/Поглед.инфо/ Изказвайки се на 22 септември на Общото събрание на ООН, Тръмп потвърди стратегическия курс на САЩ към пълномащабна студена война с Китай. Той се нахвърли на Пекин като на основен виновник за всички глобални беди, на първо място за пандемията от коронавирус. Наричайки Китай злодей, „който е разпространил тази чума по целия свят“, Тръмп заяви: „Водим ожесточена борба с този китайски вирус. Ще го победим, ще сложим край на пандемията и ще влезем в нова ера на безпрецедентен разцвет, сътрудничество и мир“. Но за това, според него, „ООН трябва да призове Китай към отговорност за неговите действия“.

Не по-малко опасен Вашингтон смята и ръстът на военната мощ на Китай, за което чиновниците от Пентагона в последно време говорят едва ли не всеки ден. Два пъти по-опасен, според тях, Пекин ще стане при възможен китайско-руски военен съюз.

Така на 17 септември медиите съобщиха, че „Министерството на отбраната на САЩ определя Китай и Русия като основни стратегически противници на САЩ“. Това беше заявено от лидера на Пентагона Марк Еспър, който заяви, че „Днес, в епохата на конкуренция на великите сили, министерството на отбраната определя Китай, а след това Русия, като наши основни стратегически съперници. Те са заплаха за САЩ, активно модернизират своите въоръжени сили, а също разширяват своите военни възможности в космическата сфера и киберпространството. Затова САЩ и техните партньори трябва да защитават основните си принципи и начин на живот. Готови сме да направим това…“

Американският елит постепенно осъзнава очевидния факт, че на Вашингтон не му е по силите едновременно да противодейства на Русия и Китай. На този фон истински нощен кошмар за ръководството на САЩ е възможността за сключване на пълноценен руско-китайски военно-политически съюз. Новият всеобхващащ „пакт Путин-Си Цзинпин“, целящ разделянето на геополитическото наследство на отслабваща Америка, може да сложи безславен край на всички претенции на САЩ, НАТО и целия Запад за каквато и да е съществена роля в новия, постамерикански, многополюсен свят.

Междувременно Пентагонът е уверен, че Русия и Китай вече са подписали таен пакт за съвместни действия срещу САЩ. Това се съобщава на портала на Министерството на отбраната на САЩ. Материалът е озаглавен „Военният натиск на Русия и Китай се увеличава. Трябва ли САЩ да се притесняват? " Неговият автор Ричард Сиск пише: „Свидетели сме на безпрецедентен скок на военен натиск от руснаци и китайци, за който Пентагонът очевидно не е готов“. Но това е само малка подробност от цялостната тъжна картина.

Съвсем наскоро, по време на учението „Океански щит 2020“ на руския флот край бреговете на Аляска, руска атомна подводница с набор от оперативно-тактически ракети изплува заплашително. В същото време над Черно море руските изтребители Су-27 и Су-30 редовно прихващат разузнавателни самолети на НАТО и американски стратегически бомбардировачи В-52, приближавайки се до тях, както пишат американските медии, „в режим на изгаряне на опасно разстояние от 30 метра и дори по-малко. "

Не по-малко агресивно, според американските военни експерти, се държи Китай. Пекин – ей, че наглост – иска от САЩ да прекратят постоянните военноморски провокации в Южнокитайско море. Освен това съвсем наскоро в рамките на широкомащабните военни учения на НОАК бяха произведени показни пускове на мобилните сухопътни ракети със среден обсег „Дънфън-21“ и „Дънфън-26“, способни на разстояние от над 1500 км да поразяват мобилни морски цели, като американски самолетоносачни групи, например.

Наистина, задокеанските автори скромно премълчават, че това е реакцията на Пекин за нахлуването на американски въздушен разузнавач в закритата зона на китайските учения, недалеч от които, впрочем, американците проведоха съвместни военноморски учения с Индия, Япония и Австралия, отделяйки за целта два свои самолетоносача. Да се чудим ли, че в отговор на разполагането на ударните морски групировки в Индийския океан и Филипинско море, САЩ получиха отговор под формата на показни пускове на противокорабните китайски „Дунфън“.

Американците обаче продължават да бъдат активни. Изглежда, че целият смисъл тук е в предстоящите президентски избори, в навечерието на които Тръмп, който още през 2016 г. прокламира лозунга „Мир чрез сила!“ и се опитва да демонстрира на избирателите своята решителност и твърдост.

Но в Москва и Пекин са на власт прагматични и опитни политици, които играят дълго време и няма да поставят интересите на своите страни в зависимост от моментните капризи на Вашингтон. Например, на 23 юли 2019 г. руски и китайски самолети за стратегическа авиация проведоха съвместни патрули в северозападната част на Тихия океан, демонстрирайки готовността на Москва и Пекин за най-тясно военно-стратегическо сътрудничество.

Западните наблюдатели неведнъж са отбелязвали, че Русия и Китай са готови да действат с цялата решителност в областите на своите жизненоважни национални интереси. Затова много анализатори са сигурни, че между Путин и Си Цзинпин вече има негласно споразумение за съвместни действия срещу САЩ в случай на изостряне на международната обстановка и още повече в случай на избухване на военни действия в региона. Това, между другото, е една от основните гаранции, че чичо Сам няма да грабне ядрения си куфар. Защото в този случай американските градове ще се изпарят под съвместните атаки на руски и китайски термоядрени ракети много по-бързо, отколкото Вашингтон има време да разбере какво се случва ...

Междувременно ръстът на инцидентите между американските военни, от една страна, и руските, както и китайските сили, от друга, ясно показва, че нито руснаците, нито китайците се страхуват от американците и вярват, че бъдещето е тяхно. И това всъщност е така.

Превод: В. Сергеев