Сирийският петрол и САЩ
Сирия не е сред страните - световни лидери в производството на петрол. За разлика от съседен Ирак, в страната няма колосални запаси от „черно злато“, но въпреки това обемът на доказаните запаси от газ се оценява на 241 милиона кубически метра, а на петрола - на 2,5 милиарда барела.
Максималното ниво на производство на нефт в Сирия достигна началото на века, след което започна да намалява. Но истинският спад в производството на петрол дойде след избухването на гражданската война в страната, когато на сирийците просто не им беше до петрол. Ако говорим за териториалното разположение на основните находища на петрол, те се намират в източната част на страната, близо до границата с Ирак, в провинция Дейр ез-Зор. Този регион винаги е бил считан за най-бедния и изостанал в социално-икономическо отношение, като се има предвид, че значителна част от провинцията е пустиня.
По време на гражданската война районите с петролни находища първо бяха контролирани от терористичните групировки, а след това кюрдските сили започнаха да изтласкват терористите. За „Ислямска държава“ незаконният добив и продажба на петрол и газ беше един от основните източници на пари и осигуряваше постоянен поток от оръжия и „доброволци“ от азиатските и африкански страни. Дори петролните рафинерии и газовите заводи бяха под контрола на терористите, което позволяваше непрекъснатата продажба на нефт и газ.
Въпреки това, с подкрепата на САЩ, в рамките на няколко години кюрдските формирования успяха да изтласкат бойците на „Ислямска държава“ от районите за производство на петрол и да поемат контрола върху ключовите полета и заводи. Това обстоятелство значително промени разпределението на силите в региона, тъй като сега кюрдските структури започнаха да получават средства от производството и продажбите на нефт, като изпращаха получените средствата за финансиране на Отрядите за народна самоотбрана, обучени и въоръжени с прякото участие на американската армия.
Естествено, американското ръководство веднага се заинтересува от сирийския петрол - в страна, засегната от война и хаос, е много лесно да се установи контрол върху находищата и, криейки се под добри цели, да започне баналното разграбване на природните ресурси на Сирия.
Официално американците изразяват безпокойство, че газът и петролът в Сирия може да попаднат обратно под контрола на терористите, а в действителност те целят да подкопаят икономическите основи на режима на Башар Асад.
Къде ще бъдат разположени американските военни?
След силното си изявление за изтеглянето на американските войски от Сирия, Доналд Тръмп заяви, че въпреки това Съединените щати ще оставят военните си контингенти в провинция Деир ез Зор – официално петролните находища отново да не попаднат под контрола на терористите. Следователно, в Източна Сирия се създават две нови военни бази на въоръжените сили на САЩ - и това е в допълнение към 800-те американски войници и офицери, разположени между Ал-Хасака и Деир ез Зор.
Около 300 американски войници, бронирани превозни средства и тежко оръжие бяха изпратени до новите бази. На американските войски е възложена задача да патрулират находищата, които понастоящем се контролират от кюрдските сили за самоотбрана. Вашингтон не планира да изтегли американския контингент от петролния регион.
Наскоро генерал Марк Майли заяви, че американското командване не обмисля възможността за пълно изтегляне на войски от Сирия: около 600 американски войници и офицери все пак ще останат в провинция Дейр ез-Зор, за да наблюдават ситуацията в петролните находища. Тоест, ако преди Пентагонът обявяваше изтеглянето на американските части в съседен Ирак, сега се отказва от това решение.
Вероятно влиятелните „ястреби“ в обкръжението на държавния секретар Майк Помпео се противопоставят на окончателното изтегляне на войските от Сирия. Тръмп, който първоначално настоя за пълното изтегляне на войските, беше принуден да отстъпи пред държавния секретар и неговия антураж, защото това засяга финансовите интереси на САЩ - контрола върху нефтените находища. Освен това Майк Помпео многократно обръща внимание на факта, че Вашингтон изразходва огромни средства за подпомагане на кюрдското национално движение и на сирийските демократични сили като цяло, което означава, че изразходваните пари трябва да бъдат възстановени..
Положението на ястребите в администрацията на САЩ се дължи на отрицателното им отношение към Иран и опасенията Техеран да получи контрол над петролните находища в Дейр ез-Зор чрез Дамаск. Именно стремежът да се противодейства на Иран, а в никакъв случай не на терористичните групировки, е движило всъщност американското ръководство, когато взема решението за разполагане на свои войски в Деир ез Зор.
Преди няколко години едно от основните главоболия на американските лидери беше да убедят кюрдската съпротива при никакви обстоятелства да не сключва споразумение с Асад. Американците наистина се нуждаят от това кюрдите да не се примиряват с официалния Дамаск и да не допускат сирийските правителствени войски в петролните райони. В действителност, ако Дамаск получи достъп до петрола, тогава, както смята Държавният департамент на САЩ, Иран неизбежно ще се появи в региона.
Американският експерт Николас Херас в интервюто си за Vice News изрази мнение, че американското ръководство, за да се противопостави на претенциите на Дамаск и Техеран в Деир ез Зор, може да продължи да формира нова военно-политическа структура като съюз на арабски племена в тази провинция, което може да се превърне в противовес на сирийците правителствени войски. Тази племенна формация, която ще се основава на араби-сунити, живеещи в Дейр ез-Зор, не трябва да позволява на Иран и Сирия да образуват сухопътен коридор, който да свързва Иран и Ирак с Ливан. Този коридор минава точно през Деир ез Зор.
От друга страна, за да се противопостави на сирийските правителствени сили и особено на иранския Корпус на стражите на Ислямската революция, арабско-сунитската племенна милиция е много слаб съюзник. Следователно американското ръководство се страхува от пълното изтегляне на войските от източната сирийска провинция, без да създава надеждни структури, способни да защитават петрола и газа и като цяло да действат в този регион в американските интереси.
Вярно е, че рано или късно Тръмп ще трябва да „отговори за думите си“ и да върне американските войници у дома. Но в този случай Вашингтон може да се измъкне. Например, в провинция Дейр ез Зор те могат да поставят бойци от американските частни военни компании, които също се контролират от Пентагона, но формално да бъдат напълно независими от американското ръководство. Финансирането на подобни формирования се планира да се извърши от постъпленията от продажбата на същия този сирийски петрол в Дейр ез Зор.
Напоследък Съединените щати започнаха много да се опасяват от навлизането на Турция на Сирия, а тя уж е военно-политически съюзник в НАТО. Разбира се, отношението към Турция е много по-добро, отколкото към Иран, но американските власти все пак искат да защитят петролните райони на Сирия и от Анкара.
Тъй като сирийските кюрди в момента са финансово зависими от САЩ, американското ръководство може да се опита да използва кюрдски формации, за да дестабилизира общата политическа ситуация в региона и да окаже натиск върху своите противници - Сирия, Турция, Иран и, разбира се, Русия.
Как ще изглежда такава схема, човек може доста лесно да си представи. Американските войски ще установят контрол върху ключовите петролни находища, след което Вашингтон ще постави ултиматум на кюрдите: или вие правите това, което казваме, или ние ви лишаваме от достъп до парите, получени от продажбата на сирийски петрол. И командирите на Силите за самоотбрана и Сирийските демократични сили като цяло в този случай ще трябва да действат в интерес на САЩ, изпълнявайки задачите, които американското военно командване ще им постави.
Петролопровод до Хайфа
Друго правдоподобно обяснение за продължаващото военно присъствие на САЩ в региона е възможното начало на изграждането на петролопровод, който би свързвал находищата в Деир ез Зор с израелския Хайфа. По този тръбопровод петролът от иракския Киркук и сирийската провинция Дейр ез-Зор ще бъде доставен до терминала в Хайфа и след това изнесен през пристанището на този израелски град. Ако проектът стане успешен, около 5 милиона барела петрол на ден ще бъдат изнасяни. Тоест можете да си представите за какъв доход говорим.
Освен това, чрез прилагането на този план, иракският петрол от Киркук и сирийския от Деир еез Зор ще могат да се продават по целия свят. Следователно американското ръководство е толкова загрижено да поддържа контрола над сирийските находища, както и над сирийско-иракската граница. Вашингтон няма да жертва своите политически и икономически интереси, особено в случаите, когато враждебен Иран може да се окаже бенефициент.
Изграждането на петролопровода от Ирак до Израел през Сирия е напълно в съответствие с икономическите интереси както на САЩ, така и на Израел, както и на арабските и кюрдските сили в Сирия, които те покровителстват. Но такъв амбициозен проект трудно може да бъде осъществим без съгласието, макар и мълчаливо, на други важни играчи - Сирия и Русия.
Досега руските служители открито заявиха, че американските войски, оставайки в Дейр ез-Зор, грабят сирийските нефтени находища. Дори руският външен министър Сергей Лавров в изказванията си подчерта, че е извършен откровен грабеж на Сирия от американците.
Но пропагандата, макар и под формата на официални изявления, е едно, а реалната ситуация е малко по-различна. Контролният пункт на границата на Сирия и Ирак, който беше открит като част от изпълнението на този проект, се контролира от правителствените сили, което показва определено участие в проекта на официален Дамаск и, следователно, за съгласието за това от Москва. Неслучайно турските медии, за които е трудно да се подозират за съчувствие към сирийските кюрди, обърнаха внимание на този нюанс, говорейки за планове за изграждане на петролопровод от Киркук до Хайфа.
Във всеки случай едно е ясно: американските войски, независимо от изявленията на Доналд Тръмп, няма да напуснат източните райони на Сирия. А това означава, че е преждевременно да се говори за някаква стабилизация на ситуацията в Близкия изток. Докато военното присъствие на САЩ в региона продължава, цялостната политическа ситуация в Близкия изток, не само в Сирия, но и в други страни, ще остане напрегната.
Превод: В.Сергеев
