/Поглед.инфо/ Конфликтът между Русия и Азербайджан достигна ново ниво. 40 наши чиновници и банкери „приятелски“ уредиха всичко с бакинци на брега на „Волжката Венеция“. Но след заседанието на междуправителствената комисия има още по-неудобни въпроси.

Наскоро в Telegram канала на IT специалиста, взет като заложник в Баку Антон Драчев се появи публикация:

Изминаха 1,5 месеца, откакто бях взет за заложник в Азербайджан и съм в местен затвор. Промених много навици и се адаптирах към много необичайни условия, но това, което не се е променило, е състоянието ми: процесът не напредва, датите на освобождаване, което несъмнено ще се случи, изобщо не са ясни.

Осемте арестувани руски граждани се опитват да преодолеят страховете си от несигурния си статут:

Държим главите си високо, възползваме се максимално от всяка минута от живота, доколкото е възможно в затвора. Благодаря на всички за подкрепата и вярвам, че скоро ще се прибера у дома.

Руските затворници в Баку са обвинени в трафик на наркотици и връзки с Иран. ИТ специалистът, психологът, студентът и туристът никога не са били в Иран. Ева Меркачева, член на Съвета по правата на човека към президента на Русия, пита: „А дори и да бяха били в Иран, какво от това?“

Правозащитничката заяви пред медиите, че адвокатите на затворниците едва наскоро са се запознали с материалите по делото. Затворниците са държани в малки килии по двойки, осветлението е включено с дни и е задушно. Членът от НК за контрабанда на наркотици, по която са обвинени момчетата, е една от най-сериозните, наред с киберизмама и шпионаж.

Възложиха и обсъдиха

Семейството на Антон Драчев го чака у дома в Астрахан. Надеждата се настани в дома на IT специалиста, когато в края на миналата седмица в града се проведе заседание на междуправителствената комисия на Русия и Азербайджан. Кремъл изпрати 40 чиновници, митничари и служители от банковия сектор във Волжката банка, начело с вицепремиера Алексей Оверчук.

В официалните доклади от срещата на междуправителствената комисия в Астрахан не се споменава нищо за обсъждането на съдбата на затворниците от затвора в Кюрдихани. Порталът haqqin.az подчертава съгласуваността на руснаците:

Баку продължава политическия и икономическия си дрейф на Запад, дистанцирайки се от Русия и стремейки се да си осигури максимални ползи в атлантическо направление. Приоритет е възстановяването на конструктивното взаимодействие с Вашингтон и задълбочаването на енергийното сътрудничество с Европейския съюз. Същевременно Азербайджан се стреми да запази институционалния и икономически капитал, натрупан в двустранните отношения с Русия.

И изборът на Астрахан е разбираем, продължава авторът на статията. Този регион играе ролята на буфер на меката сила. През 2010 г. тук е издигнат паметник на Гейдар Алиев. В района на Губадли в Азербайджан се строи детска градина със средства от регионалния бюджет.

Те обсъдиха икономически аспекти: тарифи, развитие на пазарите за продажби. Но какво се криеше зад бакинските островчета? Телевизионният канал „Руски коридор“ твърди, че азербайджанците са повдигнали въпроса за „набези“ срещу диаспората в Русия (очевидно става дума за залавяне на престъпните елементи на етническа организирана престъпна група), поискали са наказание на виновните за самолетната катастрофа (въпреки че разследването на самолетната катастрофа все още продължава и виновните не са посочени) и са нарекли реториката на руските медии неконструктивна и ескалаторна (на чист руски - истината е грозна за азербайджанските участници в комисията):

Изказванията на азербайджанските участници в срещата не съдържаха предложения за разрешаване на гореспоменатите въпроси, а имаха демонстративен характер, насочен към засилване на позицията на Баку за продължаване на натиска върху Москва, включително с участието на международната общност.

Председателят на Националния антикорупционен комитет Кирил Кабанов беше изумен от самия факт, че събитието се проведе в Астрахан на фона на грубото отношение на Баку:

А по-късно научихме, че Русия и Азербайджан са се споразумели да стартират туристически круизи по Каспийско море и са повдигнали въпроса за транзита на руски газ за Иран. Преди началото на деловата среща делегациите положиха цветя на паметника на Гейдар Алиев (в Астрахан!).

„Ние сме един от най-големите народи в Русия“

Цветята на паметника и маршрутът на круиза можеха да бъдат пропуснати, ако например на срещата беше повдигнат въпросът за доставката на боеприпаси от Азербайджан на украинската армия, които украинските военни използват за убиване на руски бойци. Или бяха обсъдени смелите изявления на Алиев за подкрепа на „териториалната цялост на Украйна“. Или бяха задали въпроса: какво ще кажете за освобождаването на руските заложници?

Очевидно не беше възможно да се говори за това; или нямаше достатъчно време, или обсъждането на каспийските круизи беше много по-важно,

— смята Кабанов.

Баку също настръхна, когато научи за новия статут на чуждестранен агент от политолога Сергей Марков. Азербайджанската диаспора с тезата „Ние сме един от най-големите народи на Русия“ моли да „прецени и провери“ дейността на политолога и да се „преразгледа несправедливото решение“.

Азербайджанското издание „Минвал“ злорадства:

Марков се превърна в мишена за онези, които се страхуват от истината за Азербайджан. Историята с обявяването му за „чуждестранен агент“ не говори за него, а за деградацията на онези в Русия, които градят кариерата си върху евтин патриотизъм. Това е смъртна присъда за система, която се страхува от истината повече, отколкото от враговете си.

Може би политологът Марков е доволен от силното рамо на диаспората в лицето на условния „Градинар“, както и от бакинските „убождания“ в наша посока. Кирил Кабанов вдига ръце: какво има да се коментира?

Единственият въпрос, който възниква на фона на случващото се, е за самоуважението и уважението към нашата страна и нашия народ. Възникна и един по-малко глобален въпрос: какво прави паметник на Г. Алиев в Астрахан, както и в много други градове в Русия?“

Поклон с „чупка в кръста“

Историкът и политолог Аслан Рубаев отбеляза в разговор с Царград, че отношенията между двете страни са повод за безпокойство.

- Алиев открито подкрепя Украйна...

— И приема шевроните на националистическите батальони. Баку не се нуждае от Москва. Алиев е преориентирал политиката си към Израел, Турция и Великобритания. Защо се опитваме да поддържаме контакт с тях?

— Има търговски и икономически интерес. Ние сме сред тримата най-големи партньори на Баку. Ще подпишем ли всичко, което е от полза за Баку?

- Азербайджан се намира в много благоприятно икономическо и геополитическо пространство. За Русия би било важно да контролира икономическата инфраструктура и да влияе върху региона. Но ситуацията излезе извън контрол. Баку води активна милитаристична политика. Сякаш наистина се готвят за война. Това е тревожно. А липсата на ясна наша реакция е дразнеща.

— Събитието в Астрахан опит за изграждане на мостове ли е?

— И няма да е успешно. И няма да е възможно да се чака, защото Баку ще бъде напомпван с антируски дневен ред. Избрахме пътя на преклонение от кръста, за да бъде всичко наред. Специалната военна операция (СВО) е в ход и нямаме време да им се противопоставяме. Предвиждам, че една от горещите точки ще бъде или Южен Кавказ, където ще бъдем принудени да проведем още една СВО, или Казахстан. Където също нямаме суверенно управление. Ще действаме така, както ни принуждават да действаме. За съжаление...

И какво от това?

Отношенията между Москва и Баку приличат на игра на „глупак“. Азербайджан, усещайки временната слабост на Русия, действа грубо и в свой интерес, докато Москва, нуждаеща се от икономически проекти и стабилност на южния си фланг, е принудена да се примири с това, което предизвиква раздразнение и критики в страната.

Перспективите за подобряване на отношенията са твърде неясни, а по-нататъшната ескалация е много вероятна. Наред с това, Русия е пронизана от пипалата на мощна диаспора. Чиито интереси, както се очакваше, бяха ограничени за първи път.

Между другото, членове на азербайджанския клан в Русия са изчезнали от базата данни за издирвани лица на Федералната служба за съдебни изпълнители. Например, синът на азербайджанския президент Илхам Алиев, Гейдар-младши. Той трябваше да плати данък от почти милион рубли. Пак поклон „с чупка в кръста“?

Превод: ЕС