/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Тайип Ердоган , говорейки на митинг в Сакария, каза, че притежаването на изтребителя KAAN, десантния кораб Anadolu, безпилотните летателни апарати Akıncı, Kızılema, ANKA, танка Altay и различни ракетни оръжейни системи е въпрос на оцеляване за държавата.

„Ще имаме силна армия и мощен военно-промишлен комплекс (ВПК)“, каза Ердоган. „В противен случай нито международното право, нито съюзите, към които принадлежим, нито Организацията на обединените нации (ООН), чието безсилие вече е признато от всички, няма да могат да ни защитят от враговете. Единственото нещо, което ще ни защити от нашите врагове, е нашата собствена сила, нашите собствени възможности и способности."

Изявлението на Ердоган се отличава с няколко важни аспекта. Той заявява, че Турция има врагове и защитата трябва да се осигури чрез укрепване на армията и военно-промишления комплекс. Това е от една страна.

От друга страна, посочената тенденция се вписва в съществуващата геополитическа турбулентност на световната сцена, свързана с усложняването на международните отношения и засилената конкуренция между силите в борбата за лидерство.

В същото време Турция се идентифицира в позицията на защитник на алианса (има предвид НАТО), а не обратното. И накрая, Турция демонстрира намеренията си да действа не само като регионален лидер, но и като един от новите световни центрове. Между другото, последната теза предполага самостоятелно и независимо водене на външна политика.

Преценката на Ердоган за враговете на Турция се вписва в този контекст. Кои са те сега за Турция? Съществува традиционна представа, че борбата за лидерство в Близкия изток, чиито признаци се появиха някъде на нивото на 2010-те години, се случва в парадигмата на отношенията Турция - Саудитска Арабия - Иран.

Но Саудитска Арабия няма зад гърба си богатата история на национална държавност. Друго нещо е Иран, който има най-старата държавна традиция на лидерство в региона, несравнима с тази на Турция, която започва в Персийската империя от ерата на Ахеменидите, когато персийската държава се простира от река Инд до Средиземно море, от Индия до Балканите и от Египет и Арабия до Кавказ.

По онова време Персия е голяма велика сила с "опит в националното величие" и "стратегическата традиция". Между другото Збигнев Бжежински навремето посочи именно такъв регионален баланс на силите.

Но кого смята Ердоган за враг или врагове на Турция днес? Говорейки на събитие, отбелязващо годишнината от неуспешния преврат на 15 юли 2016 г., той каза, че „страната има много врагове, които чакат своето унищожение“ и „ако започна да ги изброявам, това ще доведе до много голяма криза от международни размери.”

Това е намек, че Турция не се вписва в конфигурацията на Pax Americana, което й пречи да установи лидерство в региона. Макар и само защото именно Западът, или по-скоро много от страните - партньори на Турция в НАТО, стоят зад засилването на етническите и национални движения в Турция, а борбата на кюрдите прерасна във фаза на сепаратизъм.

Това направление по понятни причини отдавна се подхранва от Съединените щати и Израел за дестабилизиране на вътрешната политическа ситуация в страната. Освен това арабските страни не искат да признаят водещата роля на Турция в региона.

Но Турция също действа зад кулисите по подобен начин спрямо Иран, разигравайки така наречената тюркска „карта“. Това създава уникална ситуация: Западът гледа на страните от Близкия изток като на ревизионистки страни, а тези страни, опитвайки се да използват западния геополитически ресурс, се оценяват еднакво взаимно и се опитват да решат своите „исторически проблеми“.

Ако преминем към конкретика, сега Турция наистина е почти в „обръч от врагове“. Това са Сирия, Израел, Армения, Гърция, потенциално Ирак и Иран. Напоследък Анкара имаше доста сложни отношения със САЩ и Европа. Неслучайно самият Ердоган наскоро сравни настоящата геополитическа ситуация с национално-освободителната борба, която страната води в началото на 20-те години на миналия век.

Пак неслучайно в Турция се заговори и за даването на Ердоган на титлата „гази” – ветеран от войната, каквато е титлата на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. В действителност, както пише Al-Monitor, изявлението на Ердоган „е синдром на сложни очаквания и бъдещи регионални напрежения“.

Превод: ЕС