/Поглед.инфо/ Световните медии с неохота съобщават, че на фона на глобалната енергийна криза, обхванала всички водещи пазари, Европейският съюз трябва да разчита само на себе си в осигуряването на собствената си енергийна сигурност: танкерите на отвъдокеанския съюзник с втечнени „молекули на свободата“ - като алтернатива на авторитарния руски газ - няма да дойдат. Ако перифразираме добре позната фраза, шистовата революция, за необходимостта, за която нашите американски приятели говорят през цялото време, се провали с оглушителен трясък.

За да оценим трагикомичния характер на настоящата ситуация, нека се обърнем към основните цифри, които обаче бяха известни още от първите минути на битката за Северен поток 2.

Американските продавачи на втечнен природен газ започнаха активна атака на европейските пазари в периода 2018-2019 г. Производството на втечнен газ в САЩ веднага се увеличи със сто милиарда и достигна 840 милиарда кубически метра. До есента на 2018 г. износът на газ от САЩ за Европа беше на нивото на статистическата грешка, но през септември същата година увереният Доналд Тръмп, по време на лична среща, всъщност принуди Жан-Клод Юнкер, тогавашен президент на Еврокомисията да даде зелена светлина на доставките, като предостави на износителите безпрецедентни преференциални условия.

Обемът на доставките от оскъдните 250 милиона през юни до декември се изкачи веднага до милиард и половина кубически метра. Именно през този период цунамито от публикации във вътрешната и чуждестранната преса спадна, когато всички видове експерти и анализатори прогнозираха безславен край на руския износ като цяло и в частност на Северен поток 2.

В този момент изглеждаше, че всичко ще бъде точно така. Точно една година по-късно, през декември 2019 г., износът на втечнен природен газ, произведен в Щатите, достигна рекордно високо ниво, надхвърляйки три милиарда кубически метра. Американският дял на европейския пазар на втечнен природен газ стана 16 процента, тоест се удвои само за година. Газовозите прелитаха напълнени през океана, изхвърляйки съдържанието на своите трюмове в терминали за регазификация от Картахена в Испания до Торнио Манга във Финландия. Великобритания, Испания, Полша и Португалия бяха основните получатели на американските гаранции за гориво.

Тук е необходимо да се уточни, че говорим само за втечнен газ, т.нар. СПГ, а не за цялото потребление на Европейския съюз като цяло.

И тогава коронавирусът излезе на световната сцена - и всичко замръзна. Още през първото тримесечие на 2020 г. доставките от САЩ удариха в дъното и никога не се върнаха до рекордните висоти. Като се има предвид минорната тоналност на публикациите в американската преса, в повторния успех дори Вашингтон не вярва.

Веднага след като COVID-19 започна да отпуска мъртвата си хватка, световната икономика (и особено в индустриализираните страни) енергично се втурна да възстанови темповете на производство. И тогава изведнъж стана ясно, че политиката и обещанията за помощ са едно, но свободният пазар е съвсем друго.

Рекордните 914 милиарда кубически метра, произведени в американските фабрики през 2020 г., или останаха в държавата, която вече помнеше замръзналия Тексас както и как седя на тъмно цяла Калифорния, или отидоха в Азиатско-тихоокеанския регион. Тъй като последният винаги е бил първокласен пазар, тоест цените на природния газ там са по -високи по подразбиране, а частните продавачи (правителството на САЩ не продава втечнен природен газ) предпочитат да получават гарантирани и високи печалби.

Ако европейските политици си бяха направили труда да прегледат училищния учебник по география, щяха да научат, че Азиатско-тихоокеанският регион -това са 58 държави с общо население над пет милиарда души. Но най -важното е, че именно тук се намира Китай, способен да абсорбира почти всяко количество енергийни ресурси. По данни на Международната агенция по енергетика, Пекин е удвоил покупките си на втечнен природен газ тази година и поради тази причина, включително заводите за втечнен природен газ по света са увеличили производството с 40 процента.

Целият Европейски съюз заедно консумира , годишно 394 милиарда кубически метра синьо гориво, а КНР - 330 милиарда, докато първият пазар е практически статичен и расте много умерено, вторият се разраства с доста бързи темпове. При това на същите тези борси купувачите от Индия, Сингапур и Япония все още се борят за кубични метри, гигакалории и топлинни единици.

Ето защо, когато средната цена за хиляда кубически метра в Европа е била около 320 долара, приятна за окото и портфейла на потребителя, в Азиатско-тихоокеанския регион тя се е търгувала за 700 долара.

Днес американски издания съобщават, че подземните складови бази в страната, подобно на европейските, са недостатъчно запълнени в сравнение с миналата година, а цените на производството се издигат нагоре към небесата, което вече гарантирано ще доведе до рязко увеличаване на сметките за електроенергия за населението.

Всъщност Вашингтон, решавайки вътрешни проблеми и продължавайки да запазва своя дял в Азия, дава на Газпром карт бланш да завладява европейския пазар. Не с думи, а с действие се потвърждава, че няма алтернатива на доставките от тръбопроводи, които сами по себе си могат да гарантират енергийна сигурност и възстановяване на промишлеността на ЕС.

В продължение на четири години САЩ се опитваха с всички сили да изтръгнат прословутите газови лостове за влияние върху Европа от нашите ръце. Сега се оказва, че всичко това е било, само за да ги връчат обратно на тържествения финал, обвити с червена подаръчна панделка.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели