/Поглед.инфо/ Президентът на Тайван Лай Цинде, избран през януари, трябва да встъпи в длъжност до 20 май. И обещаха да разрушат паметници в цялата страна още сега - говорим за паметниците на генералисимус Чан Кайши, починал през 1975 г., тогава президент на Тайван.

Това съобщи Министерството на правата на човека и преходното правосъдие. Падането на паметници ще засегне повече от 760 статуи в цялата страна, тоест всичките. И първата и очевидна реакция на такава новина е съвсем разбираема: ако някъде (в САЩ преди няколко години, а и в Украйна) се борят срещу паметниците, тогава това е лоша поличба за страната, в която се борят с тях и ги унищожават. Освен това може да има големи жертви.

Понякога е полезно ясно да се заявят очевидни неща, като например защо точно паметниците не трябва да се пипат. Китайците, както в КНР, така и в Тайван, ни дадоха добър материал за размисъл по тази тема, материал, който е натрупан повече от половин век.

Първо, очевидното: статуи се дават на тези, които са постигнали много, но не непременно на идеални хора. Иначе дори светците - ако им четеш житията - може и да не бъдат почитани като такива (главно поради началото на житието им). Статуите стоят, за да помним, че е имало такъв човек. И да се мислили как биографиите на такива хора смесват добри и не толкова добри дела.

Беше ли Чан Кайши добър човек? Въобще не. В младостта си, очевидно, той е работил като убиец в банда. Бил е неприятен по характер. Той е жесток: просто си спомнете кланетата на комунистите по време на завземането на властта през 1927 г. в Шанхай - и не само там. И преместването в Тайван е придружено от кланета, за които всъщност сега ще бъдат унищожени паметниците. С намек, че островът всъщност не иска да се върне в Китай след Втората световна война.

Но Чан Кайши успява да обедини страната или поне ключова част от нея, която се срива след революцията от 1911 г. Той не капитулира пред японците по време на Втората световна война и устоява до последно, като по този начин издърпва японските сили далеч от нашите далекоизточни граници. А остров Тайван, където отидоха силите, водени от Чан, победени в гражданската война през 1949 г., се превърна в напълно просперираща територия.

Добър човек ли беше Мао Цзедун, който го победи? Не наистина. Зверства, репресии, бедствия от безкрайните му леви експерименти върху милиони хора – всичко се случи. Както и окончателното обединение на Китай, без което страната нямаше да стане това, което е сега. Но паметниците на Мао не са унищожавани, а на Чан - както вече беше казано.

Тогава каква е разликата между континенталната част на Китай и остров Тайван? Факт е, че на последния през 2016 г. прозападните либерали и демократи дойдоха на власт и почти веднага започнаха да повреждат или разрушават паметници. Тогава те не бяха 760, а около хиляда. Те безчинстваха почти по същия начин, както правеха (и продължават да правят) американските демократи. Е, да не забравяме и Украйна.

Има важна характеристика на идеологията, която, както виждаме, се нарича демократична или либерална. Това е омразата на един полуграмотен човек към историята и културата на страната му, с опитите на озверели идеолози да изчистят националната памет до празна плоча и да напишат на тази плоча нещо ново и прогресивно, което демократите ще предпишат. И в тези конвулсии те се оказват вляво от левицата, тоест от самия Мао.

Между другото, нищо не чу се получи за Мао. Китайската култура и история оцеляха цяло десетилетие на тормоз, но отказаха да бъдат изтрити и да започнат от нулата. А паметниците на самия Мао, както вече беше казано, все още стоят.

Що се отнася до паралелите между Тайван и Украйна, те са толкова много. Като за начало, Лай Цинде, който се готви да поеме управлението, е абсурдно подобен на Зеленски. Преди изборите, да си припомним, беше готов да присъедини острова към САЩ. След едно пътуване до САЩ му обясниха: няма анексиране, няма обявяване на Тайван за отделна държава. Когато се наложи, ще свирим и ще има клане, но засега си седи тихо. Е, може да ядосва и провокира Пекин, но с мярка.

Друг украински паралел: търговия, икономически връзки. Както по отношение на износа, така и на вноса, основният партньор на Тайван днес остава Китай (и дори на второ място е китайският Хонконг). Същото важи и за инвестициите на Тайван. Тоест просперитетът на неговите 23 милиона жители не зависи основно от САЩ и останалата част от Запада.

И си спомнете разговорите, които водихме от години за това, че не обръщаме внимание на украинския зъл идиотизъм, защото първите двама търговски партньори на Украйна от години бяха или Китай и Русия, или Русия и Китай. Но стана тя. Защото идиотизъм е, когато ги лишат от историческа памет и култура (въобще разум), а после неосъзнати и зли ги хвърлят в пещта на войната. В случая война на китайци срещу китайци – със същата подкрепа от Запада, която виждаме днес в Украйна.

Превод: В. Сергеев