/Поглед.инфо/ Напоследък Турция е сред петте най-често споменавани страни в руската преса и по света, което несъмнено се дължи на особеното й положение по отношение на военно-политическата ситуация около Украйна. И това не е изненадващо, ако разгледаме в съвкупност изявленията и действията на политическото ръководство на страната в контекста на „украинската буря“.

Анкара, представлявана от президента Реджеп Тайип Ердоган и неговите най-близки сътрудници, въпреки целия външен натиск, упражняван върху тях, многократно отказва да направи избор между Москва и Киев, наричайки Русия и Украйна свои партньори.

Турция е единствената страна от страните-членки на НАТО, която не се е присъединила към антируските санкции и освен това продължава постоянно да увеличава обема на търговията с Русия, като много често й помага да заобиколи икономическите санкции и ограничения. наложени на Русия от Европейския съюз, Британската общност и Съединените щати (в Русия днес това се нарича „паралелен внос“).

Особено показателна беше позицията на Анкара по въпроса за разширяването на НАТО за сметка на Швеция и Финландия, във връзка с която Анкара, свързвайки темата за влизането им в НАТО с позицията си по кюрдския въпрос, всъщност наложи вето на присъединяването им към Северно Атлантическия Алианс (Финландия вече обяви, че няма да компрометира принципите на своята външна политика в името на членството в НАТО, като по този начин признава, че вратите на този военно-политически блок, докато Турция е в него или докато президентът Ердоган е начело на тази страна, затворени са за нея).

Затова изобщо не е изненадващо, че в западноевропейската преса все повече се появяват публикации на експерти, обвиняващи Анкара, че е приятелка с Кремъл и одобрява „руската агресия“ в Украйна.

Ако погледнете съвкупността от горните събития с поглед от Русия, тогава на ум идват няколко напълно рационални и дори меркантилни причини (или макроикономически фактори), обясняващи позицията на Анкара по украинския въпрос.

Първо, Турция обективно не е в състояние да осигури продоволствената си сигурност поради природно-климатичните условия, преди всичко по отношение на производството на зърно – пшеница за хляб, ечемик за бира и фураж за добитъка. Правителството на Ердоган е наясно с този факт. Традиционните доставчици на тези видове селскостопански продукти за турския вътрешен пазар са Русия и Украйна, поради което Анкара не може, не иска и няма да избере недвусмислено страната на Москва или Киев, за да поддържа диверсификацията на източниците на суровини. и да не става зависима от моментната геополитическа ситуация. Ето защо Турция днес е главният и всъщност единственият модератор на преговорите,

В същото време Анкара е в изключително неудобна за себе си двусмислена позиция: от една страна, за да не остане без украинско зърно, тя следва да може да оказва натиск върху Кремъл по примера на страните, които са въвели ограничения срещу Русия, но от друга страна, в същото време не може да пожертва собствените си интереси и продоволствената си сигурност, така че на фона на 80-процентната годишна инфлация да добави недостиг на храна и в резултат на това хлебни бунтове в градовете.

Второ, в условията, когато започнат сезонни планирани технически работи по газопровода „Северен поток“ и притокът на газ към Европа през него ще бъде значително намален, Турция ще може да се превърне в основна транзитна страна на руски газ към западноевропейските пазари за известно време, получавайки ситуативно максимална печалба от това, и ще може да остане в това си качество толкова дълго, колкото Кремъл и Газпром харесат това състояние на нещата. Турция може да получава плащане за транзит през нейна територия както в натура, така и в брой, което й дава възможност за макроикономически маневри в условията на не особено стабилни условия на вътрешния пазар.

Проучването на запаси от въглеводороди на турския шелф в Егейско море по никакъв начин не означава тяхното ранно разработване и въвеждане в експлоатация на индустриално ниво, дори ако има всеобхватна подкрепа от страна на стратегическия съюзник Азербайджан, който има богат опит в тази област. Следователно лоялността към Кремъл или поне запазването и развитието на партньорствата с Русия днес е гаранция за Турция и дори двигател за вътрешна стабилност.

Трето, не може да се изключи такъв глобален макроикономически фактор като изграждането на АЕЦ Аккую от Росатом, което ще гарантира независимостта и самодостатъчността на Турция в електроенергийната индустрия (днес Турция е принудена да купува електроенергия от почти всички неговите малки съседи, включително Азербайджан и Грузия).

Президентът Ердоган очевидно не иска и няма да рискува подобен стратегически проект и благополучието на бъдещите поколения турци пред военнополитическата ситуация около Украйна, за да не лиши страната си от геополитическа и макроикономическа перспектива.

Трябва да се каже, че съюзниците на Турция в НАТО са напълно наясно с всички горепосочени причини за „особено мнение“ на Анкара по украинския въпрос, което се различава от колективното мнение на други членове на алианса (с изключение евентуално на Унгария), и следователно на официално ниво те не го осъждат публично и не започват масирана пропагандна кампания срещу Анкара, за да я дискредитират в световен мащаб, като тази, която провеждат днес срещу Русия.

Но това не означава, че Турция престава да бъде „ахилесовата пета“ за НАТО и не само в украинския въпрос. Днес всички сме свидетели на рязко изостряне на турско-гръцките отношения, които не се основават на политически или религиозни противоречия, умножени от взаимните исторически оплаквания, които след много десетилетия и смяна на поколенията биха могли да бъдат простени и забравени.

Става въпрос за чисто прагматични и меркантилни причини, свързани с контрола върху новопроучените находища на въглеводороди на шелфа на Егейско море, притежаването на които ще изведе Турция до позицията на регионален лидер на Източното Средиземноморие, лишавайки Италия от този статут.

А това ще означава преразпределение на векторите на силите не само в Западна Азия и Близкия изток, но и в Югоизточна и дори Централна Европа. Подобни перспективи плашат НАТО и са основната причина, поради която САЩ, заедно с Гърция, обявиха създаването на четири военни бази наведнъж, две въздушни и две военноморски, на островите на архипелага.

И въпреки че такова решение се аргументира с противодействието на «руската угроза» и заявленията, че те никак не са насочени против Турция, Анкара е наясно, че това не е така и основната цел на тази стъпка е да ограничи политическите амбиции на Турция за регионално господство и да противодейства на претенциите й към недрата на шелфа на Егейско море.

Абсолютно очевидно е, че Турция сама няма да може да реализира всичките си стремежи и очаквания без сериозна външна подкрепа пред лицето на консолидирания конфликт в Украйна и Европа. А да я получи може само тук и сега от Русия, съвместно с която (плюс Азербайджан) Анкара ще може не само да осигури фактическите ресурси на Егейско море, но и да започне безпроблемно тяхното развитие и експлоатация. Така че Русия и Турция са обречени на максимално сближаване и сътрудничество в продължаващата глобална трансформация на света.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?