Изборите вече не са вътрешна работа на Армения
Публикацията на Доналд Тръмп в Truth Social изглежда като обикновен предизборен жест, но съдържа далеч по-сериозен политически сигнал. Американският президент не просто пожела успех на Никол Пашинян. Той практически обяви, че Вашингтон разглежда предстоящите избори на 7 юни като стратегически момент за пренареждане на целия Южен Кавказ. Според цитирания материал Тръмп е подкрепил проекта TRIPP и е подчертал интереса на американските компании към енергийните ресурси и транспортните маршрути в региона.
Това променя контекста. Когато държавният глава на САЩ публично застава зад конкретен кандидат броени дни преди изборите, трудно може да се говори само за дипломатическа учтивост. Още повече когато през последните месеци Ереван беше посетен от водещи представители на американската администрация и европейските институции. Според автора на материала именно тази поредица от посещения показва, че Западът разглежда Армения като ключов елемент от по-широка стратегия за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство.
Защо Армения е толкова важна
На картата Армения изглежда малка държава. В реалността тя се намира върху пресечната точка на няколко стратегически коридора. През региона преминават бъдещи транспортни маршрути между Каспийския басейн, Турция, Иран и Европа. Тук се пресичат интересите на Русия, Турция, Иран, САЩ и Европейския съюз.
Поради тази причина спорът не е само дали Пашинян ще остане министър-председател. Въпросът е дали Армения ще запази сегашните си икономически и военни връзки с Русия или постепенно ще бъде интегрирана в западните политически и икономически структури.
Именно тук започват и съмненията. Част от арменската икономика продължава да бъде тясно свързана с руския пазар. Страната е член на Евразийския икономически съюз, а енергийните доставки остават критично зависими от руските ресурси. Дори критиците на Москва трудно посочват кой може бързо да замени тези механизми без сериозни икономически сътресения.
Москва вече предупреждава
Русия все по-малко прикрива раздразнението си. В материала са цитирани думите на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, която обвинява екипа на Пашинян в участие в западна антируска кампания и предупреждава, че Москва ще бъде принудена да отчита това в бъдещите си отношения с Ереван.
Зад дипломатическия език стои съвсем практичен въпрос. Газът, петролът, банковите разплащания, достъпът до руския пазар и военната координация не са абстрактни категории. Те са инфраструктура. Те са тръби, електропроводи, железопътни връзки, складове и договори.
Затова и предупреждението, споменато в текста, че Москва може да преразгледа условията по енергийното сътрудничество, не изглежда символично.
Числата и договорите често се оказват по-силни от политическите лозунги.
Проблемът на Пашинян не е само геополитически
Най-голямото предизвикателство пред арменския премиер може да не е Русия. То е вътрешното недоволство.
Според данните, цитирани в публикацията, общественото доверие към Пашинян е сериозно ерозирало след събитията около Нагорни Карабах. Именно тази тема продължава да определя отношението на голяма част от обществото към управляващите.
Тук има нещо, което не излиза напълно в западния разказ за Армения. Ако управлението на Пашинян действително се ползваше с толкова стабилна подкрепа, защо е необходима толкова видима международна мобилизация в негова полза? Защо европейски лидери, американски представители и западни медии влагат толкова политически ресурс в тези избори?
Отговорът вероятно е, че резултатът далеч не изглежда предрешен.
Кавказ влиза в нова фаза
Независимо кой ще спечели изборите, процесът вече е започнал. Армения постепенно се превръща в една от най-важните точки на съперничество между Русия и Запада.
Ако Пашинян получи нов мандат и продължи курса към евроатлантическо сближаване, напрежението между Москва и Ереван вероятно ще нараства. Ако управляващите загубят, Западът трудно ще приеме спокойно подобен резултат след толкова демонстративна подкрепа.
Това прави изборите на 7 юни много повече от национален вот. Те се превръщат в тест за това доколко Русия е способна да запази влиянието си в постсъветското пространство и доколко Западът е готов да инвестира политически и финансов ресурс в нови геополитически фронтове.
Изходът все още не е ясен. Ясно е само, че след 7 юни отношенията между Москва и Ереван трудно ще останат същите.
