/Поглед.инфо/ През последните няколко седмици между Техеран и Баку се разви „тиха криза”, както се казва в редакцията на „Техеран таймс”, в която обаче на преден план излиза военният компонент. Иран е разположил мощна военна група на границата с Азербайджан под прикритието на учения, чиято легенда според командира на сухопътните войски генерал Хайдари е „неизвестен“. Основната претенция на иранците срещу съседа е военното сътрудничество с Израел.
Техеран смята, че Баку е предоставил на Израел прекомерна оперативна свобода да използва азербайджанската територия като трамплин за подривни действия срещу Иран. Върховният лидер на Иран задава тон за критика към азербайджанското ръководство. В речта си на церемонията по дипломирането на кадетите в Академията на въоръжените сили на Иран аятолах Хаменей предупреди срещу чужда намеса в региона. Без да назовава Азербайджан, той съветва да се решат въпросите, касаещи северозападните съседи на Иран, чрез сътрудничество между армиите на съседните държави и да се избегне присъствието на чужди въоръжени сили. Хаменей предупреди: „Тези, които копаят гроб за своите братя, първи влизат в нея“.
От гледна точка на Техеран, Тел Авив провокира Баку да води неприятелска политика спрямо Иран и да оспорва геополитическото статукво, в което иранските лидери са свикнали да виждат страната си като най -важната регионална сила.
Въпреки това далеч не е очевидно, че влиянието на Тел Авив върху Баку по време на миналогодишната война в Карабах има сериозни последици за намаляване на влиянието на Иран в Южен Кавказ. Техеран не повлия на траекторията на конфликта и не оказа значително дипломатическо влияние върху преговорите за прекратяване на огъня и мирното споразумение, но ако иранците са били отблъснати от това, тогава Русия и Турция, а не Израел, може би са го направили. Техеран беше принуден да се присъедини към Анкара и Москва в подкрепа на териториалните завоевания на Баку, противно на традиционната си неутрална позиция.
Но що се отнася до процеса на възстановяване на Нагорни Карабах, Баку наистина не проявява активност в сътрудничество с Иран, като дава приоритет на други държави, с които са подписани споразумения. Тук можете да посочите Русия, Великобритания, Италия, Франция, Холандия, Унгария.
Сред мюсюлманските страни изборът също беше направен не в полза на Иран. Турция и в по-малка степен Пакистан, чиято нарастваща роля в Азербайджан не устройва Техеран, участват най -значително в тези проекти.
През септември Баку проведе съвместни военни учения „Трима братя - 2021“ с Анкара и Исламабад за по-нататъшно укрепване на военните връзки между трите държави и засилване на усилията за борба с тероризма. Техеран припомни, че подобни учения противоречат на разпоредбите на Конвенцията за правния статут на Каспийско море, която забранява „присъствието в Каспийско море на въоръжени сили, които не принадлежат на страните“ (страните са Азербайджан, Иран, Казахстан, Руската федерация и Туркменистан). Говорителят на иранското външно министерство Саид Хатибзаде заяви на 11 октомври, че Иран настоява: „Подписаното е задължително за тези, които са подписали споразумението от момента на подписването му“. Вярно е, че Иран все още не е ратифицирал Конвенцията за правния статут на Каспийско море.
Що се отнася до отношенията между Техеран и Баку, Хатибзаде изрази мнение, че „Иран има всички компоненти на стратегическите отношения и всестранното партньорство с Азербайджан“. Въпреки това „по някои въпроси очакванията, които положихме към Азербайджан, не бяха оправдани“, добави той. По -специално те имаха предвид наличието на „ционисткия режим в Азербайджанската република“, което се отрича в Баку. Речта на Хатибзаде не остана без заплахи. "Иран никога не се е шегувал с никого относно националната си сигурност и всички негови съседи знаят това добре", каза говорител на иранското външно министерство.
По-рано, на пресконференция в Москва със Сергей Лавров, иранският външен министър Хосеин Амир Абдолахиян изказа тревога за присъствието на Израел в Кавказ: „Ислямска република Иран е дълбоко загрижена за присъствието на Израел в Кавказ“, каза той, подчертавайки че Техеран „няма да позволи промени в картата в региона“.
Техеран очаква Русия да бъде податлива на евентуални промени на границата в Кавказ.
Прехвърлянето на ирански войски към иранско-азербайджанската граница започна веднага след твърденията, изразени от президента Алиев срещу арменската гранична провинция Сюник. Баку възнамерява да поеме контрола над магистралата, свързваща Иран с Армения. Това ще направи възможно не само да се осигури директна транспортна връзка между Баку и автономността Нахичеван, но и да блокира достъпа на Иран до Армения. За Техеран това ще означава загуба на стратегически важни сухопътни комуникации, свързващи го с Европа. Това е причината за твърдата позиция на Иран по въпроса за запазването на старите граници.
Армения също има категорично отрицателна позиция по азербайджанския проект. Ереван апелира към текста на тристранното споразумение за прекратяване на огъня, подписано на 10 ноември 2020 г. (Армения, Азербайджан, Русия), и заявява, че този документ се отнася до деблокирането на комуникациите в региона, но не споменава никакъв коридор. Маршрутът, който се използва в момента, е магистралата Горис - Капан - Мегри, която на 21 -километров участък минава през територията на Азербайджан на север от село Чакатен. Този участък от магистралата е отстъпен от арменското правителство след миналогодишната война в Карабах. Иран беше възмутен от неотдавнашното решение на Азербайджан да установи контролно -пропускателни и митнически пунктове тук, като вижда в това намерението на Баку да получи контрол над пътя, свързващ иранската граница с Ереван.
На фона на тежките предупреждения на Иран към Азербайджан, арменският външен министър Арарат Мирзоян се срещна два пъти с иранския си колега за по -малко от две седмици. Техеран и Ереван се договориха да изготвят нова пътна карта за насърчаване на „нарастващи“ отношения на стратегическо ниво ”и значително разширяване на отношенията в икономическата и търговската сфера. Техеран изключва всеки вариант, който може да предполага блокада на Армения и е готов да си сътрудничи с Ереван при откриването на нов транспортен маршрут между страните изключително през арменска територия.
Така Иран предложи финансова и техническа подкрепа за плановете на Армения за изграждане на 550-километров пътен коридор, заобикалящ азербайджанската територия. Този проект се подкрепя от Азиатската банка за развитие; се предвижда финансиране с обща сума на заема от 500 милиона долара. Маршрутът пресича Армения от южната граница с Иран до северната му граница с Грузия и за по -голямата част от него пътят е в добро състояние. Предвижда се модернизиране на 88-километровия участък от Ащарак-Гюмри, както и 18,4 километра от пътя между Ереван и Ащарак, както и модернизиране на граничната и митническата инфраструктура. Заместник -министърът на транспорта на Иран вече посети Армения за разузнаване и е уверен, че проектът може да бъде завършен до края на 2022 г.
Китай и Индия проявяват интерес към тази тристранна война на транспортни коридори. Пекин се интересува от транзит от Персийския залив през Иран, Армения и Грузия до Черно море в рамките на проекта „Един пояс, един път“. Индия също подкрепя този път като начин за увеличаване на търговията и реализиране на инвестициите си от 630 милиона долара в разширяването на иранското пристанище Чабахар в Оманския залив. В същото време Азербайджан и Турция губят, иранско-арменският транспортен коридор изключва участието им в мащабния транспортен проект „Персийски залив-Черно море“.
Изглежда, че същността на спора е ясна, но иранското външно министерство продължава да казва, че „Иран няма да толерира присъствието на израелския режим близо до границите си, дори и да е церемониален“.
Има ли причина за такова безпокойство относно израелското влияние?
Всъщност Азербайджан отдавна поддържа топли отношения с Израел, е един от основните търговски партньори на Израел, купувайки оръжейни системи и снабдявайки еврейската държава с лъвския дял от петрола си. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира покупките от Израел представляват 69% от вноса на оръжие на Азербайджан през 2016-2020 г. Между 2014 и 2018 г. Азербайджан беше вторият по големина купувач на израелско оръжие след Индия.
Азербайджанските власти потвърдиха използването на израелски бойни дронове в миналогодишната война с Армения. Има твърдения, че Армения е пуснала руски балистични ракети „Искандер“ хо азербайджанската столица Баку в последните дни на военните действия през ноември 2020 г., но азербайджанските сили са прихванали ракетата, използвайки система за противовъздушна отбрана „Барак-8“, закупена от Израел. Израел се нарича „отдалечен бенефициент на конфликта“.
Победата на Азербайджан във войната засили отбранителното сътрудничество между Баку и Тел Авив. Един пример за това беше обявяването през март 2021 г. на ново съвместно предприятие между израелската отбранителна компания „Метеор“ и азербайджанската Каспийска корабостроителница. Израелските медии съобщиха през август, че Баку и Тел Авив преговарят за ново споразумение за отбрана от 2 милиарда долара, което би довело до допълнителни покупки на израелско оръжие. Освен това, поради географската си близост до Иран, Азербайджан е удобен съюзник за събиране на информация за иранската военна и отбранителна индустрия.
Ясно е, че военно-техническото сътрудничество на най-близкия му съсед с Израел не може да бъде пренебрегнато от Техеран, но разделението в основата на продължаващото иранско-азербайджанско напрежение е по-скоро свързано с проблемите на спорни територии и транспортни маршрути.