/Поглед.инфо/ Веднага след споразумението за прекратяване на огъня в Карабах Илхам Алиев обяви миротворческа мисия в региона с участието не само на Русия, но и на Турция. Но в съвместно изявление на лидерите на Русия, Азербайджан и Армения те говориха за това да доведат само руския мироопазващ корпус в Карабах. В същото време Русия и Турция наистина ще създадат център за наблюдение в Азербайджан, който да контролира прекратяването на огъня. Каква ще бъде ролята на Турция в новия баланс на силите около Карабах?
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви във вторник вечерта, че страната му ще участва в контрола на прекратяването на огъня в Нагорни Карабах. Във всеки случай администрацията на турския лидер тълкува съдържанието на разговора му с Владимир Путин. „Турция ще извършва, заедно с Русия, наблюдение и надзор на дейностите по прекратяване на огъня на базата на създаден съвместен център в зоната, определена от Азербайджан, на територията, освободена от окупацията на Армения“, гласи съобщение от администрацията на Ердоган.
Ердоган, който беше наречен в Армения подбудител на втората война в Карабах, заяви, че постигането на мирно споразумение е "важен принос, който Турция и Русия направиха заедно". По-рано същия ден Ердоган се обади на азербайджанския президент Илхам Алиев и, наред с други неща, обсъди "създаването на турско-руски мироопазващ център". Фактът, че министерствата на отбраната на Русия и Турция ще подпишат специално споразумение за създаването на център за наблюдение на прекратяването на огъня, бе съобщено във вторник от източник в дипломатическите кръгове.
Припомняме, че в съвместното изявление на тримата лидери - Путин, Алиев и арменския премиер Никол Пашинян - беше обсъдено въвеждането на руския мироопазващ корпус в Нагорни Карабах и Лачинския коридор (параграф 3 от споразумението). Турция не беше спомената в споразумението. Независимо от това, Алиев, коментирайки прекратяването на боевете, веднага каза: „Ще има съвместна миротворческа мисия на Русия и Турция, това е нов формат“.
В отговор Москва чрез прессекретаря на външнополитическия отдел Мария Захарова поясни, че наистина ще се появи център за прекратяване на огъня, но той ще бъде разположен дълбоко на територията на Азербайджан. Центърът няма нищо общо със споразумението Путин-Алиев-Пашинян, добави тя. По-късно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че „не е ставало дума за съвместни мироопазващи сили на Русия и Турция, тази тема никога не е била обсъждана“.
Експертите в самия Баку признават, че турските войски няма да се появят на бившата фронтова линия. „Споразуменията между Русия и Турция за взаимодействие в Карабах са напълно възможни. Но не трябва да се очаква появата на пълноценни турски мироопазващи сили в региона. От страна на Турция може да има само група за наблюдение и координация “, каза Илгар Велизаде, ръководител на политическия клуб „Южен Кавказ “. „Във всеки случай никой от участниците в процеса няма да направи нищо тайно, зад гърба. Води се диалог между Москва и Баку, Москва и Анкара, Анкара и Баку. В рамките на този диалог общи решения се вземат в отворена форма “, каза експертът. Но Велизаде не изключва, че турските военни в бъдеще ще могат да използват сухопътния коридор, който ще бъде положен от Нахичеван в съответствие с тристранното споразумение.
„От началото на 90-те турски военни товари можеха да стигнат до територията на Азербайджан само през Грузия, по железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс. Маршрутът през Армения беше затворен. Но сега се появява нова ситуация и всичко е възможно. Включително движението на военни товари в създадения сега хуманитарен коридор през Нахичеван “, каза Велизаде.
Анкара все още има шанс да получи статут на миротворец, смята политологът Георги Бовт. Нещо повече, той не изключва възможността турските военни да се появят вътре в самата Армения, заедно с руските граничари, като поемат защитата на "Нахичеванския коридор". Москва "сега ще трябва да се справи с турците, които очевидно ще патрулират във втория хуманитарен коридор, който ще свързва Азербайджан с Нахичеван", каза той.
Припомняме, че съгласно 9-та клауза на споразумението Армения е длъжна да осигури транспортни връзки между автономен Нахичеван и основната територия на Азербайджан. В същото време Нахичеван, за разлика от останалата част на Азербайджан, има участък от сухопътната граница с Турция. Турските войски са разположени в Нахичеван от лятото, които са били докарани там по време на съвместните учения.
Андрей Климов, първият заместник-председател на комитета по международни отношения на Съвета на федерацията, не изключи възможността за движението на военните по хуманитарния коридор Нахичеван - Азербайджан. "Текстът на споразумението не забранява военното движение, той говори за движението на пътници и товари", каза Климов. В същото време сенаторът отбеляза, че граничната охрана на ФСБ също ще контролира този коридор. Те също така ще проверят естеството на "пътниците и товарите", казва сенатор Климов. „Документът не уточнява тези понятия, но самият дух на споразумението предполага, че това трябва да бъдат мирни движения, допринасящи за дипломатическо разрешаване на конфликта, а не прегрупиране на сили за неговата ескалация“, подчерта сенаторът.
В същото време, събеседникът посочи, „от военна гледна точка Турция няма нужда да използва такива сухопътни коридори, за да премести някъде някои от своите специални товари и „специални хора“. Що се отнася до възможната поява на каквито и да било турски представители, Азербайджан е суверенна държава и има право да кани всеки в нея, отбеляза Климов.
„Но в съответствие с международното право миротворците са хора, които са на линията на разделяне на конфликтните страни със съгласието и на двете страни, а следователно и на Армения. Невъзможно е да си представим, че Ереван ще се съгласи с турското присъствие“, подчерта депутатът.
Колегата на Климов, първият заместник-председател на комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД Константин Затулин, е убеден, че „ще бъдат направени опити за вмъкване на турците в мироопазващия процес, съдейки по изявлението на президента на Азербайджан“. Москва в никакъв случай не трябва да допуска това, предвид ролята на Турция в историята на арменския народ, подчерта депутатът. „Едва ли ще успеем да попречим на азербайджанската страна да разположи турски войници на нейна територия“, каза Затулин. "Но това няма да бъде миротворчески контингент, а всъщност окупационни войски и те не трябва да имат никакви правомощия в областта на поддържането на мира“, заключи той.
„Да, спирането на войната беше безусловно постижение на руската политика, но сега трябва ясно да запазим позицията си: в региона не трябва да има други миротворци, освен нашите“, заяви заместник-ръководителят на комитета на Думата.
Освен това, посочи Затулин, задачата на руския корпус ще бъде да предотврати обстрела на Степанакерт от град Шуши, който сега се контролира от Азербайджан, и от териториите, окупирани от азербайджанци около Лачинския коридор. „Само Русия може да проследи присъствието на терористични наемници на територията на Азербайджан. Ако тези наемници под прикритието на миротворци се опитат да навлязат в зоната на конфликта в Нагорни Карабах, те трябва да бъдат ликвидирани без допълнителен шум“, настоя депутатът.
Прави впечатление, че във вторник вечерта министърът на външните работи на републиката Жан-Ив Льо Дриан също говори във френския парламент в унисон с руския заместник. Той предупреди Ердоган да не се намесва в ситуацията в Карабах. „Смятаме, че е важно Турция стриктно да се придържа към договореното прекратяване на огъня, тъй като в противен случай рискува да се сблъска с увеличени санкции, които могат да бъдат предприети срещу нея“, каза главният френски дипломат.