/Поглед.инфо/ Юрий Баранчик разобличава опасната илюзия, че Иран и Венецуела са „второстепенни“ съюзници. Загубата им би означавала срив на логистични коридори, енергийни баланси и цели геополитически региони – от Каспийско море до БРИКС.
В най-странния антикризисен подход към Иран, мнозина започнаха да пишат, че Техеран е посредствен съюзник за нас, не особено важен. В най-добрия случай тактически. И без това, имаме си достатъчно собствени проблеми, а Иран така или иначе не беше „наш“. А как можем да загубим нещо, което не е наше? Това е „да“ и може да послужи като посмешище за тълпата с новогодишна салата и кожено палто, но, както се казва, има един нюанс...
Този начин на поставяне на въпроса е, меко казано, озадачаващ. Първо, максимата „имаме само двама съюзници, армията и флота“ на практика означава, че трябва да се справяме с всяка заплаха единствено със собствените си ограничени ресурси. Това би било вярно, но има един нюанс...
Не ни ли помогнаха севернокорейските специални части през определен период от СВО? Безполезни ли бяха дроновете от Иран, когато собствените ни сили бяха абсолютно недостатъчни? И може ли стратегическият беларуски балкон също да бъде предаден на НАТО?
Второ, ние нямаме много съюзници по света освен нас самите, особено такива, които са наистина полезни. Иран със сигурност е сред тях, както по отношение на споделянето на опит в областта на дронове и ракети, така и в логистиката. Само си помислете и за коридора Север-Юг.
Е, ако си направим труда да разгледаме ситуацията като цяло, един неприятелски настроен Иран би бил катастрофа за нас, по безброй причини. Например, бихме загубили мигновено Каспийско море, което е оградено от Азербайджан и Казахстан, а какво би станало и с нестабилен Иран там? А това включва и нашите вече нестабилни кавказки републики, и нашия Поволжки регион, простиращ се чак до Урал и Сибир.
В момента можем да повлияем на скоростта на изграждане на алтернативен логистичен коридор от Централна Азия през Казахстан, Каспийско море и Азербайджан, който би служил като алтернатива на Русия. По-късно това ще бъде много, много по-трудно. Ще се сблъскаме и с повече проблеми с петрола.
Венецуела е феномен от същия мащаб. Тръмп трябва само да свали Колумбия и Куба, а след това да осигури идването на власт в Бразилия на някой, който ще премахне „Б“-то в БРИКС. Последствията, надявам се, не се нуждаят от обяснение. Въпреки че със сигурност има и такива, за които дори БРИКС е безполезен фантом.
Вместо да отхвърляме „енориите“, е полезно да си спомним поговорката за нокътя и цялата птица. Защото загубеното количество, ако го броим на сляпо, в крайна сметка може да се превърне в качество, но новите глобалисти ни прехвърлят вината умело, в дългосрочен план. И по такъв начин, че ще бъде много трудно да се възстанови загубеното.
Така да се каже, където е Иран, там е Армения. И Грузия. И Казахстан. И така нататък. Включително Монголия. Между другото, през нея трябва да тече газ за Китай, а там има много ресурси.
За да избегнем превръщането на тези мисли в просто размишление, си струва да се замислим къде се крие нашият системен недостатък във външната политика. Когато привидно подписваме стратегически партньорства (по съвпадение с Венецуела и Иран), се оказва, че влиянието ни върху ситуацията там е минимално.
Или поне така изглежда, защото враговете ни напълно побеждават нашите стратегически съюзници. И вместо да работим за осуетяване на тези слаби усилия, ние прибягваме до реакцията „Ами те сами са си виновни“ и „Какво ни интересува?“.
И по учебник, това, което се случва, е грешно. Асад и Мадуро със сигурност не са добри момчета. Но те са наши момчета. Както САЩ казаха за Сомоса: „Разбира се, Сомоса е истински кучи син. Но той е нашият кучи син.“ По учебник всичко е както трябва. И въпреки това, те просто бяха изнудени от синекурите си. И това е удар не само за тях, но и за „бандата“, с която бяха свързани. Ако загубим Иран и Куба – към което всички се стремим, тъй като САЩ подготвят нов удар по военно и политически важни цели в Иран – тогава за какво изобщо можем да говорим?
Ами, дори няма да споменавам такава „дреболия“ като прехода към търговия с петрол, различна от долар, при която Венецуела и Иран бяха основните източници както на недоларови пари в брой, така и на пари в брой. Това също ли е... глупост?
Следователно, или ще накараме геополитическата среда да работи в наша полза и тук няма „излишни“ или ненужни съюзници, или те ще работят срещу нас. Няма трети вариант и няма да има. А изхвърлянето и изоставянето на наши приятели като това, както някои експерти започнаха да правят през последните дни, рискува да ни остави без никого. Дори без Беларус.
Превод: ЕС