/Поглед.инфо/ Смъртоносната атака срещу френското сатирично издание "Щарли ебдо" има потенциала сериозно да развали отношенията между европейските държави и техните мюсюлмански граждани.

Стратегическата цел зад подобни атаки е именно да посее подобни кризи, да повлияе на френското законодателство, както и да набира повече джихадисти за целите на радикалния ислям. И въпреки че сам по себе си той е вътрешномюсюлмански конфликт, подобни инциденти могат да повдигнат и немюсюлмански въпроси.

Трима заподозрени ислямски бойци нападнаха парижкия офис на списанието "Шарли ебдо" с автомати, убивайки 12 души. Сред загиналите е и главният редактор и карикатурист Стефан Шарбоние, който беше в листата с мишени на групировката "Ал Кайда на Арабския полуостров", заради "обиждане на пророка Мохамед". Свидетели на драмата са чули нападателите да крещят "Ние отмъстихме за пророка Мохамед, и да викат "Господ е велик" на арабски. Това е третата подобна атака в западна страна за последните три месеца. Нападателите от Париж показаха, че имат малки, но усъвършенствани оръжия, както и обучение за работа в малки отряди.

Независимо дали атаките са дело на самомотивирани джихадисти или на отделни хора, свързани с международни групировки, подобни инциденти утежняват и без това напрегнатите връзки между Запада и мюсюлманския свят. Това е особено значимо в Европа, където отделните държави преживяват възхода на крайнодесния национализъм, а към мюсюлманските общности е насочена неприязън от дълго време. Целта на джихадистите е да накарат държавите да започнат да се отнасят по-грубо с мюсюлманските общности, което да им помогне да затвърдят проповядването си, че Западът развява знамето на войната в лицето на исляма и мюсюлманите.

И докато западните правителства правят всичко възможно, за да демонстрират, че няма подобни сблъсъци на цивилизации, то много крайнодесни сили приемат тази реторика и засилват отново тези страхове сред мюсюлманите на много места по света. По-важното е, че има дългогодишен конфликт на ценности – особено по отношение на свободата на изразяване, която е привилегирована в западния свят, но за мюсюлманите е разрешение за светотатство. И въпреки че много от тях няма да отговорят с насилие на подобно изразяване, то много биха го направили.

В Пакистан законът за богохулство е обект на редица спорове. Много хора са били убити от своите съграждани заради поведение, което може да се приеме за осъдително. В основата на този проблем стои крайният дискомфорт, който много мюсюлмани изпитват от свободното изразяване, въпреки че това поведение не е универсално. Личността на пророка Мохамед е още по деликатна, тъй като според традиционните възгледи той не може да бъде изобразяван, още повече по сатиричен начин.

В основата си това е вътрешномюсюлманска борба за власт и контрол, опакована като дебат за това какъв трябва да бъде мюсюлманинът в съвременния свят и къде трябва да бъдат поставени границите на оправданите действия. Дефинирането на тези фактори е един от методите за печелене на власт. От друга страна атаките срещу Запада и неговите интереси означава той да бъде принуден да се оттегли от мюсюлманските земи или да нападне мюсюлмани, с което да се засили джихадистката реторика. Тези въпроси подкопават усилията на умерените и прогресивни мюсюлмани да променят понятията за свобода на базата на ислямските закони.

Продължаващият вътрешномюсюлмански дебат дава на ислямистите достатъчно идеологическо, а оттам и геополитическо пространство за преоткриване. Джихадистките организации умишлено си поставят немюсюлмански цели, отчасти и за да спечелят точки сред своята обществена среда. Тази стратегия въвлича Запада в една гражданска война в опита му да се справи със заплахата на ислямските бойци.

По този начин вътрешният дебат в мюсюлманския свят не води до победа над екстремистите или до изглаждане на отношенията между него и Запада. Но точно там са уязвими джихадистите и там трябва да бъде водена реалната война. Докато идеологията продължава да оцелява, тя ще произвежда бойци.

-------------

Текстът е публикуван в сайта на частната компанията "Стратфор", която се занимава с анализи.

Вашингтон / САЩ