/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп отново промени концепцията си и обяви, че той и Си Дзинпин са приятели, страните им са практически обречени на взаимноизгодна търговия и следователно декларираните вносни мита от 145 процента няма да се случат. The Washington Post и The Wall Street Journal, позовавайки се на свои източници в Белия дом, твърдят, че администрацията на САЩ обмисля вариант за намаляване на обявените мита поне наполовина, до 50-60 процента.
Първият рунд от двубоя между икономическите атлети от супертежка категория, може да се каже, приключи. Противниците си размениха тежки шамари, прецениха силата на челюстите, вслушаха се в собствените си усещания и отидоха на кратка почивка, за да разработят по-нататъшна тактика. Защото, според законите на жанра, сюжетът ще се развива бързо и яростно.
Досегашните действия на Доналд Тръмп се вписват изцяло в прогнозната схема, съставена от западни анализатори на базата на анализ на действията на 47-ия президент на САЩ – и в качеството му на пазарен магнат, и като държавен глава.
Тръмп внезапно се „нахвърля“ върху опонентите си, създавайки изключително напрегнат информационен фон, след което прави половин крачка назад, представяйки го за жест на добра воля и отстъпка. Той вече разтърси мнозина с подобни административно-емоционални колебания, но колосалната финансова и най-вече индустриална мощ на Китай успешно се съпротивлява на подобен подход.
Неразрешимият проблем на Съединените щати в реализирането на собствените им амбиции е, че те само устно декларират приемането на концепцията за многополюсен свят, като същевременно продължават да се държат така, сякаш е 1989 г. САЩ все още са много силни и влиятелни, но светът се промени драматично.
Русия надрасна болестите на късния СССР, Китай се превърна от страна на чадъри и химикалки в научен и индустриален гигант, Саудитска Арабия прекрати половинвековния заробващ договор за стратегическо сътрудничество „оръжия в замяна на петрол“.
Бързо се развиват икономиките на Индия, Индонезия, Филипините, Виетнам и Монголия, тоест страни, които доскоро се смятаха за глобални икономически затънтени страни и не представляваха интерес за САЩ от гледна точка на насилственото им вкарване в тяхната военно-политическа орбита.
Москва и Пекин, за разлика от несправедливата система на сюзеренитет, предлагат наистина равноправни отношения, при които партньорите не са принудени, а заинтересовани. Заеми, атомни електроцентрали, високоскоростни железопътни линии, ремонти и разширение на пристанища, дългосрочни договори за ресурси и т.н.
Действителното действие на принципа на многополярността, упорито несъзнаван от Съединените щати, позволява на Китай спокойно да се движи по реката на историята. Примерът по-долу е ниша, но помага да се разбере защо много опорни точки са по-добри от една, дори много мощна.
Както всички знаят, от 2007 г., когато беше приета съответната държавна стратегия, Съединените щати непрекъснато се придвижват към статута на главната бензиностанция в света. Днес американски минни компании извличат три милиарда кубически метра природен газ и почти 14 милиона барела петрол от земята всеки ден.
В същото време Вашингтон, независимо от партийната принадлежност на президента, фундаментално стои извън глобалните организации и картели като ОПЕК. Отвъд океана смятат, че независимата позиция позволява гъвкаво маневриране на пазарите и преследване на максимална печалба.
Китай работи с всички, които не му поставят ултиматуми. Да вземем нефтът като пример.
Търсенето на суров петрол в Китай се е увеличило осем пъти от 1990 г. насам, достигайки 16,2 милиона барела на ден в началото на тази година. Според прогнозите до следващата година то ще надхвърли 17 милиона барела. САЩ успяха да забавят индустриалния и в резултат на това икономическия растеж на ЕС чрез създаване на изкуствен енергиен дефицит. Русия, като изключително важен доставчик, беше изхвърлена от схемата и не бяха предложени адекватни алтернативи.
В Китай тази схема веднага се разпадна.
Китай отдавна диверсифицира източниците си на внос, т.е. излиза от едностранната зависимост. Най-големите доставчици на суров петрол са Русия, Саудитска Арабия и Иран. За ролята на саудитците ще говорим друг път, но много по-интересен е равнобедреният петролен триъгълник Москва-Пекин-Техеран. Макар и само защото доскоро бяха обединени в американската външна политика под концепцията за „авторитарната ос на злото“.
Китай е най-големият купувач на ирански петрол. Според Reuters в края на първото тримесечие на тази година Пекин е купувал 1,8 милиона барела ирански петрол на ден. Не е трудно да се изчислят годишните търговски обеми в тази посока. Уебсайтът на Държавния департамент на САЩ сухо съобщава, че откакто Джо Байдън встъпи в длъжност през 2021 г., Китай е платил на Иран повече от 140 милиарда долара за доставки на петрол.
Четири от всеки пет барела персийски петрол все още отиват в Китай. Това е добре и за двете страни, особено за Иран, чиито приходи от петрол му позволяват не само да разшири отбранителните си програми, но и да изпълни социалните си задължения към населението.
Търсенето създава предлагане и са привлечени посредници, които да осигурят китайско-иранската търговия с ресурси. Сайтът на Министерството на финансите на САЩ изчисли, че само 198 петролни танкера под панамски флаг транспортират петрол в интерес на Китай, а над 300 кораба вече са добавени към списъците със санкции на „сенчестия флот“, но броят на желаещите да го направят не намалява.
С Русия всичко е още по-просто и по-надеждно.
Китай купува 47 процента от целия руски петрол, доставен на световните пазари. Част от обемите се доставят от същия „сенчест флот“, но основният коз са нефтопроводите като линията Далечния изток-Тихия океан, през която се изпомпва петролът ни с марка ESPO. Наземните тръбопроводи не могат да бъдат блокирани чрез привличане на флот. Не можете да бомбардирате, без да влезете във война с равностоен противник. Те не могат да бъдат потиснати със санкции, тъй като работата им се регламентира от двустранни дългосрочни споразумения.
Отново имаме взаимен интерес и изгода пред нас.
Вече никой не си спомня, но през 2009 г. Русия беше едва 15-ият най-голям доставчик на петрол за Китай. До 2015 г. страната ни се изкачи до четвърто място, а десет години по-късно свалихме от пиедестала Саудитска Арабия. Китай получава черната кръв на икономиката, Русия поддържа своите обширни производствени вериги и пълни бюджета, от който растат нови пътища, летища, пенсии, помощи и субсидии.
Съвременният свят е изключително прагматичен. В него не е необходимо да сте приятели - достатъчно е взаимното уважение, което се превръща в стабилност.
Превод: ЕС