/Поглед.инфо/ Добре разбирам, че от първите две части въпросът остана напълно без отговор: кой се възползва от това? Няма да има категоричен отговор и последната част.
Ако погледнете на местно ниво, това изглежда е доста полезно за Китай, който моментално се отърва от потенциалния Майдан в Хонконг със сериозни политически катаклизми. Това обаче е твърде малко, особено на фона на многомилиардни загуби от скъсани експортни потоци, както и очевидното замръзване на маховика на вече разплетената мрежа от „големи пътища на коприната“.
Същото важи и за други основни играчи, свикнали с гладко функциониране на световните производствени вериги, унищожаването на които вече води до непоправими загуби, сриващ БВП.
Въпреки това трябва да се отбележи, че Русия, която отдавна е под санкции, е изправена пред необходимостта от вътрешно развитие. Същото важи и за САЩ (стига Тръмп да е там), Иран и дори Германия, да не говорим за Китай, както и всички останали, които все още трябва да осъзнаят тази реалност, са в една и съща лодка.
Във всеки случай световните сили с трайни амбиции нямат друг начин, освен да залагат на технологичните си зони, както беше за почти целия 20 век, което всъщност осигури стабилност и прогресивно развитие, без големи дисбаланси и загуба на независимост.
В резултат на тази предстояща реалност изглежда, че няма нужда от глобална финансова надстройка, паразитираща върху всички, защото залогът за вътрешно развитие диктува съвсем различен подход към всички области на икономиката, включително вътрешното ценообразуване, което е независимо от международните спекуланти или мафията финансови институции, предлагащи заеми в замяна на опустошителни реформи.
Това обаче е само началото на дълго пътуване, предстои много работа, до съвместно търсене на инструменти за премахване на гигантския паричен балон, който заплашва самия факт от неговото съществуване.
Дали ще има съвместно търсене на нов световен ред в компанията на онези, които COVID-19 е изтъкнал като своя цел, или кръгът ще се стесни (или ще се разшири), времето ще покаже. Точно както ще покаже с кого ще бъдат Съединените щати след изборите през 2020 г. Във всеки случай, вече има признаци за началото на процеса на унищожаване на глобалния „Картаген“, който се представя за единствената възможна парадигма за цялото човечество.
И така, повтарям още веднъж: ако нямаше коронавирус, ще трябва да се измисли. И няма значение кой всъщност го е измислил. Важното е, че той ярко подчерта проблемите, които трябва да бъдат решени незабавно. А кой има полза и кой печели, ще видим през есента. Още повече, че именно през есента се смятат пилетата.
P.S .: Ако някой си помисли, че съм настоявал за изкуствения произход на коронавируса COVID-19 и целевото му „разпръскване“ на 10-те страни, споменати във втората част на статията, тогава тази мисъл е погрешна. Първо, имаше опити за превантивно влияние върху основните сили, достатъчно е да се припомни световният тероризъм и миграционната криза, които обаче не доведоха до глобални последици. Второ, вместо коронавирус, може да е имало нещо съвсем различно, но също толкова неочаквано. Трето, въпросът не е „кой или какво?“, А „как?“. Как да се възползваме от тази възможност и да нанесем максимални щети на противника, насочвайки оръжието там, където е необходимо, и блокирайки и саботирайки възможни мерки за ответни действия по пътя?
Недостатъкът на терористите и мигрантите е, че те са истински и материални, което означава, че могат да попаднат в полезрението на оръжия или закона с по-нататъшно ефективно облекчение. „Предимството“ на COVID-19 е неговата новост, изненада и невидимост с просто око. А също и при липса на ефективни средства за борба в момента на възникване, което просто дава време да разберем кой е врагът и кой е приятел, да разбера и намери решение на натрупаните проблеми, да започне рестартиране на цялата система и в крайна сметка да възстанови този свят в интерес на конкретни хора, т.е. не безлични собственици на виртуален капитал.
Превод: Поглед.инфо