/Поглед.инфо/ Израел е възмутен от решението на три европейски държави да признаят държавата Палестина и вече се стигна до отзоваване на посланици от тези страни. Но защо реакцията на Тел Авив беше толкова остра? Палестина вече е призната от много държави, какво могат да добави още няколко към това? В случая обаче става дума за принципност и това важи и за Русия.

„Награда за тероризма“. Именно така израелският премиер Бенямин Нетаняху нарече решението на властите на Ирландия, Испания и Норвегия да признаят палестинската държава. Според него такава държава „ще стане терористична по природа и постоянно ще повтаря клането, което се случи на 7 октомври”. Израелските власти вече обявиха отзоваването на своите посланици от посочените три европейски страни.

Междувременно Осло и Дъблин уверяват, че решението им не е продиктувано нито от желание да подкрепят тероризма, нито от антисемитизъм. Точно обратното.

Според норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре "признаването на Палестина е подкрепа за умерените сили, които сега са в отбрана в дълъг и брутален конфликт". Премиерът нарече решението "инвестиция в бъдещето, която може да доведе до дългосрочен мир в Близкия изток".

„Това е единственият изход от циклите на насилие, възмездие и негодувание, които се повтарят от поколения“, каза ирландският премиер Саймън Харис. „Ние няма да позволим решението за две държави да бъде унищожено със сила, тъй като това е единственото справедливо решение, което може да сложи край на този ужасен конфликт“, добави испанският премиер Педро Санчес.

Най-просто казано, европейската позиция се основава на две тези. Първо, мир може да бъде постигнат само ако бъде създадена палестинска държава. Следователно - и това е второ - създаването на палестинска държава е от полза за самия Израел. Не за Бенямин Нетаняху, който се стреми да продължи войната на всяка цена, а Израел.

„Западният свят разбра, че мирът в Израел може да бъде гарантиран само от независимостта на Палестина“, обяснява политологът и специалист по Близкия изток Кирил Семьонов. “Преди много западни държави смятаха, че Палестина не е особено необходима, че Израел може да се справи – но сега ситуацията се промени. В резултат на това признаването се превръща в натиск върху държавата Израел. И най-важното, този натиск ще се засилва - в обозримо бъдеще целият Запад ще бъде принуден да се съгласи с тезата, че сигурността на Израел е невъзможна без палестинска държава”, допълва той.

Да, тук и сега самото решение на трите европейски държави едва ли ще промени нещо. „Без зелена светлина от Вашингтон Палестина дори няма да може да стане пълноправен член на ООН (което изисква съгласието на страните-членки на Съвета за сигурност). Например Москва призна държавата Палестина още през 1988 г. и това изигра важна политическа и символична роля, но не доведе до създаването на функционираща палестинска държава“, обяснява международният политолог и експерт от РИСИ Елена Супонина.

Ако погледнете картата, можете да видите, че почти цяла Азия, Африка и Южна Америка отдавна са признали палестинската държава. Изглежда, че добавянето на само три европейски имена към този списък не означава нищо. Това обаче не е съвсем вярно.

„Европейците са готови да изпълнят резолюциите на Общото събрание и на Съвета за сигурност на ООН и са готови да се откажат от безусловната подкрепа за държавата Израел за тази цел. Американците са оказвали, предоставят и ще продължат да оказват тази подкрепа в близко бъдеще. Така че признаването на Палестина от европейските страни е по-скоро симптом, отколкото решение на дългогодишния близкоизточен проблем. Симптом за разцепление в западния лагер. В случая по въпроса за продължаване на израелската операция в ивицата Газа, както и по въпроса за създаването на държавата Палестина, но като цяло по много въпроси вече е в ход“, продължава Елена Супонина.

Според нея от близкоизточните теми, включително отношенията с Иран, до вътрешните реформи в НАТО. „Европейците смятат, че американците се отдалечават от принципите, декларирани от Стара Европа - по-специално от правата на човека“, обобщава Супонина.

И в тази връзка решението на Испания, Ирландия и Норвегия попада в същата схема като желанието на Международния наказателен съд да издаде заповеди за арест на редица участници във войната в Газа - както от ръководството на “Хамас”, така и представители на израелските власти (Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Йоав Галант). В интервю за Си-Ен-ЕН прокурорът на МНС Карим Хан каза, че е бил под натиск от западни служители. Опитват се да обяснят, че Наказателният съд е „създаден за Африка“, а не за Запада и неговите съюзници.

Не е изненадващо, че Вашингтон реагира толкова остро – дори до заплаха със санкции – на решението на МНС и най-вероятно ще реагира на демарша на трите европейски държави (макар и може би подмолно). И тук не става въпрос за желание да защити Израел или особено Бенямин Нетаняху, на когото се гледа негативно в Белия дом. Факт е, че Байдън смята разцеплението в западния блок за неприемливо.

„Инициативите на МНС и сегашното европейско признаване на Палестина се превърнаха в сериозен проблем за САЩ Изправен пред поредица от настоящи и бъдещи глобални конфликти, Вашингтон прави всичко възможно, за да запази целостта и единството на западната коалиция. Коалицията, чиито ресурси са му необходими, за да спечели тези конфликти, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватна европейска и международна сигурност към ВШИ. „Сега обаче се оказва, че в тази коалиция има разцепление: вместо да са единен фронт, партньорите се карат помежду си.

Възможно е ситуацията да стигне до опит за арест на Бенямин Нетаняху или Йоав Галант в някоя от европейските страни, подписали Римския статут. В резултат на това това разделение не само пилее ресурси за вътрешни разправии, но и насърчава геополитическите противници на Съединените щати.

Просто казано Русия, Китай, Иран, Северна Корея - същите, които британският премиер Риши Сунак нарече "новата ос на злото". Оказва се, че от гледна точка на Вашингтон Ирландия, Испания и Норвегия неволно играят в полза на Русия. В края на краищата, за да се изправят срещу нея, американците се нуждаят именно от ресурсите на цялата западна коалиция – една единна, споена от обща идеология и жертваща националните си интереси в името на американските желания. Това означава, че всяко разрушаване на това единство е недопустимо.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101