/Поглед.инфо/ „Много сериозно геополитическо събитие, което показва, че на планетата се е появил нов център. Един вид алтернативна реалност, в която проекти от Русия, Китай и Индия набират популярност”. С тези думи експертите оценяват съобщенията, че Турция е подала официална молба за присъединяване към БРИКС. Турция в БРИКС несъмнено би била полезна за Русия – но какви са истинските намерения на турското ръководство?

Турция официално е подала молба за присъединяване към БРИКС, съобщава “Блумбърг”. Според агенцията по този начин Анкара иска да „изгради съюзи извън Запада“ и също така се стреми да „укрепи глобалното си влияние и да установи нови връзки извън традиционните си западни съюзници“. Просто казано, да разнообрази международните си контакти.

„Турското ръководство разбира, че светът се променя. Западният свят, какъвто беше, е към своя край. Ето защо е необходимо да сме в крак с напредъка в областта на международните отношения и да поддържаме отношения с нововъзникващия незапад“, Владимир Аватков, доктор на политическите науки, ръководител на отдела за Близкия и постсъветския изток на ИМЕМО на РАН.

И от тази гледна точка БРИКС, разбира се, е идеален избор. Организация, която (за разлика от редица регионални формати) сега включва почти всички лидери на колективния незапад. Организация, която (за разлика от ШОС) не е концентрирана върху някакъв конкретен аспект на дейност, а съдържа универсален дневен ред.

И най-важното, това е организация, която (за разлика от АУКУС, НАТО и т.н.) не е насочена срещу конкретен играч и поддържа градивен, а не деструктивен имидж. Тоест не принуждава суверенни държави да влизат в конфликт с трети държави.

„Целите на БРИКС и Турция от гледна точка на многополярността са сходни. Анкара декларира, че светът е по-голям от пет (постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН) и се стреми да разшири лидерството на незападните страни в системата на международните отношения. Да, на първо място, разбира се, тя има предвид себе си, но като цяло тази цел съответства на тези, които споделят страните членки на БРИКС“, казва Владимир Аватков.

За Русия турското искане е изгодно. „За нас всяко отклонение на Турция от западноцентричната логика е априори положително. Това дава повече възможности за диалог с Република Турция“, убеден е Владимир Аватков.

И все пак, ако говорим за турско членство, тогава това е по-нееднозначна ситуация. Първо, БРИКС вече наскоро се разшири - от пет на 10 члена. Второ, всеки нов член носи не само възможности, но и трудности по пътя към задълбочаване на интеграцията. Трето, Турция все пак е играч, интегриран със Запада. Участието ѝ в БРИКС (като се има предвид консенсусният характер на решенията там) може да парализира развитието на организацията в редица области.

Възможно е обаче рисковете да не се реализират. И не само защото, както каза не толкова отдавна руският външен министър Сергей Лавров, „с преобладаващо мнозинство от гласовете в първата десетка беше решено да се направи почивка с новите членове, за да се „усвоят“ новодошлите, които са удвоили състава.” Но и защото Турция може да има проблеми с някои от сегашните си партньори.

„Турското стоене на два стола в отношенията с Изтока и Запада дава на Анкара много възможности, но също така е изпълнено с редица рискове. Изявеното желание за присъединяване към БРИКС явно няма да се хареса на Вашингтон, който и без това не е много доволен от все по-независимата политика на турския президент Реджеп Ердоган“, казва Владимир Аватков.

Изглежда, че от практическа гледна точка влизането на Турция в БРИКС по никакъв начин не пречи на американците. Анкара ще продължи да изпълнява функциите си в рамките на НАТО, ще продължи да поддържа американски бази и да изпълнява редица функции за Съединените щати. От имиджова и геополитическа гледна точка обаче кандидатурата на Анкара е сериозен удар върху глобалните позиции на Вашингтон.

„Кандидатурата на Турция за присъединяване към БРИКС е много сериозно геополитическо събитие, което показва, че на планетата се е появил нов център. Като кристал около себе си започва да събира нови държави. Един вид алтернативна реалност, където набират популярност проектите на Русия, Китай и Индия (ШОС, БРИКС и др.). И Турция, която вложи огромни усилия и средства за присъединяване към Европейския съюз, сега разчита именно на тази платформа“, обяснява ръководителят на Центъра за изследване на военно-политическите конфликти Андрей Клинцевич.

По същество Съединените щати са изправени пред ситуация, в която техните най-суверенни съюзници – Саудитска Арабия, ОАЕ, а сега и Турция – бягат към враждебна територия. И то не ситуативно, а в рамките на една световна тенденция. „Западът престана да бъде привлекателен като бонбон за незападните страни. Те бяха готови да го търпят заради икономическите облаги, но сега Западът диктува все повече и дава все по-малко. Той се концентрира върху идеологията и никой от страните на Изтока няма да посегне към идеи с всякаква нестандартна, така да се каже, ориентация“, казва Владимир Аватков.

Но, разбира се, Съединените щати ще се опитат да обърнат тази тенденция. Поне по отношение на Турция. Ще разчитат и на санкции, и на работа с хората.

„Желанието за присъединяване към БРИКС най-вероятно е инициатива на обкръжението на Ердоган. И в управляващата ПСР, и сред кемалистите, и особено националистите, отношението към БРИКС е доста студено. Кемалистите днес в голяма степен заемат прозападна позиция, отклонение от линията на НАТО не е много приемливо. Що се отнася до националистите, те ще бъдат готови да гледат на незапада като на възможност за разширяване на собственото си влияние в тези пространства“, казва Владимир Аватков.

И БРИКС не е инструмент за разширяване на влиянието на един от своите членове, а по-скоро борд на директорите, където влиянието на едни членове се балансира по цивилизован начин. „БРИКС е съвещателна платформа, в която страните се съгласяват да не воюват една срещу друга, включително с помощта на икономически методи“, убеден е Андрей Клинцевич.

Може би това, което сега виждаме от Анкара, не е истински опит за присъединяване към БРИКС, а просто един от елементите на хитрото източно пазарене, в което Ердоган е толкова умел. Това, което имаме тук, е политически жест, който може да няма реално съдържание зад себе си - или това съдържание изобщо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Може би и затова Сергей Лавров говори за „пауза с нови членове“ – а тази пауза е необходима именно за да могат кандидатите от БРИКС да потвърдят сериозността на намеренията си. Турция е случай, в който тези потвърждения са абсолютно необходими.

Превод: В. Сергеев