/Поглед.инфо/ Либия възобнови износа на петрол, блокиран през зимата от армията на Халифа Хафтар. Докато Триполи изчислява колко бързо ще се възстанови икономиката поради продажбата на черно злато, ОПЕК бие тревога. Неограничените доставки могат да свалят цените, които и без това далеч не са стабилни. Ще се отрази ли възраждането на либийския петролен сектор на ситуацията в страната и света?

Нефтеният локдаун

Гражданската война в Либия, освен политически и социално-икономически причини, винаги е имала и енергиен фон. След падането на режима на Муамар Кадафи, враждуващите фракции се опитаха да поемат контрола над петролните полета. Износът на черно злато традиционно е основният източник на бюджетни приходи, а ключовете за „тръбата“ автоматично гарантират място във власта. Либийската национална армия (LNA) на генерал Халифа Хафтар се превърна в значителна политическа сила след завземането на източните провинции, където са концентрирани основните петролни находища, рафинерии и морски пристанища, откъдето енергийните ресурси се изпращат в Европа.

Правителството на националното съгласие (GNA), заседаващо в Триполи и признато от международната общност, многократно призова международния бизнес да се откаже от контактите с LNA. Наложени бяха санкции срещу генерал Хафтар, забраняващи да се занимава с него. Но това не спря чуждестранните петролни и газови компании.

Френският Total и италианският ENI са работили в Либия дори по време на ожесточени боеве между силите на Запада и Изтока. Либийската национална петролна и газова корпорация също продължи дейността си. Освен това никой не е нарушил режима на санкциите. Те излязоха със специален механизъм: всички сделки бяха сключени от името на PNS и Хафтар беше помолен да отвори „тръбата“ за изпомпване на петрол от изток. За това LNA получи значителна част от приходите.

До края на миналата година това отговаряше на интересите както на Запада, така и на Изтока. Но през януари Халифа Хафтар нарече разпределението на доходите несправедливо и затвори морското пристанище. Потокът от енергийни ресурси към Европа беше прекъснат и вливанията в бюджета също спряха. В страната започнаха антиправителствени протести. Хората настояват да се прекрати войната и да започнат възстановяването на страната.

Командирът на Либийската национална армия Халифа Хафтар в кабинета си в Бенгази

Предпазливият сигнал на ОПЕК

През лятото PNC обяви спиране на военните операции срещу армията на Haftar, като поиска в замяна да се деблокират градовете Sirte и El Jufra, за да се възобнови износа на петрол за Европа. LNA не коментира това. Камарата на представителите, заседаваща на изток, обаче подкрепи инициативата.

Скоро Хафтар също наруши мълчанието, като изрази готовността си да води преговори с вицепремиера на ПНС Ахмед Майтиг. Страните постигнаха компромис: генералът обеща да осигури изпомпването на суровини, представителят на правителството в Триполи се съгласи за по-„справедливо разпределение на доходите от продажбата на енергийни ресурси“.

Възобновяването на производството е потвърдено и от Националната петролна корпорация. Ограниченията остават в полета, където има заплахи за сигурността, казаха от компанията. Ел Шарара, най-голямото поле в Либия, все още е затворено. При Кадафи тук се произвеждаха до триста хиляди барела дневно.

"Производството на нефт започна в Сирт и Бенгази на полетата Залтен, ар-Ракуда и Ел Лехиб. Морското пристанище Марса ел-Брега също се отвори за износ на енергийни ресурси. Арабският залив Oil Oil Co. ще възстанови работата си в пристанището на Тобрук“- заяви тези дни корпорацията.

Пазарите реагираха предпазливо на новините. Страните от ОПЕК + намаляват производството от няколко години, за да стабилизират цените. Завръщането на Либия ще добави около милион барела на ден на пазара. Това се сравнява с 1,1% от световното търсене и е доста осезаемо за котировките.

Съмнителна сделка

Споразуменията между Хафтар и Майтиг обаче разкритикуваха властите както на изток, така и на запад. Метежният генерал от своя страна заяви, че е влязъл в преговорите заради обещанията на САЩ да изменят ситуацията. Той счита предходните инициативи на NTC за невалидни. Хафтар се позовава на предложенията на бившия шеф на западното правителство Файес Сарадж за замразяване на всички приходи от петрол в специална сметка. Те трябваше да бъдат използвани след провеждането на президентските и парламентарни избори през пролетта.

Григорий Лукянов, експерт на Руския съвет по международни отношения, е скептичен по отношение на петролните споразумения за Либия. Той се съмнява, че Haftar и Meiting са упълномощени да сключват подобни сделки.

"Майтинг не информира политическите елити на северозападна Либия за това. Те отказаха да признаят легитимността на петролните споразумения. Подобни твърдения направиха политиците в Тобрук. Те казаха, че LNA е военна, а не политическа институция. Армията не може да сключва сделки от името на правителството. Такъв документ може да бъде подписан от ръководителя на Камарата на представителите Агила Салех. Той остава почти единственият политически деец от тежка категория в източната част на Либия “, обясни Лукянов пред РИА Новости.

Ако либийският петрол все още се изнася, това ще облекчи социално-икономическото напрежение в обществото, сигурен е политологът.

"Обикновените либийци са уморени и искат промяна. Ако приходите от петрол се влеят в хазната и властите не ги пуснат да отидат на военна служба, хората ще могат да дишат малко. Основните им нужди ще бъдат задоволени. Всяка сила, която осигурява връщането на либийския петрол и паричния поток, ще спечели битката за власт ", казва експертът.

Председателят на Камарата на депутатите на Либия Акила Салех

Нефт за живота

Либийският политолог Мустафа Фетури смята, че петролът се превръща в основен политически инструмент. Разговорите, започнали да разрешават конфликта, вдигат залозите. Всички либийски групи ще се опитат да се възползват от възобновяването на износа, сигурен е той.

"Либия е на път да рестартира политическия процес. Много важни фигури ще напуснат, но малцина доброволно ще напуснат постовете си. Това изостря политическата борба, а рисковете се увеличават. Всеки играч се опитва да си припише успеха от възобновяването на доставките на петрол. Но все още има малко реални подобрения в живота на либийците." , - разказва RIA Novosti Fetouri.

Получаването на политически дивиденти от петрола няма да е лесно. Експертът е сигурен, че войната дискредитира по-голямата част от публичните фигури и служители. През всичките години на гражданска конфронтация социалните и икономическите въпроси почти не бяха разглеждани. И сега либийците са скептични към всеки, който обещава бърза промяна.

Превод: ЕС