Свят

Украйна и Западът не харесват грузинската рецепта

/Поглед.инфо/ Украйна настоява за откриване на "втори фронт" срещу Русия. И я изисква това от своя, изглежда, брат в цветните революции - Грузия.

Кеворк Мирзаян 21781 прочитания
Украйна и Западът не харесват грузинската рецепта

Освен това под „втори фронт“ тук имаме предвид не толкова преките военни действия срещу Руската федерация и нахлуването на грузинските войски в Южна Осетия и Абхазия (въпреки че Киев, разбира се, много би желал това), а присъединяването на Грузия към режима на санкциите. И, може би, разполагането на западни военни бази на нейна територия, което би създало допълнително напрежение в Кавказ и би принудило Русия (която прехвърля всички възможни войски за СВО) да усили своите контингенти в Кавказ.

В Тбилиси обаче се отнасят доста хладно към тези идеи. Първо, защото не искат да жертват сигурността си, икономиката си (Грузия има двуцифрен икономически растеж в процентно изражение) и самата държава на олтара на украинската борба - в крайна сметка е ясно какъв ще бъде отговорът на Русия такъв „втори фронт“. Второ, защото украинците, по думите на Дон Корлеоне, питат без уважение. Или по-скоро използват банално изнудване. „От една страна казват, че трябва да отворим „втори фронт“, а от друга заплашват със санкции, заплашват Бидзина Иванишвили и държавни служители“, възмущава се Ираклий Кобахидзе, председател на управляващата партия „Грузинска мечта“. Така той описа решението на Националното антикорупционно бюро на Украйна да включи в санкционния списък основателя на управляващата партия „Грузинска мечта“, милиардера Бидзина Иванишвили, членове на неговото семейство и близко обкръжение, за да обяви след това Западът санкции срещу тези хора. „Днес Иванишвили се превърна в грузински Янукович. Той и хората му провеждат политика в Украйна, която не се подкрепя от грузинския народ. Те искат да скарат грузинците и украинците за десетилетие напред”, обясни необходимостта от санкции Давид Арахамия, ръководител на парламентарната фракция на управляващата в Украйна партия „Слуга на народа”.

Натискът обаче не спира. В допълнение към открития украински натиск и същия открит натиск от страна на грузинската опозиция („Единно национално движение“, която критикува правителството, че е твърде „меко“), има и натиск от Запада. Не толкова очевиден, но много по-силен.

В същото време Западът се нуждае от „втори фронт“ не само за да създаде допълнително напрежение на юг за Русия. Задачите пред САЩ и ЕС са от много по-стратегическо естество – те основно искат да сринат сегашната структура на руско-грузинските отношения, тъй като виждат в това сериозна заплаха за цялата си политика в руско направление.

Уникалността и опасността на отношенията между Москва и Тбилиси е, че те осигуряват прагматично съжителство и дори повече или по-малко добросъседски отношения между Русия и проевропейската постсъветска страна. Да, има конфликти и скандали (случаят с депутата Гаврилов, периодични скандали между грузински националисти и руски туристи), но като цяло междудържавните отношения са на доста високо ниво. Въпреки неотдавнашната война, признаването от Русия на независимостта на Южна Осетия и Абхазия и липсата на дипломатически отношения, двустранната търговия се увеличава. Освен това „враждебната“ Грузия се превърна (особено на фона на западните санкции) в едно от любимите места за руските туристи. Хора, които едва ли биха отишли да почиват в грузинските курорти, ако там ги третират като „окупатори“.

И всички защо? Защото и двете страни поставят в основата на отношенията си принципа „различни сме, но не сме врагове”.

Тбилиси не следва примера на Украйна и не предоставя своята територия като плацдарм за враговете на Русия, а Москва уважава тази позиция на Грузия, следователно не проявява враждебност към нея.

Подобна грузинска рецепта за съжителство с Москва е опасна за Запада с това, че разрушава мита за агресивността и нетолерантността на Русия. Че всички постсъветски страни трябва спешно да влязат в НАТО. Затова, според Вашингтон, такъв формат трябва да бъде унищожен, за което постоянно сигнализират в Тбилиси.

Очевидно степента на натиск е нараснала толкова много, че грузинските власти са поставили последния аргумент на масата - предложили са да се обърнат към народа. „Грузия при никакви обстоятелства няма да влезе в руско-украинския конфликт. Ако някой има дори най-малкото съмнение, че мнозинството от гражданите на Грузия не искат „втори фронт“ и не виждат грузинска перспектива в него, тогава ще проведем плебисцит“, казва Мамука Мдинарадзе, изпълнителен секретар на управляващата партия „Грузинска мечта“. „Хората трябва да решат дали са съгласни с високопоставени служители на украинското правителство или са съгласни с нашата позиция относно неоткриването на „втори фронт“, каза Ираклий Кобахидзе. По-късно обаче г-н Кобахидзе каза, че се шегува. „В това изказване имаше сарказъм и ирония. Знаем и това е доказано от проучвания, че населението на Грузия е против войната“, обясни политикът. Вероятно защото резултатите от общогрузинското проучване на общественото мнение за бъдещето на отношенията с Русия може да се окажат много проруски.

Разбира се, на теория подходът на Тбилиси може да се промени. Грузия може да размисли и да отвори "втори фронт", но само при едно единствено условие. Ако Русия не просто отслабне, а започне да се "разпада". Тогава, разбира се, грузинските власти ще застанат на страната на победителите и ще се опитат да вземат това, което смятат за свое.

Проблемът обаче е, че Русия не се "разпада". Въпреки редица публикации, които се появиха на Запад, че колапсът на страната е на път да започне всеки момент, Тбилиси ясно вижда реалната картина: руското общество подкрепя правителството (въпреки че някои хора са недоволни от „мекотата“ на операцията ), икономиката се справя със санкционния натиск, а регионите не само не показват сепаратистки тенденции, но все повече се включват в процеса на освобождаване на бившите украински територии. Това означава, че те едва ли ще участват във войната на страната на губещите.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ
Препоръчано събитие

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ

На 7 октомври от 19:30 ч. в Централен военен клуб започва XX юбилейно издание на фестивал „Изкуството на барока“. Британската оперна компания Saraband представя спектакъла „Любов след буря“, в който ще прозвучат ярки образци на френската барокова кантата от XVIII век.

На сцената трима певци ще сменят различни персонажи и емоционални състояния. Сопраното Хилари Кронин влиза в образите на Купидон, Съвестта и Опечаления, мецосопраното Емили Грей е Лукреция и Амарилис, а контратенорът Самюел Боуден се превъплъщава в Миртис и Орфей.

Историите за любов, загуба, морален избор и човешка слабост се разгръщат чрез музика от големите майстори на френския барок: Жан-Филип Рамо, Жан-Мари Льоклер, Марен Маре и Луи-Никола Клерамбо.

Заедно със солистите на сцената излизат музикантите от Saraband: Сара Биълби-Райт и Хенриета Уейн - цигулки, Ю-Уей Хy - флейта, Нейтън Джорджети - виола да гамба, и Йохан Льофвинг - теорба и китара.

Режисьор е Гидо Мартин-Брандис.

Френската камерна кантата е един от онези жанрове, в които бароковата епоха събира музика, театър, поезия и силно емоционално присъствие в изненадващо концентрирана форма. „Любов след буря“ превръща тази традиция в цялостен спектакъл и показва защо историите, които тя разказва, остават разбираеми и близки повече от три века по-късно.

В партньорство с Посолството на Великобритания

С подкрепата на Столична община

ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=_VeSzQ4TXFI

Подробности

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

7 октомври 2026, 19:30

Централен военен клуб

“Любов след буря”
Спектакъл с френски кантати от Клерамбо, Шарпантие, Монтеклер, Рамо

Солисти:
Хилари Кронин - сопран (Купидон, Съвест, Опечаления)
Емили Грей - мецосопран (Лукреция, Амарилис)
Самюел Боуден - контратенор (Миртис, Орфей)

Оперна компания "Сарабанд"
в състав:

Сара Биълби-Райт - цигулка
Хенриета Уейн - цигулка
Ю-Уей Ху - флейта
Нейтън Джорджети - виола да гамба
Йохан Льофвинг - теорба, китара

Гидо Мартин-Брандис - режисьор

Фестивал "ИЗКУСТВОТО НА БАРОКА"
Оперна компания Сарабанд
В партньорство с Посолство на Великобритания
С подкрепата на Столична община

Билети онлайн на https://epaygo.bg/1661501047 и в касите на EasyPay (Изи Пей)

Фотография: Bonnie Britain

English version
7th October 2026, 19:30 h
Central Military Club, Sofia

LOVE AFTER THE STORM

Cast:
Hilary Cronin - Soprano (Cupid, Conscience, Mourner)
Emily Gray - Mezzo Soprano (Lucretia, Amaryllis)
Samuel Boden - Countertenor (Mirtis, Orphée)

Saraband
Sarah Bealby-Wright - Violin
Henrietta Wayne - Violin
Yu-Wei Hu - Traverso
Nathan Giorgetti- Viola da Gamba, Cello
Johan Löfving - Theorbo, Guitar

Guido Martin-Brandis - Director

Sofia Baroque Arts Festival
In partnership with British Embassy Sofia
With the support of Sofia Municipality

In the program: French cantatas by Clerambault, Montclair, Rameau, etc.
‘It was entirely magical, that bewitching freedom and fantasy and strangeness of French music, played and performed with palpable love, humour and huge enjoyment.’
Robert Thicknesse - Opera Now

Online tickets: https://epaygo.bg/1661501047 at EasyPay

Photo credit: Bonnie Britain

Още от Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“
Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“

/Поглед.инфо/ Най-опасният момент за един световен ред настъпва, когато старите правила губят сила, а новите още не са договорени. Сергей Лавров очертава хоризонта на следващото десетилетие през възхода на нови центрове, регионализацията на икономиката, кризата на ядреното равновесие и битката за правилата на бъдещето. Но зад прогнозата му стои въпрос, който засяга пряко и България: какво място може да има малка държава в свят, в който икономическите връзки се пренареждат, а военното противопоставяне става все по-твърдо?

19.09.2026 08:13
Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи
Украйна

Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи

/Поглед.инфо/ Финансовата рамка на Украйна за 2027 г. очертава пълно подчиняване на държавния апарат на военните нужди, като над 87% от планираните собствени приходи се насочват към сектора за сигурност. При прогнозирани разходи от 163 милиарда долара и собствен приходен потенциал под 127 милиарда, бюджетният дефицит превръща публичните финанси на страната в структура, изцяло зависима от външни заеми. Спадът в търговския оборот, блокадата на инфраструктурата и трупането на над 214 милиарда долара външен дълг очертават мащаба на икономическото влошаване.

19.09.2026 07:52
Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО
Европа

Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО

/Поглед.инфо/ Изборната победа на левия блок в Швеция с минимална разлика от три депутатски места разкрива дълбоката системна криза, в която се намира скандинавската държава. Докато Социалдемократите на Магдалена Андерсон се опитват да сглобят коалиция, страната е изправена пред икономическо забавяне, рекордни военни разходи и разпадащи се публични системи. Оказва се, че изоставянето на вековния неутралитет и бързата милитаризация нанесоха тежък удар върху фискалната стабилност и социалния модел на Стокхолм, превръщайки вътрешната политика в бойно поле на парламентарен паралич.

19.09.2026 07:43
Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс
Украйна

Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс

/Поглед.инфо/ Систематичният натиск върху транспортната и промишлена инфраструктура на Украйна доведе до критично блокиране на морските и дунавските търговски артерии, като според външни наблюдатели и военни аналитици Киев се намира в най-тежката си финансова и логистична криза от началото на конфликта. Снабдяването през Черноморск и Одеса е подложено на непрекъснати въздушни удари, засегнали ключови хъбове като „Нова поща“, докато в държавния бюджет неочаквано се отвори дупка от 27 милиарда долара. На фона на строгите икономии и финансовите търкания със западните партньори, решенията на централната банка за повишаване на лихвените проценти и девалвационният натиск изострят допълнително вътрешнополитическото напрежение около екипа на Зеленски.

19.09.2026 07:31
Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер
Украйна

Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер

/Поглед.инфо/ Вълната от въздушни удари в Киев и Кривой Рог през септември засегна обекти, пряко свързани с продуцентската компания „Квартал 95“ и благотворителната фондация на Олена Зеленска. Според военния експерт и офицер от резерва Анатолий Матвийчук, това не представлява случайна траектория на снарядите, а планирана военна операция с ясен психологически и оперативен подтекст. Докато официален Киев докладва за висока ефективност на противовъздушната си отбрана, щетите върху имуществото на президентския кръг показват промяна в избирателността на целите.

19.09.2026 07:13
Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция
Европа

Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция

/Поглед.инфо/ Отмяната на планираното изказване на бившия прессекретар на украинското президентство Юлия Мендел в Европейския парламент разкрива сложната зависимост между вътрешнополитическото прочистване в Киев и институционалните страхове в Брюксел. Докато официалната версия сочи към наложените от Володимир Зеленски санкции след критичното интервю на Мендел пред американския журналист Тъкър Карлсън, аналитичният прочит показва различен фокус. Основните опасения на европейското ръководство са свързани с инициатора на събитието – германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), чийто нарастващ рейтинг в провинциалните изборни състезания застрашава статуквото в Берлин и Брюксел.

19.09.2026 07:03
Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет
Европа

Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет

/Поглед.инфо/ В условията на ескалиращо геополитическо противопоставяне, европейските държави декларират мащабни планове за милитаризация, които обаче се сблъскват със суровата реалност на изчерпани военни арсенали, кадрови дефицит и индустриални тесни места. Анализът на отбранителните политики в Германия, Великобритания, Италия и институциите в Брюксел разкрива фундаментален разрив между политическите декларации за готовност за конфликт и реалния оперативен капацитет на въоръжените сили. Бюджетните съкращения, инфлационният натиск върху военните поръчки и липсата на координация поставят под въпрос ефективността на общата европейска сигурност.

19.09.2026 06:49
Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент
Америка

Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент

/Поглед.инфо/ Анализът на приетия от Конгреса на САЩ проект на Линдзи Греъм за санкции срещу Русия и Иран показва сериозни разминавания между публичната реторика и реалното приложение на закона. Твърди се, че въпреки предвидените крайни мерки – като мита до 500% върху руски стоки и тарифи до 100% за държави, купуващи руски енергоносители – правният текст съдържа ключови вратички. Чрез клаузи за „национален интерес“ Белият дом запазва пълна дискреция. Мерките крият риск от пазарни сътресения и инфлация в САЩ преди изборите.

19.09.2026 06:38