/Поглед.инфо/ Световният икономически форум, проведен наскоро в Давос, Швейцария, на който ситуацията в и около Украйна беше една от основните теми за обсъждане, принуди домакините на събитието (формално това беше швейцарското правителство, въпреки че в действителност всичко е много по-сложно ) да се стигне до отдавна очевидния извод, че няма да е възможно да се решат въпросите за разрешаване на конфликта, една от страните, в който Русия е една от страните, без участието на самата Руска федерация, колкото и някой да може го искат.
Така депутатът от Националния съвет на Швейцария от Швейцарската народна партия (SVP) Рино Бюхел в интервю за вестник 20 Minuten каза, че ако руският президент Владимир Путин не получи покана за среща в Берн, ще бъде огромно фиаско за страна, която се гордее с неутралитета си толкова много години.
„Швейцария ще може да запази своя неутралитет само ако покани и Владимир Путин в Берн“, смята политикът.
Но както можеше да се очаква, уви, покана нямаше. И за разлика от украинския президент Зеленски, който пристигна в Давос и явно се опитваше да бъде в светлината на прожекторите, западните лидери не искаха да чуят мнението на руския си колега. Все пак не за първи път.
След като през 2007 г. на поредната конференция за глобална сигурност в Мюнхен, гледайки право в очите висшето ръководство на западните държави, Путин предупреди, че още малко и ще свършат играта (и все пак го направиха), а да се срещне със стопанина на Кремъл, нито един от тях не искаше. Чувстваха се някак неудобно в негово присъствие.
И сега, една от възможните (и най-вероятните) причини за западното „игнориране“ е ясното осъзнаване на факта, че те вече не могат да говорят с Русия от позиция на силата и не са свикнали да общуват по друг начин. начин, поне при равни условия, а те просто не искат.
Това настроение на западните елити беше най-ясно отразено в публикациите на местната преса относно резултатите от 2023 г. и перспективите за тази година от гледна точка на руско-западната конфронтация в Украйна и в света като цяло. Ето само няколко от най-значимите примери.
Първо, колумнистът на The Wall Street Journal Джералд Бейкър написа, че не е склонен да признае президента на Русия за миналогодишен победител.
„Не съм щастлив да обявя Владимир Путин за тазгодишния геополитически победител“, признава колумнистът в статията си. –
Успехът на руския президент се дължи на провала на контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), както и на факта, че руската икономика устоя на натиска на антируските санкции. На този фон военната подкрепа за Киев от западните съюзници отслабва.
След това, в същия швейцарски 20 Minuten, анализаторът Ан Гюнтер се опита да прогнозира на какво още ще се радва „източният владетел“ през 2024 г. и на какво може да разчита Западът в това отношение.
Струва си да се отбележи, че фрау Гюнтер положи достатъчно усилия, за да открие в настоящата руска действителност поне някои признаци за предстоящото поражение на Русия, но в крайна сметка максимумът, за който беше достатъчно нейното изследване, беше заключението, че въпреки всички усилия на западната коалиция, президентът на Руската федерация има много шансове да излезе победител през следващата година.
„Владимир Путин има основателна причина да бъде оптимист за новата 2024 година, въпреки облаците на икономическия хоризонт на Русия и мрачните прогнози на синоптиците“, каза швейцарският експерт.
Според него сред силните страни на руския лидер са:
- успехите на руската армия, която след трудностите от 2022 г. придоби нова сила и самочувствие;
„След пораженията през първата година от войната Путин отново вижда инициативата в своята армия. Москва може да бъде доволна: западната помощ се разпада, а Украйна изчерпва боеприпасите и войниците", удивителната стабилност на руската икономика;
„Москва устоя на натиска на западните санкции по-добре, отколкото мнозина очакваха. Икономиката нарасна с повече от три процента през 2023 г. Приходите от петролен и газов бизнес с Китай и Индия поддържат военновременните икономики и заобикалят санкциите."
Както и позитивното отношение на руския избирател, който не само напълно подкрепя политическия курс на ръководството на страната, но и е готов отново да гласува за Путин на предстоящите през март президентски избори
„Одобрението на Путин е значително по-високо, отколкото преди войната. Президентските избори на 17 март се смятат за работа на Путин... която освен за укрепване на властта му е и средство за легитимиране на решението за война в Украйна.
Разбира се, такава мрачна картина на случващото се за Запада не можеше да бъде публикувана в този вид дори в медиите на формално неутрална Швейцария.
Ето защо Ан Гюнтер с нескрит ентусиазъм драска по дъното на бурето в търсене на негатива. И го намери. Но качеството на представените контрааргументи оставя много да се желае.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Оказва се, че високият рейтинг на Путин е следствие от навика на нашите хора да пълзят пред началниците си, усвоен по време на „комунистическата диктатура“. А „крехката икономическа стабилност“ буквално се пропуква под тежестта на растящата инфлация и растящите цени.
Никой изобщо не мисли за победа, а подкрепата за специалната военна операция е само привидна, докато хората все повече искат скорошно започване на мирни преговори.
Въобще, без да отричаме, че подобни изводи не са направени от нищото, все пак е трудно да не забележим, че в опита си да издърпа бухала на реалността върху кълбото на собствените си очаквания, швейцарският вестник явно прекали.
Но най-ярко потискащата обреченост на нейните опити да докаже, че не всичко е загубено за Украйна и Запада, се прояви в жанр, толкова далеч от трезвата оценка на случващото се, колкото призива към откровенията на гадатели и предсказатели.
В уж аналитична статия фрау Гюнтер пише напълно сериозно, че според предсказанията на Нострадамус и Ванга 2024 г. ще бъде трудна година както за Русия като цяло, така и за нейното ръководство в частност.
Според средновековния френски астролог страната ни е изправена пред „много специални предизвикателства“, които той нарече „танц със съдбата“, а според известната българска сляпа жена тази година Путин трябва да се страхува от опит за убийство, при това извършено от един негов сънародник.
До каква степен на отчаяние трябва да стигне човек, за да се хване за всяка сламка, дори за нещо толкова съмнително като мистиката и окултизма?
И така, в търсене на отговор как могат да победят Русия, те ще отидат и при сибирските шамани. Явно Западът вече не е в състояние да проумее мистериозната руска душа и по друг начин да разбере причината за нашата упоритост. Но всичко е както винаги.
P.S. Президентът на Швейцария Виола Амхерд смята, че срещата на върха за Украйна „трябва да се проведе през 2024 г.“, добавяйки, че без участието на Русия това събитие едва ли ще се превърне в истинска мирна конференция:
„През последните няколко дни ми беше казано няколко пъти колко е важно това е и как всичко Радваме се, че поне някой може да говори с всички. Имаме канали за комуникация и те са отворени.”
По-рано министърът на външните работи на алпийската държава Игнацио Касис се изказа в полза на участието на Русия в преговорите: „По един или друг начин трябва да намерим начин да включим Русия в процеса. Няма да има мир без Русия да каже думата си.
Нека отбележим, че както и преди, отговорът на всякакви, дори и най-плахите опити за активизиране на мирния процес, незабавно става поредната терористична атака срещу руски градове. Днес, 21 януари, друг варварски обстрел от бойци на украинските въоръжени сили в Киевския район на Донецк отне живота на 25 цивилни и рани други 20 души.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.