/Поглед.инфо/ През цялата 2021 г. Украйна отчаяно привличаше вниманието на Русия – от жалбите за предстоящо руско нахлуване до исканията за лична среща между Путин и Зеленски. Нито едното, нито другото, нито още много друго от този списък обаче не се случи. Русия сякаш игнорира съществуването на Украйна. Защо?
Спомняйки си с какво бяха белязани руско-украинските отношения през 2021 г., се изкушавам да кажа: „Две несъстояли се нахлувания“. Но това не е вярно. Измерването на годината в нашествия е прерогатив на украинските политици. Всъщност основният резултат от руско-украинските отношения е тяхното отсъствие.
И това изобщо не означава, че Русия и Украйна не пресичат пътища по никакъв начин, напротив. Украйна по всякакъв възможен начин се стреми да привлече вниманието към себе си, но всички опити се разбиват в стената на Великото руско игнориране.
Среща: да, ама не
Основният, макар и не единствен пример за такова игнориране е историята на срещата между Владимир Путин и Владимир Зеленски. Припомняме, че тази есен Зеленски отбеляза своя "екватор" - средата на мандата си като президент на Украйна. Той обаче така и не се е срещал с Владимир Путин в двустранен формат.
Владимир Зеленски директно заяви готовността си да се срещне с Путин още през септември 2019 г., а през ноември дори допусна двустранен формат. Тогава обаче, през 2019 г., политиците се срещнаха само по време на срещата на високо равнище на Нормандската четворка. По едно време беше планирано, предвид сложния характер на руско-украинските отношения, президентите на двете страни да се срещат на неутрална територия: в Израел, на Форума за възпоменание на Холокоста (януари 2020 г.). Зеленски обаче отмени посещението си на форума в последния момент (въпреки, че тогава пристигна в Израел).
След това дойде карантинната 2020 г., когато повечето политици предпочетоха видеоформата. И от началото на 2021 г. МВнР на Украйна, президентството и дори самият Зеленски започнаха активно да настояват за лична среща на двамата президенти. И Кремъл изглежда няма нищо против. Така че защо има движение, но няма резултат?
Въпросът е прост и сложен едновременно. Нека го кажем така: защото визията за условията и смисъла на тази среща не съвпада в Киев и Москва. И едва ли ще съвпадне.
И така, на 29 март Дмитрий Песков, отговаряйки на въпрос за такава среща, отговори: „Все още няма планове за разговор със Зеленски. Но, от друга страна, ако е необходимо, може да се организира много бързо." Формално такава нужда имаше (поне за Киев): в края на март няколко украински войници бяха убити в Донбас. И Киев поиска контакт с Москва: самият Зеленски потвърди това по време на посещението си в Париж на 16 април: „Помолих за разговор, след като четирима наши войници загинаха и двама бяха ранени. Помолих началника на Службата да се свърже. Обадих се - не ми отговориха. Това е отговорът за днес." Журналистите се обърнаха към Песков: „Не оставям коментар“.
Затова Зеленски повтори искането, този път публично, като записа видео съобщение: „Г-н Путин! Готов съм да отида още по-далеч и да ви поканя да се срещнем навсякъде в украинския Донбас, където тече война”. В отговор Владимир Путин покани Зеленски в Москва по всяко удобно време - ако президентът на Украйна иска да обсъди отношенията между Украйна и Руската федерация. Ако иска да говори за ситуацията в Донбас, нека общува с ръководството на ЛНР и ДНР.
Оттогава (от май до декември) можете да намерите много новини в медиите за това как срещата се обсъжда, подготвя и разработва. Киев дори искаше да организира такава среща с посредничеството на папата (Това силно изненада Ватикана). Предложиха и Виена. Дори Крим беше посочен като място за срещи.
От своя страна Москва изпрати своите предложения до Киев за дневния ред на такава среща - най-вероятно, за да избегне обвиненията в бездействие. Окончателната формула, описваща цялата ситуация обаче, е произнесена от Дмитрий Песков: „Срещата е необходима, но невъзможна“.
Защо невъзможна? Защото Крим по принцип не може да бъде въпрос на такава среща. Няма какво да обсъждаме с Киев за Донбас: по въпроса за изпълнението на „Минск-2“ всичко замръзна още при Порошенко . И тогава за какво да си говорим и защо да се срещаме?
Няма контакт
Друг забележителен момент, по който Русия игнорира Украйна, е енергетиката. Към началото на ноември украинските власти най-накрая решиха проблема с "двата басейна" и разбраха, че нищо не им стига: нито газ, нито въглища, нито електроцентрали. Дефицитът на електроенергия беше най-лесният проблем за поправяне. Ето защо към края на забраната за доставка на електроенергия от Беларус и Русия (1 ноември) Украйна започна преговори за такива доставки.
Въпросът с доставките от Беларус беше решен, макар и не веднага. В крайна сметка самият Беларус има интерес от това. Но не беше възможно да се договори доставка от Русия. Въпреки че Украйна се надяваше да затвори производствения дефицит от над 2 гигавата от Руската федерация. Неуспешно, защото Украйна всъщност не се опита. Осем украински компании закупиха капацитета за междудържавни доставки на търг. И като решиха, че работата е в кърпа вързана, се запътиха към Русия, за да сключват договори.
Може би в Украйна енергийната система работи така: 2 гигавата там, 2 гигавата тук. А в Русия покупките на такива обеми трябва да се координират предварително на правителствено ниво. Имаме енергиен пръстен БРЕЛЛ, доставки за Финландия, енергиен мост към Крим и други нужди. Не можем да добавяме Украйна към баланса днес и да започнем да доставяме електроенергия утре. Освен това Украйна все променя мнението си: ту внася руска енергия, ту налага забрана за внос.
Да вземем Казахстан например. В средата на ноември медиите съобщиха за доставката на електроенергия за Казахстан от Русия. Правителствата се разбраха, компаниите се споразумяха за търговските условия. Първо едното, после другото - така става при нормалните хора. И тъй като никой не е дошъл да преговаря предварително за вноса от Киев, няма и доставки. На 16 ноември ръководителят на Министерството на енергетиката на Руската федерация Николай Шулгинов потвърди, че няма решение за доставката на електроенергия за Украйна. И няма да има поне докато в Москва не пристигне делегация от украинското министерство на енергетиката. Официално, а не „ние сме готови да купуваме, вече сме уредили всичко със Зеленски“.
Приблизително същото е положението и с въглищата. Украйна много крещи за това, че Русия е блокирала доставките на руски въглища и не пропуска въглищата от Казахстан да минават. Всъщност Украйна дори не се е опитвала да договори покупка или транзит. Тъй като той умишлено избягва официалните контакти с Русия. Ако има нужда от въглища - нека компаниите се споразумеят директно, без чиновници.
Така не става. Руските железници и сега работят на предела си. Натоварване през януари-ноември - 1 174,4 млн. тона (+ 3,3%). При въглищата ръстът е още по-голям – 6,2%. През лятото имаше недостиг на вагони. И през декември три региона в Сибир, включително Кемерово, сигнализираха за недостиг на въглища. Ако Украйна има нужда от въглища, тогава трябваше да помисли за това към края на пролетта. Освен това Украйна само казва, че са ѝ необходими въглища, но не изпраща никого да преговаря за това. Явно не са ѝ толкова нужни.
В други моменти, разбира се, щяхме да влезем в позиция, да решим незабавно, някъде дори да заобиколим обичайния ред. И сега за какво? Нека Брюксел решава енергийната им криза.
Готови сме за изпомпване на вашия мръсен газ!
Третият забележим момент също е свързан с енергетиката – с транзита на руски газ. В края на октомври Украйна предложи на “Газпром” да удължи транзитния договор предсрочно, без да чака 2024 г. „Готови сме да подпишем договор за следващите 10-15 години, съгласно който се задължаваме да доставяме газ за ЕС в годишен обем от най-малко 45 милиарда кубически метра“, каза Сергей Макогон, ръководител на украинския газопреносен оператор.
Месец по-късно предложението беше повторено от министър-председателя на Украйна Денис Шмигал. Освен това Шмигал предложи да се увеличи транзита до 55 милиарда кубически метра, като се ангажира да доставя този излишък на тарифа, два пъти по-ниска от сегашната. Зеленски обеща същата отстъпка - поне два пъти през есента. С други думи, Украйна, сякаш се е опомнила, започва да си гради имиджа на надеждна транзитна страна. Но това не е ли същият Зеленски, който на 31 август нарече руския газ най-мръсният в света? Тоест президентът на Украйна първо го нарече така, а след това по някаква причина иска да изпомпва още от този “мръсен газ“? А как да разбираме следното?
На 22 октомври президентът на Украйна предложи на “Газпром” да изпомпва повече през Украйна и да плаща по-малко за това. А на 23 октомври се появи писмен коментар на Зеленски пред АФП, в който той обвинява Русия, че е организирала газовата криза в Европа.
Като цяло Украйна не получи отговор на нито едно от тези предложения, което тя самата констатира.
***
Всичко това толкова напомня на Киплинг „ако имат някакво желание, то е именно желанието да бъдат забелязани в джунглата“,
Разбира се, не трябва да забелязваме Украйна. Да я наблюдаваме – да. Но да я забележиш е същото като да признаеш нейната (квази)субективност. Украйна се стреми да получи такава, влизайки в ролята на втора Прибалтика. Трябва да постъпваме с нея като с Прибалтика.
Превод: В. Сергеев