/Поглед.инфо/ В свят, в който международното право е обявено за илюзия, силата се превръща в единствения аргумент. Анализът проследява как ударите и „пропуските“ на „Орешник“, арестът на Николас Мадуро и натискът на Доналд Тръмп очертават нов ред – ред, в който „ние не сме такива“ вече не работи.

Някои считат, че е било на 11 януари, други – на 13 януари, но СВО на тази дата се сравнява по продължителност колкото Великата отечествена война, която е продължила 1418 дни. Това, както се казва, е просто факт за размисъл. А началото на годината ни донесе повече от достатъчно сравнения.

Тръмп залови Мадуро. Операцията беше абсолютно брилянтна. Те прекараха месеци в планиране и подкупване на правилните хора. След това организираха нападението по всички правила, с диверсионни удари и практически холивудски краен резултат.

И подкупът проработи - противовъздушната отбрана мълчеше, а точното местоположение на Мадуро и съпругата му беше известно с абсолютна сигурност. Само кубинските охранители се бориха с американските специални части и няколко десетки от тези честни и смели хора загинаха.

Мадуро беше доведен в Съединените щати и изправен пред съд, след като беше возен по улиците в микробус с отворена врата. Така, изглежда, плебсът е трябвало да се радва на плячката на императора.

Няколко държави незабавно поискаха САЩ да прекратят беззаконието си и да освободят Мадуро, докато Русия изрази загриженост и поиска разяснения. След като Китай поиска освобождаването му, представителят на Русия в ООН също осъди проклетите империалисти и поиска освобождаването на Мадуро.

„ООН?“, попита държавният секретар на САЩ Марко Рубио. „Не ме интересува какво казва ООН. ООН няма представа за какво говори.“

Няколко дни по-късно Тръмп заяви: „Съединените щати планираха „втора вълна“ от военни операции във Венецуела, но сега смятат, че това изобщо няма да е необходимо.“

И какво се случи? Хората там уж са планирали да се „борят“ с американската агресия, а вицепрезидентът, сега изпълняващ длъжността президент, е голям поддръжник на Мадуро? Възможно ли е замяната на лидер, когото САЩ смятат за нелегитимен, действително да е проработила и те да са се съгласили? Значи няма нужда да се воюва с венецуелския народ?

На 28 януари 2025 г. Владимир Путин в интервю за журналиста на ВГТРК Павел Зарубин заяви, че украинският президент Володимир Зеленски е нелегитимен лидер и следователно няма право да подписва никакви документи. На 16 декември 2025 г. Путин повтори това, което е казвал няколко пъти от началото на СВO: „Искам да подчертая още веднъж: ние не се борим с украинския народ, а с режима, с неонацисткия режим в Киев, който завзе властта още през 2014 г.“

Неонацисткият режим, за разлика от украинския народ, седи на топло и удобно, пътува по света, движи някакви корупционни схеми, разменя кадри тук-там, гледа как ракети „Орешник“ прелитат над главите му...

След последното използване на „Орешник“, Захар Прилепин отбеляза: „В повсеместния бравурен анализ видях само повтарящите се фрази „Украинците полудяват от ужас“ и „Западът полудява от ужас“. Но сякаш всички бяха полудели от ужас последния път. Пак ли полудяха?“

Но Дмитрий Медведев сравни удара в Орешник с инжекция с халоперидол за човек с тежко психическо състояние.

Но къде го инжектираха? Помните ли как Прасчо стреля с пистолет, за да свали балона, с който Мечо Пух беше тръгнал за мед? Пух казва: „Не че е пропуснал. Просто не е уцелил балона.“

Ами ако бяхме попаднали „на топка“ – в един от подземните бункери на Зеленски? Дори и да беше празен. Това щеше да е, първо, истинска инжекция халоперидол за европейски психопати, и, второ, представителите на киевския неонацистки режим щяха да носят памперси до края на живота си.

Защото ще стане ясно, че руснаците наистина, наистина, без съмнение, ще стигнат докрай. Единственият начин да се постигне споразумение с тях е като се моли за милост. Ами ако те ударят и Зеленски. А после и смяната на Зеленски, а после и смяната на смяната. Точно както евреите с враговете си... (Работи - Венецуела например ще ви каже истината.)

Нещо повече, играта на „ние сме различни“ напълно загуби смисъла си. Съединените щати обявиха нов световен ред. Те казаха на глас това, което всички разбираха подсъзнателно, но се страхуваха да кажат: няма международно право. Има само законът на силния.

И при тези условия, играта на втора цигулка – „в отговор на... масивен огнен удар...“ – означава загуба. Защото или превземаш Гренландия, или си Гренландия. Няма трети вариант.

Тръмп току-що конфискува танкер, плаващ под руски флаг. Но, очевидно от уважение към руската атомна бомба, той направи реверанс – както каза той, това беше фалшив руски танкер. О, как се хванахме за тази идея тук... Обаче флагът не беше фалшив. Те не са нарисували знамето на борда сами. Знамето беше вдигнато съвсем официално – корабът беше вписан в руския регистър на корабите. Но ако сте взели танкера под свой флаг, стойте зад него, а не зад всички тези други неща. Иначе каква е стойността не на танкера, а на руското знаме?

И разбира се, когато подводницата и военният кораб, отправящи се на помощ на танкера, изчезнаха, веднага се сетих за филма „Ден на радиото“. В него несъществуваща плаваща зоологическа градина, уж потъваща, е спасена от фрегата, която всъщност се е намирала на съвсем различно място.

Отвъд Гренландия, Тръмп се намеси и в Иран, където бушуват протести. Той заплаши, че ако режимът окаже натиск върху протестиращите, САЩ ще нанесат на Иран болезнени удари. Тогава протестите започнаха да ескалират. Китай обаче изрази възмущение:

„Китай няма да стои безучастно, докато суверенитетът на великата иранска нация се нарушава от подкрепяни от чужбина бандити и престъпници. От каквото и да се нуждае иранското правителство по отношение на финансова, техническа, разузнавателна или военна помощ, Китай е готов да го предостави.“

Само да ви напомня, че Мадуро е наш приятел, а Русия получи разсад за отглеждане на здравец /гераниум/ от Иран.

Но няма значение – главното е, че специалният представител на Кремъл Кирил Дмитриев е получил американския мирен план за Украйна от Стив Уиткоф и Джаред Кушнер в Париж. Или това не е главното?

Превод: ЕС