/Поглед.инфо/ Докато Русия, заедно с ОПЕК, се опитва да задържи световните цени на черното злато на комфортно ниво, американските производители на петрол обират каймака и завладяват нови пазари. Тази загриженост бе изразена от финансовия министър Антон Силуанов. Трябва ли да се страхуваме от американския петрол, който, според някои прогнози, може да изпревари руския износ след няколко години?

„Разбира се, ние се нуждаем от стабилност и предвидимост на цените на петрола, това е вярно. Но ние виждаме, че всички тези сделки с ОПЕК водят до факта, че нашите американски партньори увеличават добива на шистов петрол и се възползват от допълнителни пазари”, заяви Антон Силуанов, първи заместник министър-председател, министър на финансите на Руската федерация, признавайки рисковете.

В рамките на ОПЕК + възниква въпросът - наистина ли си заслужава Русия, Саудитска Арабия и други да „помагат“ на своя пряк конкурент? Необходимо е внимателно да се оценят рисковете и възможностите на американските компании да продължат да увеличават производството и износа на петрол, преди да вземат решение за следващата сделка на ОПЕК за намаляване на производството, заяви Силуанов. Руското министерство на енергетиката вече провежда подобни изчисления, добави той.

По-рано, ръководителят на „Роснефт”, Игор Сечин, многократно говори с такива опасения. През декември 2018 г. той заяви, че дори е изпратил писмо до Владимир Путин по тази тема. А епистоларната кореспонденция с държавния глава е любима практика на ръководителя на „Роснефт” и често води до положителен резултат.

Сечин е убеден, че сделката за намаляване на производството на петрол от ОПЕК е стратегическа заплаха за Русия и създава преференции за САЩ. Така делът на руския петрол на световния пазар намалява. Ако през 1990 г. той е 16,3%, сега е едва 12%. В същото време, от 2007 г. производството на петрол в Русия е нараснало само с 10%, докато в САЩ, Бразилия и Ирак - съответно с 87%, 50% и 111%. Потребителите на петрол пренасочват покупките си от руски петрол към други сортове и преструктурират логистичните вериги. Загубата на пазарен дял от руските компании може да бъде необратима, тревожи се Сечин.

Шистовият добив в Съединените щати се изстрелва през 2016 година благодарение на пробивните технологии. Преди Министерството на енергетиката не забелязва такава заплаха, но сега, съдейки по думите на Силуанов, министерството е решило поне да изчисли колко големи са тези рискове.

В края на миналата година международната консултантска компания IHS Markit публикува проучване, в което прогнозира, че износът на американски петрол до септември 2020 г. ще се увеличи до 5 милиона барела дневно, а до края на 2020 г. ще надхвърли тази отметка. Докато руският износ през цялото това време ще остане на ниво от 5 милиона барела на ден. Така за две години САЩ могат да изпреварят Русия по отношение на обема на износа на петрол.

И ако вземете като цяло износа на течни въглеводороди от САЩ, включително петрола, петролни продукти и газов кондензат, то може да надхвърли 10 милиона барела дневно до края на 2019 година. Това ще лиши Саудитска Арабия от статута на най-големия износител на петрол в света, тъй като през този период износът на Саудитска Арабия ще остане на 9 милиона барела дневно, прогнозира IHS.

Въпреки това, експертът Александър Пасечник от Националния фонд за енергийна сигурност не е склонен да се доверява на такива прогнози. Според него не се е сбъднала нито една прогноза за цената на петрола, нито за обема на производството и износа от такива консултантски фирми. На петролния пазар като цяло е трудно да се правят дългосрочни прогнози, тъй като цените на петрола са политизирани и зависят от огромен брой фактори, а не само от съотношението между търсене и предлагане. В допълнение, търсенето и предлагането отново се контролират ръчно.

Американското министерство на енергетиката, разбира се, също очаква растеж в производството и износа на американския шистов петрол.. Освен това, както твърдят западни експерти, американските производители на петрол уж са постигнали рентабилност на голяма част от кладенците в Пермския нефтен басейн, дори и при цена на петрола от 30 долара за барел. Въпреки това, за момента петролът струва по-скъпо и тези заявления още не са проверени на практика.

В същото време Пасечник отбелязва няколко проблема, които възпрепятстват растежа на износа на американски петрол. Първият е липсата на инфраструктура. Съществуващите тръбопроводи са пълни, а именно, шистовият петрол преминава от производствената площадка до танкерите по бреговете на Мексиканския залив, откъдето се изнася. Вярно е, че американците не стоят на едно място. През 2019–2020 г. те планират да построят седем нови тръбопровода, които ще позволят транспортирането на 4,6 милиона барела на ден. Друг американски проблем е нарастващото търсене на нефт на вътрешния пазар от местните рафинерии.

Опасенията на Силуанов обаче са доста преувеличени. Такава критична позиция на ръководителя на Министерството на финансите по отношение на сделката ОПЕК+ изглежда принципно странна. „Ако Русия не регулира производството в рамките на ОПЕК+, цената на петрола ще падне. Кой ще пострада най-много - петролните компании или бюджета? Разбира се, че бюджетът. Колкото по-висока е цената, толкова повече приходи получава бюджетът и толкова повече натрупваме резерви. За компаниите не е толкова важно колко са разходите за петрол - 40, 50 или 60 долара за барел. За петролните компании сделката е по-малко печеливша, отколкото за бюджета. Следователно, в краткосрочен план, Силуанов не е прав”, смята Игор Юшков от Националната фондация за енергийна сигурност. Така, руският бюджет получава допълнителни 6 трилиона рубли от момента на сключване на споразумението ОПЕК+ през 2016 г. до декември 2018 г.

Има основания за страх в дългосрочен план: пред очите ни американците стават нетни износители.

„Сделката с ОПЕК +, разбира се, има своите недостатъци, но ако я изоставим, тогава има риск от падане на цените на петрола до 30 долара за барел. Ще умре ли американският добив от това? Те ще имат криза, фалит, както беше през 2014–2015 г., но няма да ги убие напълно. А колко дълго руската икономика ще се задържи на 30 долара за барел?”, пита Юшков?

Саудитска Арабия, която е натрупала много по-сериозни резерви, бе принудена да сключи споразумение за ОПЕК през 2016 г., тъй като резервите ѝ се стопиха твърде бързо през 2014–2015 г. Следователно сделката с ОПЕК+ има своите недостатъци, но засега плюсовете от нея надделяват над страховете.

Според IHS годишните приходи от продажби на петрол в Русия, САЩ и Саудитска Арабия достигат около 280 млрд. долара всяка. Въпреки това, в структурата на БВП заемат съвсем различен дял. Така в САЩ приходите от петрол съставляват едва 1% от брутния продукт, в Русия - 19%, а в Саудитска Арабия - до 35%. Следователно, като цяло, американската икономика може дори да не забележи спад заради цените на петрола. Освен това, Доналд Тръмп постоянно казва, че страната се нуждае от евтин петрол. Това ще означава евтин бензин на вътрешния пазар, който винаги натиска както потреблението, така и производството в САЩ. Точно това настоява настоящият президент на Северна Америка.

„Може би, Силуанов, министърът на финансите се опасява, че на фона на спад в производството на петрол в Русия, данъчната основа ще намалее”, смята Юшков. „Това обаче няма да намалее поради сделката с ОПЕК +, а поради факта, че тук не се пускат нови петролни проекти. И те не се пускат, защото нямаме печеливши технологии за извличане на „сложен” петрол, например, Баженовската свита”.

Ето защо, по негово мнение не трябва да мисли за сделката ОПЕК +, която за момента дава на бюджета много пари, а за стартирането на нови проекти за добив на петрол. Трябва да признаем, че поради естественото изчерпване на кладенците, производството на петрол в Русия ще спадне с времето.

Що се отнася до риска от завладяване на нови пазари от американския петрол, те са доста преувеличени. „Американците все още не са станали толкова големи износители на петрол, за да ни изтласкат от пазарите. Засега това не е проблем. Русия няма проблеми с продажбата на петрол. Колкото извличаме, продаваме също толкова”, казва Юшков.

Междувременно САЩ със собствените си ръце освобождават допълнително пространство на световния петролен пазар. Те наложиха санкции на Иран, като почти унищожиха износа му. Производството на петрол във Венецуела също е с нула. „В рамките на ОПЕК+ е необходимо да реагираме по-бързо и да заемем мястото на Иран и Венецуела на световния пазар. Мисля, че трансформацията на сделката с ОПЕК + ще се осъществи в тази посока. Ще дойдем да установим такива обеми на производство, така че цената да не се повишава над 80 долара за барел, но да остане например 60 долара за барел. Това е подходящо за износителите на петрол и не позволява на американците активно да увеличават производството”, заключва експертът.

Превод: В.Сергеев