/Поглед.инфо/ Талибаните спечелиха дълга битка срещу САЩ, но тази победа не прекратява войната.
И така, забранените талибаните установиха контрол над Афганистан с рекордна скорост. Президентът Байдън обеща в средата на юли, че изтеглянето на САЩ от Афганистан няма да бъде прибързано бягство. Американското ръководство обаче подцени ситуацията.

Безразборното изтегляне на САЩ от Афганистан отново посочи несигурността на САЩ като партньор. Паралелите в медиите с американското бягство от Сайгон през април 1975 г. подхранват нарастващото възприемане на Америка като сила, която прави безразсъдни авантюри, се проваля и изоставя своите "съюзници" на произвола на съдбата. Сега политическите лидери на съседните страни следят отблизо случващото се в Афганистан. Надеждите, че Байдън ще възстанови доверието в Америка, намаляват.

Лидерите и на двете политически партии в САЩ решиха, че след 20-годишна война с талибаните е време да напуснат Афганистан. При издаването на заповедта за оттегляне президентът Байдън действаше в съответствие с политиките на своя предшественик. Президентът Тръмп реши да преговаря с талибаните: той даде политическо признание на въоръжената група, като проведе преки преговори с нейното ръководство и отблъсна напълно афганистанското правителство. Неговата администрация подписа мирно споразумение с талибаните през февруари 2020 г. Тръмп нямаше никакви съмнения относно успеха на нормалното оттегляне от Афганистан.

Американската администрация обаче прие желаното като действително. Грешка беше да се смята, че талибаните може да се интересуват от траен мир. Споразумението от Доха беше до голяма степен ориентирано към талибаните, помогна за подкопаването на позициите на афганистанския президент Ашраф Гани и помогна за освобождаването на 5000 пленени талибаните без отстъпки.

Днес Байдън завършва започнатото от Тръмп, но обещаният „организиран изход“ се превърна в хаос.

В неотдавнашна редакционна статия в арабския вестник „Ал-Алам“, собственост на Иран, САЩ бяха етикетирани като „гол крал“. Подчертава се, че Америка със сигурност не е мислила и няма да мисли за установяване на сигурност в която и да е арабска или ислямска държава, в която е нахлула и окупирала. Ето защо Америка толкова лесно продаде всички афганистанци, които сътрудничиха с нея, и след 20 години окупация напуска страната в състояние на гражданска война. Иранците са прави: сред арабските правителства има нарастващо впечатление, че те не могат да разчитат на САЩ.

На първо място, говорим за Ирак, чието ръководство се е съгласило да завърши американската бойна мисия в страната до края на годината. Това решение беше взето от президента Байдън и премиера Мустафа ал-Казими на среща във Вашингтон на 23 август. До 31 декември 2021 г. няма да има американски сили в Ирак, които да изпълняват бойни мисии.

„Споразумението е косвен резултат от събитията през януари 2020 г., когато генералът на КСИР Касем Сулеймани и високопоставеният иракски военачалник Абу Махди ал-Мухандис бяха убити от удар на американски безпилотен самолет на летище Багдад. Възмутени от извънсъдебните убийства на иракска земя, местните политици гласуваха да изгонят всички американски войници. Решението, взето във Вашингтон, привидно е отговор на САЩ на незадължителен парламентарен вот, но в действителност това споразумение е по-скоро стандартна дипломатическа мярка за намаляване на антиамериканските настроения в иракското общество.

Повечето иракски лидери, включително и тези, които не казват открито това, признават важността на американското военно присъствие, а малцина подкрепят ръководството на шиитските милиции, което настоява САЩ да се оттеглят напълно и да прекъснат връзките си с Ирак. Междувременно, както в Афганистан, резултатите от 18-годишното присъствие на САЩ в Ирак не позволяват на американците да обявят мисията си за завършена.

Днес, както в Афганистан преди няколко години, САЩ не се стремят към пълно изтегляне на войски в Ирак. Има планове за запазване на въздушното прикритие и предоставяне на иракската армия на разузнавателна информация за терористите от “Ислямска държава”. В края на април 2018 г. американските военни официално отхвърлиха ръководната роля в борбата срещу “Ислямска държава” като обявиха прекратяването на големите военни операции срещу тази групировка.

Съединените щати обявяват създаването в Ирак на неутрална, силна и професионална армия, способна да се противопостави на паравоенни формирования, лоялни на Иран. Този подход показва желанието на САЩ да използват военните възможности на Ирак в конфронтация с Иран. Тук Ирак рискува да повтори съдбата на Афганистан и да се върне към нова гражданска война.

Политическата система на Ирак е балансирана между три демографски групи - шиитски мюсюлмани, сунитски мюсюлмани и кюрди. И ако американските сили се изтеглят изцяло, сунитските мюсюлмани и кюрдите се опасяват, че подкрепените от Иран шиитски мюсюлмански сили ще запълнят всеки вакум в сигурността. Припомнете си, че поради религиозното напрежение сред сунитските и шиитските групи, както и напрежението между кюрдските групи на север и правителството в Багдад, иракската армия беше неподготвена за самостоятелна борба срещу “Ислямска държава”

От 2006 г. до 2011 г. в Ирак се водеше гражданска война между сунитски фракции, някои от които получиха финансиране от донори в арабските сунитски държави и шиитските иракски милиции, подкрепяни от Иран. Присъствието на американски войски даде известна степен на увереност, особено на сунитите, че никоя група не може напълно да обърне системата и да доминира над другата. С окончателното изтегляне на американските войски шиитското държавно изграждане ще се превърне в основен вектор за развитието на Ирак.

Днес в Ирак повече от 2 милиона души остават вътрешно разселени и почти 9 милиона се нуждаят от хуманитарна помощ. Очаква се възстановяването на страната да струва най-малко 88 милиарда долара. В допълнение към интегрирането на освободените сунитски общности в политическата система, новото правителство трябва да демобилизира и мощни шиитски милиции. Освен това остава напрежение в отношенията на Багдад с кюрдските групировки, търсещи по-голяма автономия на север след неуспешния референдум за независимост през октомври 2017 г. Съществуват сериозни опасения, че пренебрегването на САЩ за развитието на държавността в Ирак ще доведе до разпадане на страната. Две десетилетия усилия на Америка да изгради „сигурна“ държава в Афганистан бяха заличени от талибаните за няколко месеца.

За много американски политици, които вярват, че победата в Ирак е първата стъпка към свалянето на режима в Иран, създаването на проамериканско демократично правителство в Багдад се беше превърнало основната цел. На практика се оказа, че демократичното правителство в Багдад се оказа проиранско. Водещата позиция на шиитите в ръководството на Ирак осигурява предимство на Техеран.

През годините на окупация Ирак се превърна от президентска република в парламентарна. В съответствие с новата иракска Конституция, ратифицирана през 2005 г., сунити, шиити и кюрди трябваше да бъдат представени в парламента. Мястото на президент заема представител на кюрдската общност, председателят на парламента е сунити. Ключовата позиция в иракската властова структура обаче е позицията на премиера, който трябва да бъде представител на шиитските партии.

Освен това има опасения, че “Ислямска държава”, която е загубила контрол над територията в Ирак и Сирия, може да се съсредоточи върху организирането на терористични атаки. Победата на талибаните ще бъде полза за джихадистите. Различни терористични групи с радост отпразнуваха завладяването на талибаните от Кабул в чат стаи и други онлайн платформи, обещавайки да подновят глобалния джихад.

Американските и другите западни разузнавателни агенции отдавна знаят, че талибаните продължават да поддържат тесни връзки с “Ал Кайда” и други терористични организации. В своята оценка от юни 2021 г. Съветът за сигурност на ООН стигна до заключението, че „голям брой бойци на “Ал Кайда” и други чуждестранни екстремистки елементи, свързани с талибаните, се намират в различни части на Афганистан“. След като САЩ избягаха, талибаните освободиха хиляди свои събратя от затворите в Баграм, Кабул, Кандахар и другаде.

Остава само да чакаме да видим как ще се развият събитията в Ирак. Рискът от въоръжено насилие се увеличава. Талибаните спечелиха дълга битка срещу най-мощната държава в света, но тази победа не прекратява войната, а поставя нов въпрос: къде ще бъде ударена Америка следващия път?

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели