/Поглед.инфо/ Всичко се разбърка на Общото събрание на ООН. Едва събудени в апартаментите си в Ню Йорк, политиците по света видяха Владимир Путин по телевизията да обявява частична мобилизация в Русия. Това беше насложено върху предишни новини за референдумите в освободените територии на бивша Украйна. И целият дневен ред на Общото събрание отиде по дяволите.

Асистентите на Джо Байдън се втурнаха да пренаписват речта му, която президентът на САЩ трябваше да произнесе от подиума. В движение в речта беше вмъкнато осъждане на „агресията“ на Русия. Честно казано, не сме свикнали с това. Всеки път, когато нашата страна се опитва да защити хората от терористи, било то в Грузия, Сирия или сега в Украйна, ни се приписва някакъв вид „агресия“. Видите ли, трябва да продължим да гледаме как посред бял ден западните партньори обстрелват с ракети нашите мирни градове и села. И отговорът е не. Няма да стане.

В навечерието на речта на Байдън пред Общото събрание “Вашингтон Пост” го посъветва да отправи към Путин "тежък упрек" за Украйна. Е, честно казано, президентът на САЩ вече не е млад, не се справи много добре. Байдън наблегна на това, че Русия е член на Съвета за сигурност на ООН и в същото време, както се твърди, със своята СВО „е нарушила основните принципи на Хартата на ООН“. За американците това трябва да е повод да се опитат да разширят Съвета за сигурност, като поканят някой нов там и да увеличат броя на постоянните и непостоянните членове на Съвета.

Това е отдавна лелеяна мечта на режима във Вашингтон - да набута едни от най-преданите си васали сред постоянните членове на Съвета за сигурност, за да помагат за натиска върху Русия и Китай.

В същото време възникват най-странните кандидати - например Германия. Олаф Шолц е много отворен към тази идея. Все още са живи хора, които помнят чудовищните престъпления на нацистките нашественици. И наследниците на тези чудовища, които днес проливат кръвта на нашия народ в Донбас, искат да управляват света, да се наредят сред победителите във Втората световна война, които основаха ООН. Друг кандидат - просто не се смейте - е Япония. Вероятно единствената страна в света, която успява да счупи германския рекорд по военни престъпления.

Просто не е ясно как да прокарат тези протежета в Съвета за сигурност, ако и Русия, и Китай, които по това време пострадаха от Германия и Япония, използват правото си на вето. Така че всичко това все още са празни приказки.

Байдън също повтори старата мантра, че „никой не е заплашвал Русия и никой освен Русия не е търсил конфликт“. И изведнъж Путин взе и „излезе с безразсъдни ядрени заплахи“.

Оказва се, че американците са изхвърлили милиарди в украинските територии, изпратили са там тонове оръжия, обучили са военните, предоставили са разузнавателна информация, изпратили са своите военни там под легендата за „наемници“. Американските оръжия са използвани за убиване на руснаци. Някакви яки момчета, които говореха английски, късаха руските знамена от сградите на Изюм. И всичко това не е било заплаха за Русия. Не, ясно е, че изкуфяването драматично отслабва умствените способности. Но кой би си помислил, че тя се е разпространила и сред асистентите на Байдън?

Неочаквано частта от речта, посветена на Китай, се оказа миролюбива. Местните анализатори очакваха американският президент едва ли не да обяви война на Китай в речта си. Но очевидно руският въпрос се оказа толкова сложен, че трябваше да се забави на далекоизточния фланг. Байдън измърмори нещо за незачитане на човешките права, но увери, че САЩ „не искат конфликт с Китай“. Наистина няма как да спечелят много на два фронта – срещу Русия и Китай едновременно.

Точно по американски наръчници реагираха във Великобритания на речта на Путин. Външният министър Джеймс Клевърли се престори на неразбиращ: „Никога не сме заплашвали Русия, никога не сме посягали на нейната териториална цялост“. А Бен Уолъс изобщо реши, че указът за частична мобилизация е знак, че „нахлуването в Украйна се провали“.

Не знам колко дълго британският министър на отбраната е гледал картата на света, но бих искал да му обясня. Три дни по-късно, след референдума, милиони хора ще се присъединят към Русия на територия от 113 000 квадратни километра. Това е почти половината Великобритания, Бен. Получихме го с удивително малко кръвопролития - руският министър на отбраната съобщи, че безвъзвратните загуби на руската армия са по-малко от шест хиляди души, загубите на въоръжените сили на Украйна - повече от 60 хиляди. Мисля, че провалите изглеждат някак различно. Виж, когато ти избяга от Афганистан с цяло НАТО, това вече си беше провал.

Речта на Путин разтревожи най-вече представителите на Стария свят. Няколко часа европейците пъшкаха в кулоарите на Общото събрание, координирайки позициите си. Те могат да бъдат разбрани - намекът за "розата на ветровете", която, ако нещо се случи, ще разнесе радиация в цяла Европа и света, беше максимално ясен. Накрая взеха решение и изразиха дълбока загриженост.

Винаги звънейки на Путин, Макрон каза, че решението за частична мобилизация е "грешка". Олаф Шолц го нарече "акт на отчаяние". Жозеп Борел призова да се съдят всички руснаци, свързани със спецоперацията. Изглежда, че чакаме поредния пакет санкции от ЕС – дали за референдумите, дали за мобилизацията, дали за нещо друго - те самите не знаят. Всичко изглеждаше много унило.

Първоначално целта на това Общо събрание на ООН, което почти напълно попадна под влиянието на американците, беше демонстративно „наказване“ на Русия. Вашингтон планира да привлече на своя страна онези страни от света, които категорично се придържат към неутралитет в руско-украинския конфликт. От една страна, те бяха заплашени, че ще им сринат икономиката с вторични санкции. От друга страна те натискаха психически: ако не ни подкрепите, ще се опитаме да ви направим изгнаници от света.

По уместния израз на китайските журналисти, това Общо събрание на ООН се превръщаше в „заложник на Запада“. Неочакваните новини от Москва обаче промениха много. Лидерите на най-важните държави в света отказаха да "минат на страната на света".

Мексиканският външен министър Марсело Ебрард, пристигайки в Ню Йорк, потвърди, че мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор остава ангажиран с плана си за мирно уреждане на конфронтацията в Украйна. Мексиканското ръководство също се противопоставя на антируските санкции.

Бразилският президент Жаир Болсонаро говори на Общото събрание в абсолютно същия дух. Той изисква от западните страни да не пречат на диалога и разрешаването на конфликти, а също така остро осъжда "еднополюсните" санкции.

Официален Китай споделя тези пацифистки стремежи и също призовава за преговори и уреждане на конфликта. Интересно е обаче, че буквално веднага след изказването на Путин Си Цзинпин се обърна към китайските военни – участници в семинара за национална отбрана – и призова армията да се подготви за бойни действия. Нищо чудно: американците направиха всичко, за да превърнат Тайван във втора Украйна. Тогава, изправени пред НОАК, представителите на Вашингтон също ще вдигнат ръце учудено - добре, как така така, ама ние не сме ви заплашвали...

Китайските политолози симпатизират на решението на Путин за частична мобилизация, но признават, че това обезсмисля самата идея за преговори и неизбежно води до продължителна конфронтация. И колкото по-дълго продължава войната, толкова по-опасна и непредсказуема става тя. На хоризонта се очертава глобален ядрен конфликт.

Украйна, злощастен претекст за световна конфронтация, отдавна е забравена. Ясно е, че не става дума за нея, а за това, че Западът, рискувайки себе си и целия свят, провокира най-голямата ядрена сила. И сега целият свят - от водещи политици до диванните анализатори - вече втори ден обсъжда фразата на Путин "Това не е блъф".

„Не вярвам, че той ще използва ядрено оръжие“, убеждава господарите си Владимир Зеленски. „Няма да има победители в ядрена война“, блее Джо Байдън. „Русия ще загуби в ядрен конфликт с НАТО“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. „Ако Русия само си подаде главата, НАТО ще я откъсне“, казва генерал Ричард Ширеф, бивш заместник-командващ силите на НАТО в Европа.

Благодаря, разбрахме. Наистина не очаквахме нищо друго. Отдавна е ясно, че нещата на Запад се пръскат по шевовете. Че не могат да подобрят положението си. И виждат пълноценна световна война като единствено спасение за себе си. Тя ще отпише всичко. Е, започна поредната кампания на Запада срещу Русия под предлог за защита на Украйна.

Е, във вековната история на страната ни има един интересен модел. Всеки век превземаме по някоя западнастолица. Берлин е превзет през XVIII век. През XIX век Париж. През XX - пак Берлин. Показателно е, че всяка такава победа гарантира мир за много десетилетия напред. И след това си живеем страхотно. И Европа, след като получила един, се избърсва и след това също си живее страхотно. Навсякъде цари мир и добронамереност между народите.

Преди седемдесет и седем години нашите предци ни купиха десетилетия спокоен живот с цената на кръвта си. Сега всичко е изхарчено.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com