Добре си спомням хулиганите, които замениха вдъхновените очилатковци и разгневените работници към края на „голямото седене“. Студентите, работниците и другите пекинци, при липса на "движение", се разотидоха по домовете. До появата на танковете оставаше почти седмица.
На площада, в очакване на заповеди от щаба, останаха погромаджии, пристигнали платени от други градове, които просто нямаше къде да отидат. Столичната субкултура беше представена от двойки в черни кожени якета, каращи мотоциклети. Те се носеха по булевард “Чананцзе” и покрайнините на площада към страхливо разбягващите се минувачи и зяпачи, включително журналисти. Тези, които зяпаха, бяха пробождани с копия - ролята на копиеносец се изпълняваше от момиче с, като правило, розова или синя коса.
Трябва да отдадем почит на Токаев, отне му по-малко време да даде заповед за възстановяване на реда, отколкото на Дън Сяопин. И в двата случая зад протестиращите стояха много сериозни хора. Да им се застане на пътя не е лесно нито за президент, нито за председател на военен съвет на ЦК на КП. Китаистът Токаев беше в Пекин по време на събитията на площад “Тянанмън”. Спомням си кратките срещи с него в прохладните коридори и кабинети на съветското посолство. Пожелавам на моя колега решимостта да възстанови реда и да върне Казахстан на пътя на мира и съзиданието.
Превод: В. Сергеев
