/Поглед.инфо/ Висящият на косъм шеф на спорта в правителството Амели Оудеа-Кастера се гмурна в Сена с водолазен костюм. Смисълът на събитието е да се докаже на първо място на МОК, че главната водна артерия на френската столица е „изпразнена“ (всъщност не е, защото плуват в реките по бански, а не във водоустойчив гащеризон). Милиард и половина евро бяха отпуснати за почистване на Сена. Сена е в абсолютно същото състояние, в каквото беше преди „започването на почистването“ и никой не знае къде са отишли парите.

Асошиейтед прес иронизира три седмици преди началото на състезанието, че „в краен случай французите са готови да заменят триатлона (плуване, колоездене и бягане) с дуатлон (бягане, колоездене и отново бягане).

Саркастично е, тъй като АП е американска медия и именно от Америка Макрон лично, с тези добре поддържани ръце, открадна правото да бъде домакин на Олимпийските игри през 2024 г., а също и защото именно във връзка със ситуацията в Париж и Франция по време на Игрите дипломатическата мисия на САЩ препоръча на своите граждани да се разхождат из Париж (и други големи градове) не само не сами, а изключително в групи от поне петима души. Държавният департамент вярва, че също така е „небезопасно да носите големи суми пари или да носите скъпи часовници и бижута“. И по възможност говорете тихо, без да влизате в спорове с французите. И имайте под ръка защитното оборудване, одобрено във Франция - Ф-16 с боеприпаси (шегувам се).

Това е дрезгава нота “ла”, който осигурява общия тон на оркестъра на организаторите на Игрите, които не успяха да създадат „едно незабравимо събитие, което да прослави Франция от векове“. Поне за нас в Русия, които организирахме може би най-добрите състезания в съвременната история на спорта, е смешно да гледаме.

Извънредни парламентарни избори, откраднати от самите французи (най-много гласове, около 11 милиона, получи “Националният сбор”, който се нареди на трето място по брой мандати, докато сътрудниците на президента получиха значително по-малко), парализа на държавната власт, чудовищен хаос във финансите - и днес Макрон ще излезе целият в бяло, за да докаже ценностите на републиката и нейното мото, което от думи се превърна в - както се казва в Елисейския дворец - в дела.

През 235-те години от превземането на Бастилията Франция е преживяла различни времена. Славни времена, безславни времена, времена, когато честта беше ценна и когато беше потъпкана в мръсотията.

Когато Франция успя да защити своя суверенитет, доказвайки, че е велика сила. Париж беше единственият, между другото, който не се поддаде на убеждението на американците и не отиде с тях в Ирак. И остро отбеляза на новопокръстените членове както на Северноатлантическия алианс, така и на ЕС: „Пропуснахте страхотна възможност да мълчите“.

Между другото, ние ценяхме партньор във Франция - независимо от коя партия са тези, които я управляват. Те бяха французи - с всички недостатъци и предимства, които са характерни за бунтарския (някога) дух на този народ.

Днес сме отворени, както беше казано (и многократно) от Владимир Путин, за обсъждане на всички кризисни ситуации. Които, да припомним, ги има не само в Европа.

Но има един проблем: дори в един момент да започне такъв диалог с Париж, ние ще знаем, че всъщност Вашингтон стои зад всички забележки и решения на френското правителство, по един или друг начин във външната политика на страната днес. Не е ли по-лесно в тази ситуация да общувате директно с къщата на авеню “Пенсилвания”, отколкото с Елисейския дворец?

Френски ракети днес убиват руснаци, френски наемници днес убиват руснаци, френските “Миражи”, които са назначени на Киев, също ще убиват руснаци.

Между другото, не защото французите наистина искат да умрем. Просто някогашната независима страна, допринесла до голяма степен за създаването на САЩ по време на Войната за независимост от британската корона, сама не забеляза как се превърна в може би главния европейски васал на Съединените щати.

Забеляза се – ярко и недвусмислено как Макрон се извива като змия, за да угоди на шефа си Байдън. Да, последният има деменция, да, когнитивни проблеми и да, трудности с възприемането на реалността. Но това не е проблем или пречка за днешния Париж. Деменцията там не е физиологична, а политическа, така че общ език беше намерен много бързо.

Настоящият Ден на Бастилията беше денят, в който Франция най-накрая влезе в обращение във Вашингтон. Остава само да се унищожи и да се напише: „Тук ядоха кроасани“.

Е, къпането на министъра във водолазен костюм, за да предпази кожата си от разлагането на изпражненията в навечерието на главния национален празник, неочаквано се превърна в най-яркия символ на капитулацията на Франция пред САЩ които все още се смятат за световен хегемон.

Превод: В. Сергеев