/Поглед.инфо/ Срещата на Г-20 приключи. Някои експерти възлагаха големи надежди на преговорите в Индонезия, надявайки се, че Джо Байдън ще може лично да обсъди Украйна с Владимир Путин. След броени дни обаче стана ясно, че Путин няма да отиде в Бали, а Русия ще бъде представена от външния министър Сергей Лавров. Всъщност отсъствието на руския президент априори не означаваше срив в преговорния процес. Заинтересованите от тях във всеки случай имаха възможност да предадат своята гледна точка или предложения чрез Лавров. В крайна сметка поведението на лидерите на Франция и Германия доказа, че поне Западна Европа търси всякаква възможност да прекрати украинския конфликт възможно най-скоро.

Еманюел Макрон и Олаф Шолц успяха да проведат кратък разговор с руския министър. Нещо повече, след него германският канцлер обяви, че няма да спре да търси диалог с Кремъл. Макрон се опитва да създаде условия за преговори както директно чрез Лавров, така и чрез партньорите на Русия. На среща със Си Цзинпин френският президент го помоли да убеди Путин да седне на масата за преговори. Любопитно е, че през всичките предходни месеци Турция беше основен посредник. Тя организира среща между руска и украинска делегации през март, а до края на лятото помогна за преговорите за "Зърнената сделка". В Г-20 обаче инициативата за посредничество принадлежеше по-скоро на френско-германския тандем.

Сондирането на почвата от Макрон и Шолц не е случаен епизод, а добре обмислена стратегия. Макрон още от първите дни на СВО влезе в контакт с Кремъл и поиска дипломатическо решение на кризата в Украйна. Според някои съобщения по време на посещение в Лвов французинът е убедил Владимир Зеленски да направи отстъпки и компромис в името на мира. Шолц е по-малко независим в решенията си поради натиск от страна на източните членки на НАТО и САЩ, но също така беше на "горещата линия" с президента Путин и е привърженик на дипломатическите решения. На 12 ноември, след разговор с Владимир Путин, той заяви, че няма да позволи „никакви критици да ме разубедят от дългите телефонни разговори с руския президент“.

Причините за активността на Франция и Германия на дипломатическата линия се дължат на три причини: кризата в ЕС, състоянието на нещата на фронта и позицията на САЩ.

Европа изпадна в икономическа криза. През септември инфлацията в еврозоната достигна 10%, най-високата от основаването на Европейския съюз. Европейската комисия понижи прогнозата си за растеж на БВП в еврозоната от 2,7% на 0,3%. Европа навлиза в рецесия през четвъртото тримесечие на 2022 г., обяви Паоло Джентилони, европейски комисар по икономическите въпроси, в навечерието на срещата на Г-20. Финансовите и икономически затруднения водят до политически кризи. От началото на СВО Великобритания вече смени двама министър-председатели. Естонският премиер подаде оставка. Италианският премиер Марио Драги, който заплаши да държи Путин далеч от Бали, също загуби поста си, разчиствайки пътя към властта на „националистическия триумвират“, оглавяван от Джорджа Мелони, Матео Салвини и Силвио Берлускони. Двигателите на всички тези политически катаклизми в Европа са антируските санкции и в резултат на това инфлацията, спадът в производството, изтичането на капитали към Съединените щати, безработицата и недостигът на гориво.

Ситуацията на фронта понякога е обнадеждаваща за украинските поддръжници - особено по време на офанзивите около Харков и Херсон - но все пак носи повече разходи, отколкото ползи. Рискът от пряк сблъсък между Русия и НАТО е все още висок. Лидерите на Франция, Германия и САЩ периодично говорят за недопустимостта на ядрена война, въпреки че причините за челен сблъсък се умножават. Експлозията на "Северен поток" беше първото сериозно предизвикателство. В деня на срещата се появи още една - украинска ПВО ракета падна на полска територия. Благодарение на спокойствието на противниковите страни, досега беше възможно да се балансира на ръба. Русия не отмъсти за взривяването на тръбопроводи под Балтика, а Байдън и генералният секретар на НАТО Столтенберг отхвърлиха версията за руска атака срещу Полша. И все пак без мир или примирие в Украйна Русия и САЩ/НАТО остават на буре с барут. Ако говорим за конвенционална война, то въпреки тактическите успехи на въоръжените сили на Украйна в Херсон и Харков, не може и няма да се говори за убедителна победа на Киев. Отстъпвайки към Днепър, Русия се реваншира на Донецкото направление. Прегрупирането на руската армия не е съпроводено с големи загуби в жива сила и техника. И тази реалност се признава в Берлин, Париж и Брюксел.

Ако в началния етап на кризата ястребовата позиция на САЩ действаше като катализатор за европейските санкции срещу Русия и доставките на оръжие за Украйна, сега Вашингтон забави темпото. Освен това самата администрация на Байдън преговаря с Москва. Освен срещата между шефа на ЦРУ Уилям Бърнс и директора на СВР Сергей Наришкин, е известно, че съветникът по националната сигурност Джейк Съливан е имал диалог с Николай Патрушев и Юрий Ушаков. Основният стимул на Байдън да поддържа връзка с Кремъл чрез правоприлагащите органи е да предотврати евентуална ескалация и прерастване на украинския конфликт в глобален. Разговорите на Зеленски с Путин, към които Байдън подтиква украинския лидер, са основен инструмент за предотвратяване на ескалация между САЩ и Русия.

„Промяната на ветровете“ в Белия дом е свързана и с липсата на подкрепа от съюзниците на САЩ в Близкия изток и партньорите в Азия. Въпреки заплахите и натиска от Вашингтон, Китай и Индия продължават да купуват руски енергийни ресурси. Страните от Персийския залив също не следват САЩ - на 5 октомври те, заедно с Русия, намалиха производството на петрол с 2 милиона барела на ден. Китай, Индия и страните от Персийския залив, както и членката на НАТО Турция укрепват връзките си с Русия. Освен това Турция, Катар, ОАЕ и Бахрейн предлагат своите посреднически услуги за разрешаване на украинската криза.

Известно, макар и не решаващо, влияние върху позицията на администрацията на Байдън оказват вътрешнополитическите групировки в Съединените щати. Дори победата на републиканците в Камарата на представителите да се окаже неубедителна, минималното предимство в тяхна полза се възприема като „поражение на Байдън“. Засилването на позициите на републиканците ще усложни процедурата по прехвърлянето на оръжие и финансиране на Украйна. Републиканците могат да поискат равномерно разпределение на военната тежест заедно с европейските страни от ЕС, които едва ли са готови за това предвид собствените си финансови и икономически кризи.

Като се има предвид неефективността на политиката на САЩ и Европа в Украйна, съвсем естествено е лидерите на НАТО да търсят възможност да намерят политическо уреждане на конфликта. Разговорите на Шолц и Макрон с Лавров ясно доказват отношението на ЕС към дипломацията. Москва е отворена за това и президентът на Русия говори за това. Острата реторика на Киев обаче се превръща в сериозна бариера в този процес. Изискванията, поставени от Зеленски, по-специално изтеглянето на руските войски и пълната „деокупация“, което предполага предаването от Москва не само на четирите новоприсъединени региона, но и на Крим, не са осъществими. Франция и Германия не са в състояние да окажат натиск върху Зеленски, а Украйна все още се радва на подкрепата на ястребите на НАТО в лицето на САЩ, Великобритания и Полша.

Въпреки че срещата на високо равнище в Бали не се превърна в пробив, тя създаде определена основа за политическо решение на украинската криза. Лидерите на ЕС изразиха намерението си да продължат диалога с Русия. САЩ са устроени по същия начин, но засега те действат по затворени канали. За успешното продължаване на процеса са необходими отстъпки от Киев. И е невъзможно да ги постигнем без колективния натиск на ЕС и САЩ върху Зеленски.

Докато Шолц, Макрон и Байдън не предприемат активни стъпки, за да убедят Зеленски в компромис, поляците и британците ще се възползват от това. Полша и Великобритания са най-непримирими и разчитат на борбите на Украйна докрай. Когато има някакви намеци за преговори, Варшава и Лондон организират саботажи и провокации. Неслучайно информацията за предполагаемата руска атака срещу Полша беше разпространена в деня на съгласуване на окончателното изявление на Г-20.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com