/Поглед.инфо/ Турция внезапно се намеси в процеса на подготовка на най-важните преговори между Русия и САЩ. Поне Реджеп Ердоган се превърна в един от малкото световни лидери, с които руският президент обсъжда предложенията на Кремъл към НАТО и Вашингтон. Защо Анкара стана толкова активна по този въпрос - и как Москва би могла да използва това обстоятелство?

На 2 януари руският президент Владимир Путин проведе телефонен разговор с турския си колега Реджеп Ердоган. И не само за поздравления за новата година. Страните обмениха мнения за ситуацията в Либия, Сирия – и, както бе отбелязано в пресслужбата на Кремъл, са обсъдили „добре известните предложения за разработване на юридически формализирани споразумения, гарантиращи сигурността на Руската федерация“. Тоест, говорили са за руско-американски и руско-натовските преговори.

На пръв поглед: какво общо има Турция с това? Въпреки че е страна от НАТО, всички ключови решения в Алианса се вземат не в Анкара и дори не в Брюксел, а във Вашингтон.

Турция обаче все пак е на място. Очевидно Реджеп Ердоган е решил да последва предновогодишния съвет на представителя на руското външно министерство Мария Захарова как да подобри руско-турските отношения и в същото време да получи редица политически и икономически бонуси.

Факт е, че днес руско-турските отношения са изключително нееднозначни. От една страна Турция е един от най-важните руски партньори. Голяма, суверенна, енергична държава с интереси в Близкия изток, Централна Азия, Кавказ и Европа - тя просто не може да бъде без значение.

От друга страна обаче, редица спорове и противоречия между Москва и Турция по регионални въпроси пречат на развитието на тези отношения. В Близкия изток (в Сирия, където Анкара защитава гнездото на терористите в Идлиб от сирийските и руски изтребители), в Централна Азия (турският пантюркизъм заплашва евразийските планове на Русия), в Кавказ (където Анкара се опитва да поеме контрола над региона след спечелването на Втората карабахска война) и накрая в Европа. Или по-скоро в Украйна.

Украйна отдавна се превърна от субект (какъвто и да е) в обект на световната политика. Всички страни, които представляват нещо, използват украинския въпрос, за да изпълняват собствените си задачи. Турция, естествено, също взема участие. Влизайки в Украйна, Реджеп Ердоган се опитва да получи украински отбранителни технологии, да повиши собствения си рейтинг в Турция (като защитава интересите на кримските татари, които се смятат за част от „тюркския свят“), демонстрира лоялност към САЩ.

И накрая, Турция иска да получи лост за натиск върху Русия, за да постави интересите на Москва в зависимост от политиката на Анкара в украинска посока. Дори само за да замени положителното отношение на Турция към интересите на Русия в Украйна с положителното отношение на Москва към интересите на Турция в Сирия, където руските войски не позволяват на турското ръководство да проведе поредната военна операция срещу местните кюрди.

Ето защо по-специално Турция продължава да настоява да ѝ се даде възможност да посредничи в руско-украинския конфликт. „Призоваваме и двете страни да намалят нивото на напрежението възможно най-скоро, за да предприемат необходимите стъпки за предотвратяване на военен конфликт в Донбас в Източна Украйна. В тази връзка нашият президент каза на Зеленски и Путин, че Турция и той самият са готови да играят роля в този процес, да дадат своя принос“, каза Ибрахим Калън, прессекретар на Реджеп Ердоган.

Русия в отговор продължава да игнорира предложенията на турската страна. Не само заради нежеланието да се легитимира турското участие в украинския конфликт, но и защото Киев (чрез посредник или без – няма значение) трябва да обсъжда въпросите на Донбас не с Москва, а с ДНР и ЛНР. И ако Турция наистина иска да участва във външната политика на Москва, тогава Русия ѝ е предлагала да играе тази роля. Но в другата посока – руско-западната.

Така онзи ден турският външен министър Мевлют Чавушоглу изрази надежда, че руско-американските и руско-натовските преговори (които ще се проведат на 10 и 12 януари) ще доведат до „нормализиране на ситуацията“ и „прекратяване на напрежението." Москва предложи на Анкара да премине от надежди към реална помощ за тази благородна кауза. „Подкрепата на последните руски предложения за гаранции за сигурност може да бъде реален принос за подобряване на отношенията между Русия и НАТО. Решени сме да поддържаме контакт с нашите турски партньори в интерес на създаване на необходимата политическа и дипломатическа атмосфера и насърчаване на диалога по въпросите на сигурността в евроатлантическото пространство“, обясни Мария

От една страна, разбира се, подобно участие е важно за Турция. В крайна сметка се оказва, че Анкара е съгласна руските предложения поне да се обсъждат – включително и тези, които се отнасят до отказа на Запада от каквато и да е военна дейност на територията на Украйна. Тези, които украинското ръководство смята за абсолютно неприемливи. „Анкара няма да иска да усложнява отношенията с Киев – тяхното сътрудничество се развива и Ердоган няма да загуби икономически партньор“, коментира Андрей Кортунов, генерален директор на руския съвет по международни въпроси.

От друга страна обаче подкрепата (под формата на конструктивно участие в преговорния процес, което турците могат да нарекат посредничество) ще даде на Реджеп Ердоган много предимства.

На първо място, уважение. Западните експерти вече казват, че резултатът от руско-американските преговори „може да бъде сериозна промяна в принципите на сигурност на евразийския континент за цяло поколение – каквито стават навремето решенията от 90-те години, приети след края на Студената война". Съответно участващите в тези преговори получават статут на строители на новия световен ред.

И не само статут. Активното участие в това изграждане позволява на страната да вгради своите интереси в новата система. Например, турците трябва да се уверят, че новата система за сигурност в Черно море запазва статута на Турция като държава, която определя нормите за влизане в акваторията на това море за флотовете на нечерноморските сили. Или така, че Западът да не пречи на потенциалното изграждане на новите разклонения на „Турски поток”.

Освен това Ердоган ще спечели още една политическа победа над Европейския съюз, който в Анкара се разглежда по-скоро като политически съперник, който не уважава Турция. До днес Реджеп Ердоган сам унижаваше Европейския съюз (да си спомним например историята с единия стол за двамата висши служители на ЕС - Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел) , а така ще въвлече американците в това процес.

Припомняме, че ръководството на ЕС беше възмутено, че американците и руснаците обсъждат европейската сигурност без европейците. И ако Турция сега бъде въвлечена в процеса - неевропейска държава - тогава Ердоган може да каже, че е посочил на несуверенния Европейски съюз неговото място в покрайнините дори не на глобалната, а на регионалната политика. И турският електорат ще хареса подобен шамар за европейските бюрократи.

И накрая, Турция по принцип се нуждае от деескалация в руско-западните отношения, тъй като Анкара иска да си сътрудничи както с Русия, така и със Запада като част от своята многовекторна политика. „Ердоган не иска да избира между Москва и Киев, Брюксел и Вашингтон, а това винаги е свързано с всякакви загуби – политически и икономически. Ето защо, въпреки факта, че турският президент обича да лови риба в мътни води, в този случай той е най-заинтересован от установяване на диалог между Москва и САЩ, НАТО и Европа “, казва Андрей Кортунов.

Така че, ако Турция иска да участва и да печели дивиденти, добре е дошла. Съдейки по разговора между Владимир Путин и Реджеп Ердоган, турският лидер се е съгласи на такова участие и е получил одобрението на Русия. Сега остава и американците да одобрят.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели