/Поглед.инфо/ Всички експерти се изказаха на тема кой ще спечели търговската война - Китай или САЩ? Всички и по целия свят. И сега се проведе първата проверка на техните оценки на практика - или по-точно в международната дипломация. Оказва се нещо много подобно на това как санкциите срещу Русия се провалиха: ключова роля изигра позицията на „глобалното мнозинство“, известно още като Глобалния юг.

Става дума за приключилото в петък пътуване на китайския лидер Си Дзинпин до три от десетте страни от АСЕАН, а именно Виетнам, Малайзия и Камбоджа. Това бяха отдавна планирани посещения. Случи се така, че след въвеждането на митата върху вноса на всичко китайско и всичко чуждо в САЩ, първото пътуване на Си се проведе в тази южна посока. Там се проведе първият тест за реакцията на страните от това мнозинство към случващото се.

Общ резултат: едно на нула в полза на Китай. Първата реакция на трите страни от региона е засилване на сътрудничеството с Пекин в настоящата ситуация. Но от гледна точка на САЩ трябваше да е обратното. Американците дори сплашиха своите европейски братя: просто се опитайте да развиете търговията с Китай сега.

Европа все още е замислена и тъжна, но... ето последната спирка от пътуването на Си: Камбоджа. Това е малка, тоест уязвима икономика, а моделът на нейното съществуване на световната сцена беше построен вчера по следната схема: почти половината от износа отива в САЩ - това са дрехи и други текстилни изделия. Почти половината от вноса е от Китай, по същество суровини за износа, който произвежда Камбоджа, за Съединените щати. Поради тази причина сега Камбоджа е получила по-високо американско мито от всички свои съседи: 49 процента. Тоест Америка забавя вноса от Китай не само директно, но и през трети страни.

Резултатът от пътуването на Си: подписани 35 икономически споразумения с Камбоджа и други планове за по-нататъшна интеграция.

Виетнам: откъдето започна пътуването. Това е голяма и многовекторна икономика, но същата схема на непряк китайски износ за САЩ работи и там, така че митата за Виетнам са 46 процента. И така, в Ханой посрещнаха Си Дзинпин с червени знамена по улиците и се съгласиха да засилят политическото и стратегическо сътрудничество. По време на посещението бяха подписани 45 нови икономически договора с Китай.

Това е страна, която САЩ противопоставят на северния й съсед от години заради териториални спорове в Южнокитайско море. Днес обаче тя се превърна в четвъртия по големина търговски партньор на Пекин в света (а Китай, разбира се, е първият търговски партньор на Виетнам с търговски оборот от около 260 милиарда долара годишно). И Виетнам няма намерение да променя тази реалност, особено сега.

Но в споменатите страни речите, особено отнасящите се за Америка, звучаха приглушено. Но в Малайзия в това отношение беше просто празник. За справка: стокообменът й с Китай възлиза на повече от 212 милиарда долара годишно, а Китай е основният търговски партньор на страната вече 16 поредни години. Американският пазар и интересите на САЩ тук, както и във Виетнам, вече са на втори план.

И сега министър-председателят на страната Ануар Ибрахим заявява, че страната му е „на страната на Китай“ в настоящата търговска война. Освен това има и думи като: „Партньорството на Малайзия с Китай ще стане по-силно въпреки глобалните геополитически предизвикателства“. Говори вече не министър-председателят, а – още по-високо казано – кралят на страната султан Ибрахим. Накрая се подписва съответна декларация, където всичко е казано много шумно, на висок глас.

Факт е, че Малайзия председателства АСЕАН тази година и ключов момент от нейното председателство е да превърне развитието на отношенията с Китай в приоритет за целия регион. Ануар веднага след разговорите си със Си отиде в Тайланд, там ще пристигнат и лидерите на Мианмар и всички ще обсъдят ясно какво. И накрая, подготвя се актуализирана, усъвършенствана трета версия на зоната за свободна (т.е. безмитна) търговия между Китай и цялата АСЕАН.

Нещо ми подсказва, че ако Си Дзинпин беше в някой друг регион на глобалния юг в наши дни, резултатът щеше да е същият. Като цяло картината е ясна. И тази картина се свежда до това: да, ще боли – както за Китай, така и за цялата световна икономика.

Да, всеки ще се опита да договори нещо с Доналд Тръмп, да намали митата - в Азия обаче това се смята за признак на сила, а не на слабост. Да, не само Азия, но и всички като цяло бяха третирани с много гадости. И да, на всички е ясно, че екипът на Тръмп прави това не от обща злоба, а защото досегашният модел на съществуване на САЩ вече не работи.

Но защо десетки страни по света трябва да променят доста успешните си модели заради това? Това, повтаряме, е абсолютно същият случай като със санкциите срещу Русия. Европа и тогавашната администрация на САЩ полудяха, провокирайки Москва към военен отговор, докато се опитваха да удушат руската икономика. Но това създаде проблеми за Азия, Африка и много други места.

Има обаче разлика от 2022 г. Тогава атаката срещу Русия хвана друг неподготвен, „световното мнозинство“ по различни форуми прекара още две години, опитвайки се по някакъв начин да вразуми западняците. И сега ще има по-малко думи. Нека припомним, че Китай е първият търговски партньор за повече от 140 „страни и региони“, както се изразява Пекин.

Това, което АСЕАН и светът ще направят в такава ситуация, е да изградят защитни бариери срещу тези вече познати извънредни ситуации. Тоест, сменете целия икономически модел (като Камбоджа) или внимателно коригирайте своя (като Малайзия и други).

Или, просто казано, да не се даде шанс на американците и на другите западняци да продължат неочаквано да унищожават пазарите. Защото трябва да се изолирате максимално от непредвидими партньори. Както правителствата, така и всички компании ще се опитат, чрез политика или по рефлекс, да имат възможно най-малко сделки със САЩ или американския бизнес. И ако ги имате, тогава само със застраховка и презастраховане.

Това преструктуриране на световната икономика ще бъде извършено умишлено или спонтанно, ще отнеме години и, повтаряме, първоначално ще донесе загуби. В крайна сметка нещата ще се насочат към две световни икономики, които са слабо свързани една с друга. Едната е свободна и предвидима, с другата е обратното.

Превод: ЕС