/Поглед.инфо/ 2022 г. се превърна може би в най-сложната година за политиката на Русия в постсъветското пространство след разпадането на Съветския съюз. Макар и само защото Москва трябваше да проведе пълноценна военна операция на територията на една от най-големите държави в региона. 2023 обаче няма да стане по-лека - по-скоро напротив.

И не само защото, по думите на Зеленски, ще бъде решаваща по отношение на ситуацията на територията на Украйна. Тенденциите, които се оформиха през предходните години и бяха катализирани след началото на руската специална операция, напълно ще изправят плещите си през следващата година. Русия е изправена пред пълноценна криза в постсъветското пространство - но същата тази криза може да се превърне в най-тъмния час на нощта, след който ще започне зората. Просто казано, върху руините на Съветския съюз може да започне да се изгражда нова, по-ефективна структура.

Например, през 2023 г. се очаква замразени или просто неразрешени конфликти да ескалират в целия регион. Ще бъде тихо в Приднестровието, Нагорни Карабах, по границите между централноазиатските държави, с изключение на Абхазия и Южна Осетия (грузинците прагматично се хващат за мъдрата си позиция на неутралитет и опитите на Украйна да мъти водата не водят до нищо) . Три групи играчи ще изострят конфликтите. Освен това сътрудничеството на различните групи помежду им в никакъв случай не е изключено.

Първо, САЩ и техните западни съюзници. На фона на концентрацията на руски ресурси върху украинския конфликт те ще се опитат да създадат нови точки на напрежение за Русия, за да изтеглят нейните ресурси, както дипломатически, така и военни.

Второ, регионалните участници също ще прокарват своя дневен ред, виждайки в настоящата ситуация рядка възможност да укрепят позициите си в постсъветското пространство. И ако, да речем, Китай може да го направи тихо и безпроблемно за Москва (той, както и Русия, се нуждае от тишина и спокойствие в Централна Азия), тогава Турция ще засили своите агенти в Кавказ и ще разпространява пантюркистки и ислямистки идеи в региона на Централна Азия.

И накрая, трето, самите регионални държави ще изправят рамене. Те могат да се възползват от отслабването на руското внимание, за да разчистят сметките помежду си (да спечелят гранични спорове), или да увеличат интензитета на пропастта „с проклетото имперско минало“ (както се прави в някои централноазиатски републики), или да се продадат по-скъпо на Запада (публично изразяване на готовност да се съобразят със западните санкции), или да изнудват Русия с възможността да се продадат.

Недалновидно и опасно, но логично

Ако опитите на глобални и регионални играчи да ловят риба в мътни води изглеждат логични, то действията на постсъветските сили не толкова. Те могат да донесат някои тактически ползи (и дори тогава само ако Москва не прецени, че действията на играчите преминават червените линии - например, ако Молдова, с помощта на румънски военни, облечени в молдовски униформи, реши да окупира Приднестровието) , но в стратегически план са губещи. При това, независимо от резултата на руско-западния конфликт в Украйна.

Ако Москва спечели този конфликт, тя ще си разчисти сметките с онези, които са ѝ забилинож в гърба. Тази политика обаче е логично следствие от поведението на Русия в постсъветското пространство през последните 30 години. Винаги се случва, когато давате много, но изисквате малко в замяна. Русия даде сигурност, собствен пазар (включително работна ръка), перспективи за развитие - но не поиска от бившите си територии нито истинска лоялност, нито помощ при решаването на глобалните проблеми (в Сирия само Армения дойде на помощ на Москва и дори тогава не много и изцяло). Нито дори уважение към културното и човешко наследство, което е останало на тези територии от престоя им във Голяма Русия.

Вместо да бъдат благодарни за създадената под Русия система на образование, здравеопазване, транспорт и прочее, властите на постсъветските страни поддържаха „музеи на окупацията“, ограничаваха разпространението на руския език и пречеха на опитите на Руските институции за насърчаване на "меката сила". Всъщност руската мекота и човешка природа доведоха до там, че вместо чувство на благодарност, редица наши съюзници имат чувство на всепозволеност, което се трансформира в мнение, че не са длъжни на Русия.

Москва ще пожъне последствията от подобна политика през 2023 г. - и единственият въпрос е колко големи ще бъдат тези последствия. Но от друга страна самото настъпване на тези последици е не само проблем, но и възможност за осъзнаване на необходимостта от разработване на нова политическа линия. Въпреки факта, че след нашата победа всички съюзници ще застанат на опашката с поздравления, е необходимо фундаментално прагматизиране на отношенията в рамките на ОДКБ и Евразийския съюз.

Да убедим нашите съседи в необходимостта от зачитане на руските интереси – както в икономическо и културно, така и във външнополитическо отношение. Да им обясним, че руската помощ не е благотворителност, а руска инвестиция с цел получаване на изгодни дивиденти за Русия. Да им стане ясно (може би дори с конкретен пример), че антируските действия, особено в интерес на западните играчи, ще доведат до лишаване на съседите от ползи - от безпрепятствения достъп до руския пазар до оттеглянето им от Руският отбранителен периметър. И накрая, сериозно да се ангажираме с формирането на руски институции на меката сила - и дори да научим нещо в това отношение (или по-скоро много неща) от майсторите на това в Лондон и Вашингтон.

Разбира се, може и да не направим нищо от изброеното. Може отново да дадем ресурси в замяна на уверения в приятелство. В този случай обаче Москва не само ще получи продължение на неблагодарността – тя ще тласне своите съседи по украинския път. Ако не участваме в отглеждането на местните елити, ако не изграждаме прагматични отношения, ако не спрем русофобията, ако не се научим на самоуважение, тогава Русия ще проима други “Антирусии” по границите си. И една ни беше достатъчна.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели