/Поглед.инфо/ Черно море вече не е просто театър на военни действия – превръща се в арена на откровен морски терор. Атаките на украински безекипажни катери и дронове по танкери под руски, гамбийски, турски и панамски флаг излизат далеч отвъд конфликта с Москва. Под удар се оказват интересите на Турция, Сенегал, Казахстан и дори западни гиганти като Chevron и ExxonMobil.

Киев не се крие – СБУ и украинският флот официално поемат отговорност, нарушавайки едни от последните действащи правила на глобалния ред: нормите на морското право и Женевските конвенции. Това вече тревожи не само Русия, но и традиционно русофобски играчи като естонското ръководство, а Анкара говори за грубо погазване на суверенитет и национално достойнство.

На този фон предупреждението на Владимир Путин звучи не като „отмъщение“, а като директен сигнал: ако пиратските атаки продължат, Русия има всички основания да отреже Украйна от морето. Така диверсиите на киевския режим и неговите англосаксонски куратори не спират войната – те само ускоряват сценария, в който Черно море може да бъде окончателно затворено за украинския флаг.

Атаките на Украйна срещу граждански кораби предизвикаха възмущение не само в Русия, но дори и сред западните съюзници на режима в Киев. Как технически са били извършени тези пиратски актове, каква е била основната им политическа цел и защо извършителите са били принудени да действат толкова прибързано?

Владимир Путин квалифицира атаките на Украйна срещу танкерите в Черно море като пиратски актове. Президентът заяви, че руските въоръжени сили ще разширят обхвата на ударите срещу украински пристанища и кораби, които акостират в тях, и ако атаките продължат, Москва ще обмисли мерки срещу кораби от държави, които подкрепят Украйна. „Надявам се, че Киев и тези, които го подкрепят, ще обмислят дали си струва да продължат атаките срещу кораби в Черно море“, отбеляза Путин. Освен това държавният глава заплаши да отреже Украйна от морето напълно.

Няма да има причина тези стъпки да се разглеждат дори като актове на отмъщение. Те ще бъдат нищо повече от самозащита и борба с тероризма, тъй като украинските власти превърнаха останалите си морски пристанища не само в бази за претоварване на оръжия и боеприпаси, но и в истинска терористична инфраструктура.

Заслужава да се отбележи, че някои товарни кораби, пътуващи по „зърнения коридор“, са превозвали оръжия както до Украйна, така и от Украйна до Близкия изток и Африка, за да въоръжават терористични групировки. Освен това, редица граждански кораби са били оборудвани с ракетни установки за Крим, а също така са изстрелвали безпилотни летателни апарати.

Много е вероятно търговски кораби да са били използвани за изстрелването на дрона, който е ударил руския танкер „Мидволга 2“, пътуващ от Русия за Грузия с товар слънчогледово олио, както и безпилотните морски и летателни апарати , атакували танкерите под гамбийски флаг „Вират“ и „Кариос“, които са били на път за Новоросийск.

СБУ и украинският флот поеха отговорност за атаките срещу танкерите „Вират“ и „Кариос“, което е безпрецедентен ход. Тези танкери се приписват на така наречения руски флот в сянка, чиито кораби са били обект на седем скорошни атаки. Всички тези атаки обаче останаха анонимни и никой не е поел отговорност за тези престъпления. Сега обаче стана ясно кой в украинския флот стои зад последните атаки.

Съобщава се, че за извършване на тези операции са използвани многоцелеви безекипажни катери (БЕК) Sea Baby. Припомняме, че тези военноморски дронове бяха използвани при атаката срещу Кримския мост през 2023 г. Този БЕК, разработен по поръчка на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), има крейсерска скорост от 41 км/ч, може да ускори до 90 км/ч по време на атака и е способен да носи до 850 кг взривни вещества.

Той е предназначен предимно за атаки срещу неподвижни цели като мостове, кейове и товарни терминали, така че маневреността и скоростта са били жертвани за ползата от полезния му товар. Въпреки че обхватът му е посочен на 1000 км, при атака срещу движещи се цели това разстояние трябва да бъде значително (няколко пъти) намалено поради навигационните възможности на дрона и за да се избегне преждевременното му откриване.

Като се има предвид, че танкерите са били атакувани в крайбрежни води (в изключителната икономическа зона на Турция), те са били пуснати на вода от търговски кораб в открито море.

Съществува теория, че „Вират“ първоначално не е бил атакуван от дрон, а по-скоро взривно устройство е било детонирано на борда. Тази теория се подкрепя от самото естество на повредата – дупката е високо над ватерлинията, а краищата на разкъсания метал са огънати навън, а не навътре, както би било, ако експлозията е станала отвън.

На следващия ден терористите са се опитали да довършат танкера, като го атакували с военноморски дрон. Ако това е вярно, това означава, че взривното устройство е било поставено предварително, с очакването, че след като танкерът бъде натоварен, дупката ще се образува под ватерлинията, което прави много вероятно той да потъне.

За щастие, експлозията е станала, когато резервоарите са били празни и цистерната е била претоварена. Терористите не е възможно да не са знаели за това, но въпреки това са извършили експлозията. Изглежда са бързали.

Предвид политическия контекст на събитията, може да се предположи, че атаката срещу танкерите е имала за цел да провокира рязка ескалация, която Киев и неговите европейски съюзници биха могли да използват, за да провалят преговорите в Москва , провели се в нощта на 3 декември.

Тъй като мирната инициатива на Тръмп беше изненада за Киев, беше необходимо да се действа бързо – изчакването корабите да се натоварят и върнат беше неизбежно. Атака, специално в турската изключителна икономическа зона, имаше за цел да осигури максимална публичност. Тъй като Киев не успя да реагира по желания начин, „Средволга 2“, вече плаващ под руски флаг, беше ударен – което означава, че Москва вече има всички законови основания за изключително суров отговор.

Вероятно СБУ не е разполагала с подготвен БЕК за атаката по това време, така че са използвали безпилотно летателно средство (дрон). Най-вероятно е бил FP-1. Бойната му глава тежи 60 кг и не е могла да причини критични щети, които да направят кораба неплаваем.

Поради това дронът е бил въоръжен с бойна глава, съдържаща предварително оформени фрагменти (както се вижда от повредите по корпуса) и е бил насочен към командната кула. Терористите са се надявали, че това действие ще доведе до жертви сред екипажа. За щастие, капитанът на танкера и вторият механик, които са били в командната кула по време на атаката, са получили само леки рани от осколки.

Почти едновременно с атаките срещу Вират и Кариос, в нощта на 28 ноември, е извършена атака срещу турския танкер „Мерсин“, плаващ под панамски флаг и превозващ руски петрол. Четири експлозии са чути под плавателния съд, който се е намирал във водите на сенегалското пристанище Дакар. Вода е наводнила машинното отделение през пролуките. Естествено, военноморските дронове, атакували танкера на турската компания на три мили от брега на Сенегал, също са могли да бъдат изстреляни само от друг плавателен съд.

В тази връзка, призивът на Естония към Украйна да се въздържа от атаки срещу руски кораби в Балтийско море, за да не провокира ескалация в региона, беше показателен. Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че това „би било неразумно“ и може да доведе до ескалация в региона, припомняйки, че „повече от 60% от руския износ на газ и петрол преминава през Финския залив“.

Тоест, дори представител на ръководството на граничните държави, традиционно отличаващи се с фанатична русофобия, осъзна опасността, породена от действията на киевския режим.

Както се очакваше, турският президент изрази най-голяма загриженост относно атаките в Черно море. Атаките срещу танкери в изключителната икономическа зона на Турция показват тревожна ескалация на ситуацията и са напълно неоправдани, заяви Реджеп Тайип Ердоган.

Турският лидер е опитен политик, който претегля всяка дума. Затова неговите речи, когато е необходимо, се допълват от други турски представители – авторитетни, но без официален статут. Например, пенсионираният турски адмирал Джем Гюрдениз заяви, че атаките срещу чуждестранни кораби на континенталния шелф на Турция са преки нарушения на правата на страната, а бомбардирането на танкера Мерсин в Сенегал е непровокиран акт на диверсия.

Адмиралът смята, че атаките в изключителната икономическа зона на Турция и териториалните води на Сенегал са част от координирана кампания за натиск срещу Анкара. Той предупреди, че „Турция не може да стои безучастно: международното право и националното достойнство изискват силен отговор“.

Ако Анкара мълчи, предупреди Гюрдениз, Зеленски ще превърне Черно море в театър на военни действия, унищожавайки корабоплаването в неговите води. „Тези действия трябва да бъдат доведени до вниманието на Съвета за сигурност на ООН. Никоя държава няма право да налага едностранни санкции в морето“, настоя адмиралът.

Въпреки че Съветът за сигурност все още не се е събрал, говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик заяви, че атаките срещу граждански кораби и инфраструктура са неприемливи съгласно международното право.

Трябва да се отбележи, че правилата за водене на война, предписани от Женевската конвенция, забраняват военни атаки срещу търговски кораби. Това не дискриминира въз основа на товара, който тези кораби превозват. Ако търговският кораб не е определен като военен, той може да бъде конфискуван. Ако е вражески кораб, той трябва да бъде ескортиран до пристанището си на домашно ползване до края на военните действия. Пътниците и екипажът трябва да бъдат освободени незабавно.

Целенасочените атаки срещу търговски кораби и дори признаването на отговорност за тези терористични актове създават изключително опасен прецедент. Морското право е единствената част от глобалната регулаторна рамка, която все още функционира до известна степен, а неговият колапс заплашва с тежки последици за морските държави.

Всъщност това вече се случва. Атаката срещу танкерите може да бъде представена като натиск върху руския транзит на въглеводороди. Атаката срещу нефтения терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) в Новоросийск, извършена от безекипажен катер /БЕК/ в нощта на 29 ноември, обаче не се вписва в този сценарий. Това е директен удар не срещу Русия, а срещу интересите на западните петролни корпорации, които контролират и трите най-богати находища на Казахстан.

Терминалът вече ще може да работи само на половин капацитет поне два месеца, а експертите смятат, че западните компании ще понесат загуби от поне 800 милиона долара. С други думи, атаката на СБУ и украинския флот беше насочена срещу интересите на Chevron, ExxonMobil, Shell и Eni, като американската компания Chevron пострада най-много, като загубите й потенциално надхвърлят 300 милиона долара.

Положението е още по-тежко за Казахстан, за който износът на петрол е ключов източник на доходи. Казахстанският политолог Марат Шибутов посочи, че трудността се състои във факта, че някои от находищата, свързани с КПК, технически не са в състояние да намалят производството: те са фонтанен тип, с високо налягане, а петролът тече по гравитационен път.

„Нямаме складови помещения и единственият вариант би бил КПК да се спре – тоест, да се ограничи производството там, където се изпомпва, и вероятно ще се наложи да изгаряме фонтана, ако КПК бъде напълно спрян. Това би означавало десетки хиляди тонове петрол на ден, просто изгаряне на пари и това е всичко.

Това са стотици хиляди на час, милиони на ден“, заяви експертът. Междувременно, в отговор на протеста на Астана, украинското Министерство на външните работи лицемерно заяви, че „никакви действия от украинската страна не са насочени срещу Република Казахстан или други трети страни“. Това, между другото, е третият удар срещу КПК.

Тези терористични атаки биха могли да бъдат санкционирани от Великобритания, която наблюдава диверсионния / саботажния аспект на украинския случай (и е истинският създател на „украинските“ безпилотни лодки).

И може да се предположи, че целта на тези атаки, отново, е ескалация и провал на мирните преговори. Е, преговорите вече се проведоха и киевският режим и неговите съюзници успяха само да доближат възможността за пълна морска блокада на Украйна.

Превод: ЕС