/Поглед.инфо/ Нарастващото напрежение заради енергийните резерви в източните части на Средиземно море доведе до сблъсък между гръцки и турски военни кораби, което фокусира отново вниманието върху агресивната регионална политика на Турция.

Страната дава убежище на високопоставени хора от "Хамас" и им позволява да планират терористични атаки срещу Израел от Истанбул. Тутрция праща войници в Катар след като Доха бе обвинена, че подкрепя тероризма от арабските страни и съответно поставена под блокада.

Турция напада кюрдите в Сирия, които помогнаха на Съединените щати в борбата срещу Ислямска държава. И най-сетне, тя заплашва да прекрати отношенията си с Обединените арабски емирства, защото неотдавна обявиха мирното си споразумение с Израел, въпреки, че самата Турция има посолство в Тел Авив.

Турският президент Реджеп Таийп Ердоган разшири агресивния си подход и към Средиземно море, изпращайки войници в разкъсваната от гражданска война Либия, накланяйки везните в полза на Правителството на националното съгласие - ПНС, което е свързано с Мюсюлманското братство и се бие срещу Египет и подкрепяната от Обединените арабски емирства, Либийска национална армия - ЛНА.

Ердоган достигна до морско споразумение с Правителството на националното съгласие, което касае изключителните икономически зони, което в крайна сметка игнорира правата на Кипър и Гърция (последната е все пак съюзник на Турция в НАТО).

И двете страни са заплашени от опитите на Турция да превърне части от Средиземно море в "Турско море". Анкара използва тази съмнителна сделка за да легитимира енергийните си проучвания в зоните, които от всяка гледна точка на международното морско право са гръцки и кипърски икономически води. Турция заплашва да използва флота си срещу всеки, който се опита да се намеси, въпреки че това би било колосално нарушение на международното право.

Ситуацията е възможна благодарение на слабостта на Европейския съюз, който е неспособен да действа единно, дори когато страните-членки са изправени пред агресивен съсед, докато Съединените щати не успяват да използват влиянието си. Сега Ердоган се е научил, че употребата на сила се отплаща винаги, освен ако другата страна не е готова да отговори с още по-голяма сила, както Израел например.

Какво мотивира Турция?

Докато страната се възстановява сравнително добре от коронавирусната пандемия, тя все още продължава да страда от продължаващата икономическа криза. Ердоган изглежда смята, че агресивните политики, които напомнят за поведението на Османската империя, имат голяма вътрешна подкрепа.

Излежда турският лидер усеща слабостта на други сили в региона, особено на Европейския съюз, и иска да разшири влиянието на страната си за сметка на други в Средиземно море, които без подкрепата на САЩ са в по-голямата си част безпомощни.

Масираната интервенция на Турската армия в Либия представлява непосредствена заплаха за Египет, където Мюсюлманското братство, на което Ердоган е неформален лидер, е най-големият враг на местния режим. Има и истинско презрение за турците в Египет, който някога е бил под османска власт.

Напрежението между двете страни беше голямо и преди последните събития. Египет засега се въздържа от изпращането на войници, за да спре турското влияние в Либия донякъде и заради настоящия си спор с Етиопия за река Нил. Египетският президент Абдел Фатах ел Сиси трябва да реши кое го заплашва повече и да действа.

Ако оставим настрана скорошното изявление за подкрепа на Гърция, засега Израел не се е намесил в нито един от конфликтите. Либия е далеч от Израел, а Турция не заплашва изключителната икономическа зона на страната в Средиземно море. Турските претенции се припокриват със зоните на Гърция и Кипър.

Разделението между Израел и Турция в днешно време е свързано с подкрепата на Анкара за Хамас, както и опитите да се спечели влияние сред палестинците, инвестирайки се в Източне Йерусалим.

Когато Ердоган превърна Света София в джамия имаше приказки, че джамията Ал Акса в Йерусалим била следващата, която очаквала да бъде "освободена". Но все пак Турция е доста резервирана относно показването на мускули в израелски контекст след фиаското с Мави Мармара през 2010-та година.

Все пак, Израел има ясни планове за свързване с Европа чрез газопровод и електрически кабел, които трябва да минат през Кипър. Ще се опита ли Турция да се намеси в тези проекти на базата на това, че те минават през изключителната икономическа зона, която Анкара е установила с подкрепата на Правителството на националното съгласие в Либия?

Това би било турска покана за военна конфронтация с Израел, който няма да се посвени да защитава интересите си в Средиземно море.

Незивасимо от това, изглежда, че Източното Средиземноморие може да стигне до въоръжен конфликт с или без намесата на Израел - тъжна реалност, която е възможна заради европейската некомпетентност, американското безразличие и турската агресия.

Превод: СМ

* Яков Амидрор е изследовател в Еврейския институт за национална сигурност към американския Център за отбрана и стратегия Гемундер, както и бивш съветник на премиера Нетаняху.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели