Най-накрая САЩ, притиснати от своите външни и вътрешни проблеми, са принудени да им го кажат публично. „Стига сте използвали нашата наивност.“ Сега трябваше да им бъде казано категорично, защото те не разбраха добре какво им казваше Д. Тръмп през първия си мандат.
Основаването на БРИКС през 2009 г. е институционалната рамка на оглавяване на отдавна дълбоко протичащи процеси на противоречие между глобализацията и националното развитие на държавите, след опустошаването на техните икономики от експанзионистичната алчност на корпоративния капитал. Процесът на де-глобализация е свързан с осъзнаването на мнозинството държави в света в стремежът им към възстановяване на суверенитета на националната държава, превзета от либералния глобализъм. Те се отказват от международни отношения, основани на правила, заобикалящи ООН като глобална институция за мирно общуване и сътрудничество между суверенни държави на равноправна основа.
Опустошаването на националните икономки от глобалния капитал не подмина Европа и най-вече САЩ като основен проводник на глобализацията на световните отношения. Паниката на политическия „елит“ в Брюксел показва, че власт, която се крепи само на интереси води до плиткоумие и неспособност за анализ на причините за периодичните кризи на капитализма и свързаната с него глобална среда на противоречия, конфликтност и войни.
Гърчовете в Европа са сърцераздирателна, след като този „елит“ е готов да хвърли европейските народи във война. Трябваше САЩ да им каже: „Щом искате, воювайте с Русия сами! Ние искаме мир!“ Затова Европа няма място на масата за преговори, заяви С. Лавров, Министър на външните работи на Руската Федерация.
Със сигурност, за наблюдателите, които следят обективно и задълбочено процесите в американските обществено-икономически отношения, Д. Тръмп не е изненадващо явление в американската политика. Той е проявление на върха на противоречията, свързани в основата си със системната цикличност на кризите на капитализма и протичащия процес на де-глобализация.
Вторачени в сладострастието на властта си, европейската върхушка, паразитираща на собствената си самовлюбеност, се откъсна от назряващите процеси в отделните европейски общества и в света като цяло, най-вече в САЩ.
Явлението Д. Тръмп в американската политика е свързано в основата си със системната цикличност на кризите на капитализма.
Последователните наблюдения показват, че в резултат на кризисните периоди на капитализма с изостряне на противоречията надвисне съдбовна опасност за отделна страна или група страни за тяхното съществуване, епохата си намира точните, силни личности с харизматични личностни характеристики.
Голямата икономическа депресия от 1929 г. доведе до появата на нацизма в Германия в началото на 30-те години на двадесети век, Хитлер и голямата война в началото на четиридесетте години. Тя даде като резултат и съюзяването на непримиримите идеологически противници Сталин, Рузвелт и Чърчил, които като победители, създадоха правилата и реда, в който светът живее и до днес. Разрушаването, на който настъпи в края на XX век след приключване на Студената война и обединяването на Европа.
Сега се намираме в продължението на изживяването на последните анахронизми от стария ред, които не съответства на променената глобална среда в международните отношения. Войната в Украйна е част от този процес и негов ускорител. Погледнато от този ъгъл на историята, избирането на Д. Тръмп за втори път на върха на американската политика не е случайно събитие. Той е рожба на своето, американско време, в което се развива съвременната американска нация и икономическите и социални последици от глобализма. В някаква степен, той се явява човек на промяната. Не случайно на някой му хрумна да се опита да го убие два опита точно него! Категоричната му победа го облада с огромна власт. Стои въпросът как ще я използва за целите, които си е поставил под слогана най-напред САЩ.
Това се вижда в тоналността на приповдигнатото самочувствие и ултимативност, за разлика от първия му мандат. Рязко, със своя експанзивен стил, първите му заявки и действия са насочени към разбиване на статуквото, и подкопаване на устоите на Стария свят, който САЩ създадоха след края на социализма. Политика, насочена към де-глобализация, която доведе страната до положение на догонваща по редица показатели в световната икономика. Икономическата му политика подсказва, че не се основава на идеология, а произтича от бизнес културата му и огромния опит, които му позволяват проникновено да разбира в дълбочина проблемите, пред които е изправена страната.
Структурирането на света, в който САЩ господстваха монологично досега се изплъзва от американското влияние. И че САЩ като негово въплъщение досега се нуждаят от промяна в подхода и приоритетите в страната и глобално.
Д. Тръмп толкова дълбоко осъзнава остротата на проблема, че панически, макар и да разбира, че греши и в движение се поправя, промяната трябва да бъде радикална в съперничеството с Изтока, защото се рискува ако сега САЩ не я направят ще бъдат принудени по-късно, но може да се окаже фатално късно. Затова той счита, реформата на американските икономически отношения за неотложна и радикална в обхвата си.
Диспропорциите в американската икономика силно ерозираха и де балансираха социалните отношения и разтвориха още повече социалните неравенства, въпреки добрите икономически показатели по време на Д. Байдън. Това засили недоволството и предизвика засилване на консервативните и националистически настроения още от първият му мандат.
С присъщата си комуникативност и реализъм той успя емоционално точно да породи надежда в мнозинството избиратели да видят в негово лице точния президент на промяната. Те усетиха неговата прозорливост с волеви характер на силна личност, на решителност и целеустременост на визионер да промени САЩ.
След пораженията, който либералният глобализъм нанесе на американската икономика, обществени и нравствени отношения - нещо, за което З. Бжежински предупреждаваше приживе за избледняващата хегемония на САЩ и нарастващата заплаха от Изтока.
Проблемите на американската икономика структурно са толкова болезнени, че обръщането на вътрешното съотношение е гигантска задача, свързана с културологични изменения в американското общество.
При положение, че САЩ малко произвеждат 10% от СБП срещу 37% на Китай от световното индустриално производство. Производството като сърцевина на всяка икономика точно тя е поразена и Д. Тръмп като човек на сделката най-добре го разбира! Над 50% от индустриалната база е амортизирана, а гражданската индустрия почти не съществува, потреблението се задоволява от Китай. Единствено военно-промишления комплекс работи и акумулира огромни печалби от войните.
Първите му политически стъпки дотук като президент не са изненадващи! Със своята непредсказуемост по-скоро изненадите предстоят как точно ще реализира визията за американската възстановителна политика и как ще затвори горещите конфликт в света.
В резултат на тези обстоятелства Д. Тръмп си поставя като първа задача да възстанови индустриалната база на страната, която в преобладаващата си част е в разруха и неговият призив „Да си възстановим фабриките!“ не е произволен вик.
Оттук втората му задача, която панически алармира, че американската отбрана е катастрофална и призова съвместно с Израел да изградят т.н. „железен ракетен купол“. Признание, че на този етап САЩ и Западът не са готови за война с Русия и Китай.
И друго много важно, че за разлика от предшественика си Байдън, той отлично разбира че подходът към източната заплаха не трябва да бъде непременно с военна сила, а предимно от позиция на силата – „мир със сила.“
Императивните му заявки, действия и признания от първия ден показват, че Тръмп схваща Източната заплаха като културно-историческа идентичност, на която не може да се противостои и затова е необходима дълбочинна промяна в страната.
Преди Китай да се превърне в проблем за САЩ, той се възползва от глобалната политика на САЩ и със стратегическата си прозорливост охотно прихвана западния износ на производствен капитал и ноу-хау, и постигна могъщ икономически суверенитет. Подкопа икономически световната хегемония на САЩ и я постави във финансово-икономическа и търговска зависимост.
Ето защо, пред Д. Тръмп стои огромно предизвикателство: как да възстанови икономическия суверенитет на САЩ. Действията му от ден първи показват, че усилия за промяна трябва да бъдат насочени навътре, към целепоставяне на нови задачи и приоритети във външната политика на американската държава. Цялата американска стратегия следва да се подчини на главната, належаща за решаване вътрешно-икономическа задача на икономическо възстановяване. Административната реформа е част от постигането на тази цел.
С оглед на тази задача може да се обясни агресивната политика навън за създаване на всички необходими предпоставки и условия за вътрешно икономическо и индустриално възраждане и събиране на разпилените финансови ресурси по света. И. Мъск неслучайно е привлечен в екипа му!
Действията му до тук сочат, че се поставя началото на цялостна ревизия на всички вътрешни програми администрирани до сега и одит на всички програми за външно финансиране.
Относно външните действия, ще се използва целия арсенал на протекционистката политика за охрана на американските икономически и технологични интереси, включително с възстановяването на старата политика, която Западът провеждаше за задържане и забавяне развитието на Съветския блок и ограничаване трансфериране на елитни технологии. Първите му решения водят в тази посока, буквално до разпалване на икономическа война, включително и към съюзниците си от англосаксонския свят. С гъвкава митническа политика, субсидиран дъмпинг, санкции към „непокорните“ и пр., това е политика с недоказана ефективност, тъй като по принцип, всички страни са губещи.
Повече от сигурно, е че налаганите мита ще повишат цените за масово потребление в страната, което допълнително ще задълбочи социалното неравенство. Предстои да видим как тези мерки ще сработят, какъв ще бъде крайният им ефект и доколко агресивните икономически мерки ще допринесат за постигане на основните цели, които си е поставила американската администрация. Така или иначе, цялата външно-икономическа експанзия на САЩ ще бъде фокусирана върху вътрешно-икономическите ефекти за съживяване на производството, а навън, задушаване, отслабване и забавяне темповете на растеж на икономиките от страните от БРИКС.
Ако все още не се разбира поради резките му движения, главното което се откроява концептуално важно за световната сигурност е разбирането на Д. Тръмп, че предизвикателствата от Изтока са икономическа и технологична конкуренция, включително и с Европа. В този аспект, политиката му към Европа е изправена пред множество предизвикателства, насочени главно към вътрешна, институционална промяна, включително и на елитите. И най-вече как социално Европа ще издържи с налагащата се милитаризация на икономиката ѝ. За първи път след създаването на НАТО към Европа е отправено такава категорична заплаха към социалният ѝ комфорт на който западните европейци се наслаждаваха през последните осемдесет мирни години. Просперитет, произлизащ от грабителската колониална политика на Западна Европа включително и към Източна Европа, и ниските военни разходи, които САЩ до сега можеха да си позволят да заплащат преследвайки стратегическите си интереси.
Сега глобалната ситуация е коренно променена за САЩ, защото се намират в исторически момент, когато нейното лидерство е изправено пред оцеляване. Затова промяната е неизбежна за цялата западна цивилизация и всички трябва да поемат своя дял и отговорност.
Интерес представлява въпросът защо европейската върхушка в ЕС все още не осъзнава като жизнена необходимост промяна в институционалната си рамка и спре свободното падане на Европа и се възползва от възможността за самостоятелно икономическо и технологично съперничество със САЩ и Изтока; да спре военизирането на ЕС като придатък на НАТО и превърне в самостоятелен играч на световната сцена.
Дали от политическа умствена слепота или догматично, бюрократична самовлюбеност подобно на пожизнения съветски елит в края на разпадащия се Съветски блок.
В този момент, за Европа повече от всякога е необходим конструктивизъм в разрешаване на украинската криза и постигане на стабилен стратегически мир и сигурност на континента. Това ще открие възможност за постигане на стратегическите си интереси за превръщането ѝ в самостоятелен властови център в световната политика. Създаването на конструктивни предпоставки за възстановяването на отношенията с Русия са ключови за европейските стратегически интереси. Европа може да бъде силна и в икономическа конкуренция и съперничество със САЩ и Изтока само с Русия, а не срещу Русия.
Продължаващата милитаристична реторика и подготовка за превъоръжаване означава отлагане на голямата война в Европа. С реализма си, Д. Тръмп го разбира и ще се опита да нормализира отношенията с Русия и отслаби необходимостта от засилване на стратегическата ѝ обвързаност с Китай. Русия и Китай заедно са двойна заплаха и е по-добре да бъдат разделени или най-малко, да не са си толкова необходими. Замисълът с войната в Украйна сменя подхода и тактиката: с Русия е по-добре да се сътрудничи отколкото да се воюва на този етап.
До тук изложените факти като политически заявки и действия на Белия дом говорят, че със сигурност с целия си бизнес, политическа и психологическа характерология Д. Тръмп ще работи предимно в защита на въздигането на американското могъщество и лидерство с всички нестандартни и отдавна неизползвани подходи и политически практики. До колко ще успее с този взривоопасен, може да се нарече революционен подход е трудно да се прогнозира на този етап. За сега реакциите са отрицателни и предпазливи и на пръв поглед изглеждат утопични, но като всеки опит за радикални промени се е започвало с утопични идеи.
По настоящем, те насаждат среда на конфликтност, несигурност и опасност от насилие и може да доведат до отстъпление или отдалечаване от първоначално поставените цели за икономическо възстановяване.
Свидетели сме на нещо ново в американската политика, когато открито бизнес-културата на президента на САЩ в случая Д. Тръмп е превзела изцяло политиката и дипломацията, икономизирани в защита на американското икономическо възстановяване и отдалечаване на окончателното им отстъпване на световното си лидерство.
