/Поглед.инфо/ Развитието на ситуацията около т. нар. “Берлински пациент” все повече придобива характера на „търговска война“, в която страните са, от една страна, Европейският съюз, воден от Германия, а от друга, САЩ. Първоначално заемайки отделена позиция по този въпрос, Вашингтон след това осъзна, че могат да го използват за свои финансови и икономически цели като допълнителен таран срещу проектирания газопровод „Северен поток 2“ и в интерес на доставчиците на втечнен природен газ. Очевидно Берлин не разбра веднага този сценарий, което породи все по-хаотичните и противоречиви изявления на редица германски политици, оглавявани от федералния канцлер Ангела Меркел.
Показателно е, че в дискусиите на представителите на германското правителство за възможните мерки срещу Русия първоначално изобщо нямаше енергийни аспекти. Ставаше дума само за необходимостта от задълбочено проучване на ситуацията и нейното колективно обсъждане на ниво ЕС. Също така бяха направени много неутрални изявления от американския Бял дом. Въпреки това, веднага след като Берлин (и, между другото, Варшава) споменаха руския газопровод като възможна цел, реториката се изостри като по сигнал.
В момента позицията на Ангела Меркел, формулирана от нейния прессекретар Щефан Зайберт, е, че "не е изключена възможността за налагане на санкции срещу изграждането на газопровода “Северен поток-2". Според него федералният канцлер "смята, че е погрешно" да изключва който и да е от вариантите от дискусията.
Германският министър на отбраната Анагрет Крамп-Каренбауер, която замени Ангела Меркел като шеф на ХДС, направи подобно изявление. Според нея властите в страната ще обмислят бъдещето на проекта „Северен поток 2“ „във връзка с отравянето“ на Навални.
Норберт Рьотген, ръководител на комитета по международни отношения на Бундестага, се изказа по-остро, призовавайки германските власти да се откажат от проекта за изграждане на газопровода „Северен поток-2“, а Европейският съюз да приложи санкции срещу Русия.
Изострянето на реториката в Берлин, разбира се, не остана незабелязано във Вашингтон и там много активно се възползваха от новата възможност да торпилират проекта за изграждане на газопровод от Русия до Германия. Първо, президентът Доналд Тръмп на 7 септември - няколко часа след обявяването на позицията на Ангела Меркел - заяви, че подкрепя идеята за отказ от проекта „Северен поток-2“ поради отравяне на руския политик Алексей Навални. В същото време той призна, че самият той не е сигурен, че Берлин е готов да се откаже от този проект, тъй като там, според него, са в слаба позиция: „Те се отказват от въглищата и ядрената енергия. Поставят се в много лошо положение. "
Два дни по-късно държавният секретар на САЩ Майк Помпео в интервю с американския журналист Бен Шапиро призна участието на „високопоставени руски служители“ в инцидента, като по този начин хвърли пропаганден мост, за да обвини Русия като държава и да наложи санкции срещу нейните проекти. „Съществува значителна вероятност това да е дошло от високопоставени руски служители. Мисля, че това е лошо за руския народ и за Русия ”, възкликна патетично Помпео.
И, разбира се, Полша нямаше как да не се окаже трета страна в дискусиите от двете страни на Атлантическия океан, предлагайки на Германия не друго, а да замени Русия в енергийната област. Както заяви прессекретарят на полския кабинет Петър Мюлер в ефира на полската телевизия, страната му е готова да предостави на Германия своята газова инфраструктура като алтернатива на “Северен поток-2”, в случай че Берлин се откаже от този проект. Става дума за газопровода “Балтийска тръба”, който според плановете на Варшава трябва да бъде пуснат в експлоатация през октомври 2022 г. и да свързва газовите находища на Северно море с Полша през Дания. „Полша е отворена да използва и инфраструктурата, която изгражда, за своята енергийна сигурност“, каза полски държавен служител на германците.
Москва все още не вижда риск Германия да блокира изграждането на газопровода "Северен поток-2", заяви Дмитрий Песков, прессекретар на руския президент. Руската страна наблюдава призивите на редица германски политици да се преустанови изпълнението на проекта: „Наблюдаваме изявления. Засега виждаме, че за всяко подобно изявления има две, които говорят за абсурдността на подобно предложение. "
По-конкретно министър-председателят на Бавария и ръководител на ХСС Маркус Зьодер е категорично против въвеждането на каквито и да било санкции срещу проекта „Северен поток 2“ като изключително важен за самата Германия в икономически план. Германия напълно осъзнава, че страната е исторически зависима от руския внос на газ. През 2019 г. ПАО „Газпром“ достави там 53,5 милиарда кубически метра природен газ, което възлиза на 60% от общото потребление на газ в страната.
Още от дните на СССР ФРГ се противопоставя на използването на енергийни въпроси за политически цели, нека отбележим, дори в пика на кризата, свързана с въвеждането на съветските войски в Афганистан през 1979 г.
„Мисля, че няма да има икономически санкции срещу Русия. Най-вероятно ще бъдат въведени някакви целенасочени санкции ”- така коментира настоящата ситуация британската аналитична компания “Оксфорд Икономикс”. Лоран Русекас, изпълнителен директор за газовите пазари EMEA в консултантската компания “Маркит”, също не вижда реални причини за прекратяване на проекта: „Не очаквам конкретни санкции или други политически стъпки по отношение на проекта „Северен поток-2” във връзка с отравянето на Навални“.
Независимо от това, нарастването на вътрешнополитическото напрежение в САЩ във връзка с наближаващите президентски избори неизбежно влияе върху засилването на натиска на Вашингтон върху европейците. И тук много зависи от последователната позиция на Германия като една от ключовите държави от ЕС. Освен това, жертвайки сътрудничеството с Русия, за да угоди на американските производители на втечнен природен газ, Берлин не само ще претърпи значителни финансови загуби, но и ще загуби де факто статута си на един от привилегированите партньори на Москва. А едно свято място, както знаете, никога не е празно ...
Превод: В. Сергеев