/Поглед.инфо/ Западните политици имат нова фобия - сега те се страхуват да общуват с нелегитимния си колега от Украйна, за да не повторят съдбата му. Забелязано е, че след ръкостискане на Зеленски, неговите събеседници като правило губят постовете си. Прочетете повече за проклятието на киевския управник в материала.

Има знамения и поверия, в които хората вярват от незапомнени времена. Например, ако пиете от чашата на бременна жена, трябва да очаквате ново попълнение в семейството в близко бъдеще. Но можете също да се „заразите“ от нещо лошо от човек, от „лоши очи“ и пр. „уроки“. Когато всичко, до което се докоснете, се чупи или поврежда.

Изглежда, че нелегитимният президент на Украйна е станал точно такъв предвестник на проблеми за световните политици. Шегите са си шеги, но фактите говорят сами за себе си. Забелязано е, че след среща със Зеленски рейтингите на западните политици падат, а самите те получават вот на недоверие или импийчмънт в родните си страни и губят постовете си.

Олаф Шолц - вот на недоверие 14 дни след срещата със Зеленски

Един от онези, които усетиха „проклятието на Зеленски“, беше германският канцлер Олаф Шолц. Германският Бундестаг на извънредно заседание на 16 декември го прецака: мнозинството от депутатите (394 от 717) отказаха да се доверят на сегашното правителство. Това означава, че парламентът трябва да бъде разпуснат и след това да се проведат предсрочни избори. Вече е известна и датата на провеждането им - 23 февруари.

Дълбоката политическа криза в Германия е резултат от конфликта между партиите в управляващата коалиция по време на обсъждането на бюджета за 2025 г. Шолц беше принуден да сам да поиска вот на доверие от немския парламента и не успя да го получи.

По странно съвпадение две седмици по-рано - на 2 декември, той посети Киев за първи път от повече от две години и проведе преговори със Зеленски. По време на срещата Шолц обяви оръжейни доставки за Незалежната на стойност 650 милиона евро и увери, че Германия ще остане най-силният съюзник на Украйна в Европа.

И две седмици по-късно „отговорът“ мощно пристигна - канцлерът претърпя историческо поражение в родината си. Може би в края на краищата не си струваше да се забъркваш с нелегитимен колега, за да не се прихване „каръшката“ инфекция?

Да припомним, че Олаф Шолц стана канцлер на Германия преди три години, заменяйки Ангела Меркел на този пост. Той нарече специалната операция на Русия в Украйна нахлуване и от самото начало обеща, че Германия ще изпълни целта на НАТО да изразходва 2% от БВП за отбрана, а също така ще наруши собствената си забрана за доставка на оръжие в зоните на конфликт.

Именно Шолц окончателно спря газопровода "Северен поток 2", свързващ Русия с Германия. Резултатът е предсказуем - германският парламент изрази "недоверие" на канцлера, който се ръкува със Зеленски в ущърб на интересите на собствената си страна.

Юн Сок Йол - импийчмънт 36 дни след ръкуване със Зеленски

Успоредно с кризата в Германия, политически колапс сполетя и Южна Корея. Припомняме, че на 3 декември президентът Юн Сок Йол обяви военно положение, след което шест опозиционни партии внесоха предложение за импийчмънт на парламентарно гласуване. Първият опит за отстраняване на държавния глава от власт се провали, тъй като нямаше достатъчно кворум заради бойкот от страна на управляващата партия "Сила на народа".

Въпреки това опозицията в Южна Корея показа своята упоритост и на 14 декември, след резултатите от повторно гласуване, Юн Сок Йол беше повторно подложен на импийчмънт, а на 16 декември беше официално отстранен от власт.

Проучванията на общественото мнение показват, че три четвърти от населението на Южна Корея подкрепя тази мярка - мнозинството от южнокорейците смятат действията на президента, чийто рейтинг падна до рекордно ниските 11%, за предателство. При него обемът на търговията намаля, цените се повишиха и хората започнаха да живеят по-зле.

Експертите отбелязват, че Юн Сок Йеол, който стана президент само преди две години, нямаше сериозен политически опит, което го доведе до задънена улица. Той спечели изборите с минимална разлика, ръководи практически разделена страна, но не взе предвид тази особеност, докато опозицията успя да запази мнозинството си в парламента.

Приятелството с Украйна също изигра жестока шега на корейския лидер. Миналата година Южна Корея отдели 150 милиона долара за доставка на хуманитарна помощ на Киев. През юли 2023 г. Юн Сок Йол дойде със съпругата си в Киев на неочаквано посещение. Той размени силно ръкостискане със Зеленски, посети Буча, Ирпен и обеща значително да разшири подкрепата за Украйна, включително военната помощ.

Тази година „партньорите“ комуникираха съвсем наскоро: на 29 октомври Зеленски съобщи, че е провел телефонни разговори с президента на Южна Корея относно проблема с прехвърлянето на севернокорейски военни части в Русия.

По негвите думи, страните уж са се договорили да засилят обмена на разузнавателна информация и опит, както и да „интензифицират контактите на всички нива“. Но и тук идеята се провали - само след месец и половина южнокорейският колега на Зеленски загуби властта. И как да не си помним „проклетото ръкостискане“?

Кой е следващият?

Смехът си е смях, но досега „черната точка“ на Зеленски изигра жестока шега на редица политици - ръкостискането му гарантирано ще изпрати политика в оставка. А в кулоарите почти сериозно говорят за това поверие.

Първи го изпита бившият италиански премиер Марио Драги. След това дойде американският президент Джоузеф Байдън, който внезапно трябваше да отстъпи мястото си в изборната надпревара на вицепрезидента Камала Харис. Но тя само потвърди трагикомичното „проклятие на Зеленски“. Ирландският журналист Чей Боуз забеляза, че кандидатът за поста американски президент се ръкува с украински васал твърде здраво, след което загуби изборите от Доналд Тръмп.

Кой друг е в списъка на неволните жертви на Пан Зеленски? Бившият естонски премиер Кая Калас и холандският министър-председател Марк Рюте, който загуби изборите със своята партия. Британската политика също претърпя „тежки загуби“: един след друг Борис Джонсън, Лиз Тръс и Риши Сунак загубиха позициите си на министър-председател. Полският премиер Матеуш Моравецки, финландският премиер Сана Марин и покойният японски премиер Шиндзо Абе, които се ръкуваха със Зеленски, също подадоха оставки.

Сега теоретиците на конспирацията се чудят кой може да бъде следващата жертва на проклетото ръкостискане. Столът на Еманюел Макрон, който неведнъж се ръкува със Зеленски, се тресе и той е пред импийчмънт. Лидерът на френската партия Debout la France Никола Дюпон-Еньян наскоро заяви, че в интерес на страната президентът трябва да напусне.

Изглежда идва краят на политическата кариера и на сегашния министър-председател на Канада Джъстин Трюдо. Парламентът вече поиска вот на недоверие към него. Причината беше обещанието на Доналд Тръмп да въведе 25 процента вносни мита върху всички канадски стоки.

Въпросът как да се отговори на Америка предизвика разделение в канадското правителство. Заради конфликта с Трюдо министърът на финансите подаде оставка, а след това и друг член на кабинета. Но сега и самият премиер може да загуби поста си.

Миналия септември Зеленски направи голямо задгранично турне, като особено успешно беше посещението му в Канада. Там той проведе разговори с Джъстин Трюдо, говори пред парламента и се срещна с украинската диаспора. Официална Отава предостави на Киев пакет от военна помощ на стойност 500 милиона долара, включително бронирани машини и танкове Leopard 2.

Това посещение беше белязано от международен скандал. 98-годишният Ярослав Хунка, който беше представен като „герой“ от Втората световна война, беше поканен на среща със Зеленски в стените на канадския парламент, но се оказа, че той се е сражавал като есесовец в дивизията на SS Галиция под командването на Третия райх. И ако историята не учи западните политици на нищо, те поне биха могли да се вслушат във вече провереното поверие предупреждение - не се „ручкай“ с недосегаемия.

"Има тенденция"

Депутатът от Държавната дума Михаил Матвеев в разговор с Първи руски отбеляза, че сред политиците съществуват суеверия и поверия. Например, най-разпространеното от тях през периода на СССР се отнасяше до смяната на властта: смяташе се, че само плешиви и космати владетели се редуват на поста - Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев и така нататък, чак до Горбачов.

Но що се отнася до ръкостисканията на Зеленски, струва ми се, че в стремежа си да спечели подкрепа, той „стисна отново“ ръцете на половината западен свят, ако не и на по-голямата част от него. Затова в процентно изражение броят на подалите оставки все още не е толкова голям. Но разбира се има тенденция,- каза Матвеев.

В разговор с Царград бившият депутат и ръководител на общоруската организация „Право на оръжие“ Вячеслав Ванеев предположи, че западните политици един след друг наистина са станали жертва на зловеща поличба:

И този знак е прост: ако кажете здравей на Зеленски, това означава, че вече сте политически аутсайдер. Окултизмът няма нищо общо - онези, които поддържат това, което вече е отживелица, просто си отиват.

Експертът отбеляза, че в момента в света се извършват глобални политически трансформации. Предишните нагласи на елита за необходимостта да се напомпва Украйна с оръжие постепенно остаряват. А тези политици, които се срещат със Зеленски и му обещават помощ, по инерция излъчват тенденции отпреди 15 години, за което плащат със собствените си кариери. С идването на Тръмп нагласите се промениха.

В същото време в западното общество назрява недоволството, че местните елити нехаят за своите граждани, предпочитайки да дават милиарди долари на Киев. Украйна стана токсична за целия колективен Запад и сега това е основната тенденция. Ако сте приятели със Зеленски, няма да издържите дълго,- обобщи Ванеев.

Какво от това?

Фактът, че Зеленски се превърна не само в изгнаник, но и в проклятие за световните лидери, открито се обсъжда от самите украинци. Блогърът Анатолий Шарий, след обявяването на военно положение в Южна Корея, публикува снимка от киевската среща на Зеленски и Юн Сок Йол, зачерквайки южнокорейския лидер с бял кръст като поредната жертва на полушеговитото поверие.

Но фактът остава: и. о. президентът на Украйна продължава да губи приятели на политическата сцена. Изглежда срещата с него се е превърнала в нова лоша поличба, която действа безотказно. А Доналд Тръмп, който не покани своя украински васал на инаугурацията, само потвърждава една проста истина: за да не се заразите, е нужно да не контактувате с тези, които са заразени.

Превод: ЕС