предвид потенциалът на ядрената ракета на Русия, Европа ще откаже да подкрепи САЩ. И тогава Вашингтон ще остане в конфликт с Москва на четири очи “, прогнозира експертът.

Но от икономическа гледна точка поведението на Берлин и Париж показва желанието им да гарантират безопасността на своите танкери, но не чрез придружаването им с военни кораби, а чрез поддържане на мирни отношения с Иран, допълва Сивков.

„Всичко това е от поредица, когато Франция и Германия отказаха да изпратят войски в Ирак. Трябва да разберем, че сега в западната цивилизация има два блока, които си противоречат помежду си. Това е англосаксонската ос, в лицето на Лондон и Вашингтон, и оста Париж - Берлин, които искат да възстановят статута на стара Европа като геополитически център на сила”, добавя експертът.

„И проблемът е, че през последните десетилетия Европа изчезна от световната карта като военен играч. Днес те не са в състояние да произвеждат ракетни системи, нямат самостоятелно произведени изтребители, разузнавателни самолети и т.н. Но след 20-30 години Европа ще влезе в независими позиции, което най-вероятно ще доведе до конфликт с Великобритания и САЩ”, обобщава Сивков.

Превод: В.Сергеев