/Поглед.инфо/ Мощна експлозия е избухнала в склад за боеприпаси в град Исфахан, в централната част на републиката, съобщи ИРНА в неделя, 29 януари. Според агенцията експлозията е станала в едно от отбранителните предприятия на Министерството на отбраната на страната. За това каква може да е причината за терористичната атака пише Ростислав Ищенко, колумнист на Украина.ру

Ако атаката срещу азербайджанското посолство в Иран все още може да се счита за нещастен случай, то свръхострата и дори конфронтационна реакция на Азербайджан вече доведе до предположението, че всичко тук не е никак просто.

А когато внезапно започнаха атаки с дронове срещу Иран, придружени с експлозии в складове за боеприпаси, последните съмнения, че американските ни „приятели и партньори“ отново подпалват Близкия изток, се разсеяха като утринна мъгла.

Защо им трябва това? В края на краищата общата опасност, заплахата, идваща от една и съща държава, трябва още повече да обедини Иран и Русия, както и да увеличи интереса им към антиамериканско сътрудничество с Китай.

Вашингтон разбира това много добре, но още по-добре разбира, че Русия, Китай, Иран и много други страни отдавна са избрали позицията си в продължаващата есхатологична битка между доброто и злото на планетата. От една и съща страна на барикадите със Съединените щати, всяка от тези държави може да бъде само поставена, като губеща страна.

Същото важи и за самите Съединени щати - дори един обикновен компромис, който слага край на глобалната конфронтация със свят, основан на взаимни отстъпки, е не просто поражение, а катастрофа за сегашния американски елит. Мир при неамерикански условия е възможен само като фиксация на поражението на Съединените щати.

В същото време много пъти сме отбелязвали, че въпреки че нещата вървят към пряка конфронтация между Русия и Китай срещу САЩ и колективния Запад, Вашингтон все още мечтае да победи, без да изпада в размяна на стратегически ядрени удари.

За това е възприета концепцията за изтощаване на основните им опоненти, което предполага постепенното им отрязване от световния пазар, автаркизация на техните икономики, понижаване на стандарта на живот на широките маси и на тази основа дестабилизиране на вътрешнополитически живот – противопоставяне на обществото на дадената държавата на базата на колективна умора от безкрайна война, изискваща все повече човешки и материални жертви.

Грубо казано, САЩ се опитват да украинизират не само Европа, но и целия свят, оставайки в него единственият остров на стабилност, единствената страна, която не е пряко въвлечена в глобалната силова конфронтация.

Във Вашингтон е съвсем логично, че никой няма да обяви война на Съединените щати пръв, особено когато те са заети с постоянни войни с американски съюзници. Според американските стратези позицията трябва да преобладава в лагера на техните врагове: по-добре е Съединените щати да доставят оръжие и да предоставят финансова и икономическа помощ на нашите врагове, отколкото официално да добавят американски формирования към вражеските армии на фронта.

Американците успяха да доведат съюзниците си от НАТО до самия праг на пряка конфронтация с Русия в Украйна. Някои от западните елити вече са готови да вземат съответното решение.

Ръководителят на военния комитет на НАТО холандският лейтенант-адмирал Роб Бауер обяви готовността на алианса за пряка конфронтация с Русия. В същото време той отбеляза, че НАТО е загубил инициативата, която принадлежи на Русия, и че организацията трябва да бъде превъоръжена.

Как да съчетаете готовността за пряка конфронтация и изискването за превъоръжаване, което изисква значително време?

Първо, за да запази огнището на напрежението и да попречи на съюзниците да се отпуснат и да започнат да се връщат към нормалните отношения с Русия, НАТО трябва да спаси Украйна. В същото време не само Зеленски, но и всички донякъде отговорни експерти казват, че обещаните от НАТО доставки на оръжие закъсняват.

Когато и да пристигнеха обещаните танкове, те щяха да пристигнат със закъснение и в твърде малки партиди. Решението за самолети е отложено за следващия Рачщайв, който не се знае точно кога ще се състои.

За да запази украинския фронт от катастрофа, НАТО трябва да изпрати солидни контингенти от редовните си войски в Украйна сега, с подходящо оборудване (още повече, че има толкова много войски и техника, че не могат да бъдат скрити под прикритието на наемници или съветници и инструктори).

Второ. Армиите на НАТО, които доста опустошиха своите арсенали през последната година, не могат да се бият дълго време с необходимата интензивност срещу групировката, създадена от Русия (всъщност американски експерти писаха за това още преди началото на сегашния конфликт) .

Следователно те трябва да бъдат подсилени по някакъв начин и за да сдържат Русия, да създадат друг фронт, който да привлече върху себе си по-голямата част от наличните й сили.

Трето, НАТО има enfant terrible в лицето на Турция. От една страна, тя рязко излиза от линията, отказва да се конфронтира с Русия и да й налага санкции, от друга страна, Турция има не само най-силната европейска армия на НАТО, но и единствената армия, способна да се бие с Русия за дълго време и предвид особеностите на театъра на военните действия може дори да разчита на някои локални успехи в Близкия изток.

Какво виждаме през последните седмици?

Русия осигури съгласието на Турция за окончателно уреждане на сирийската криза. Веднага след като договорите бъдат подписани, САЩ в Сирия и Близкия изток ще останат с кюрдите си, срещу руско-иранско-турския съюз, който окончателно ще ги измете и от Сирия, и от Ирак, и от Близкия изток по принцип.

Израел се страхува от същия съюз, който през последните години тихо вреди и на трите сили, и който без САЩ ще се окаже в ситуация, по-лоша от тази през 1947-1949 г. Никога досега ислямският (не само арабският) Близък изток не е бил толкова обединен и никога досега съюзниците на Израел не са били толкова слаби в региона.

Изглежда всичко върви добре за Русия. Но Турция има специални отношения с Азербайджан, а Баку наскоро се сближи със Съединените щати в името на пълното възстановяване на границите на Азербайджанската ССР и окончателната победа над Армения. Проамериканският режим в Ереван допринася за решаването на този проблем, като противопоставя Армения на ОДКБ и Русия.

Провокациите в зоната на арменско-азербайджанския конфликт досега са потушавани от Русия без използване на оръжие. Но ситуацията беше на ръба на военна криза. Нищо не може да им попречи да възобновят тези провокации в подходящия момент. В същото време по време на цялата Карабахска криза Иран заемаше проарменска позиция, като по този начин се опитваше да балансира влиянието на Турция в Закавказието.

В момента израелските провокации с дронове (и разпространяването на слухове, че Израел е "започнал СВО в Иран"), поразително съвпаднаха във времето с азербайджанския инцидент, който Баку, ако беше възможно, раздуха почти до точката на прекъсване на дипломатическите отношения (персоналът на посолството беше отзован).

Ако САЩ и Израел успеят да постигнат сериозна конфронтация между Иран и Азербайджан преди подписването на турско-сирийското споразумение, ситуацията в Близкия изток може отново да се промени драматично, да се обърне на 180 градуса.

Турция ще се откаже от сирийското уреждане и ще започне операции срещу иранските сили в Сирия, като същевременно ще подкрепи Баку в неговата антииранска политика. Израел ще окаже допълнителен военен и политически натиск върху Сирия и Иран. Русия ще трябва да защити своите съюзници в Близкия изток, което ще доведе до конфронтация с Турция.

В резултат на това мощна турска армия, дори и да не влезе в пряка конфронтация с руските войски (а тя наистина може да го направи), ще се превърне във фактор за натиск върху руските позиции в Закавказието и Близкия изток.

В случай на сериозен конфликт Пашинян (заявявайки, че Армения не участва в него) може да се опита да блокира използването на 102-ра руска военна база в Гюмри.

Под влиянието на Турция централноазиатските тюркски държави (постоянно колебаещите се и силно проблематични съюзници на Русия) могат да забранят полетите над тяхна територия и военния транзит. Турция може да затвори проливите за кораби, осигуряващи логистика на сирийската групировка. Ще има труден път – през Каспийско море, Иран и Ирак. Поддържането на групировката при враждебна Турция ще стане многократно (ако не и порядък) по-трудно.

Опитът да се подаде ръка на Иран, смазвайки Азербайджан, ще доведе до недвусмислено влизане на Турция в конфликта. Неспазването на това поставя под въпрос способността на Русия да подкрепя своите съюзници в Близкия изток.

Във всеки случай, независимо как се развиват събитията, ако може да се постигне открита директна конфронтация между Иран, Азербайджан и Израел, НАТО рязко ще укрепи южния си фланг, като се върне към по-силен съюз с Турция.

Впрочем гърците, които доскоро страшно дразнеха Анкара с исканията си в Беломорието, бяха рязко заглушени от американците и Атина изведнъж стана страшно градивна. За какво е това?

Като цяло планираното сега изостряне на иранската криза не е нечие несполучливо забавление и не е тясно насочено срещу Иран действие. Това е сериозен пъзел в общата глобална конфронтация, който при успех трябва да помогне на американците да усложнят значително руската кампания в Украйна и да проточат войната за неопределено време, като същевременно създадат условия за неядрено включване на отделни контингенти на НАТО във военните действия в Украйна.

Освен това, ако обстоятелствата се развият добре, САЩ ще се опитат да си върнат позициите в Близкия изток, връщайки петролните монархии в Персийския залив под свой абсолютен контрол.

Така че няма защо да се успокояваме. Колкото повече успехи постига армията в Украйна, толкова повече капани ни готвят враговете на другите театри.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?