/Поглед.инфо/ В Украйна беше открито нещо ужасно: половината от елдата, изядена от украинците (включително, страшно е да се каже, и пламенните националисти) през 2021 г., расте в полетата на „страната-агресор“.
Украйна годишно консумира около 140 хиляди тона елда, докато не повече от половината се отглежда на нейните полета. И противно на постановлението, прието от украинското правителство през 2015 г. „За забраната за внос в митническата територия на Украйна на стоки с произход от Руската федерация“, в което беше включена и елдата, тази зърнена култура агресивно прониква в Украйна от Русия .
Де юре по-голямата част от внесената от Украйна елда се произвежда в Казахстан. Въпреки това, Международната асоциация по елда (въпреки „международното“ име, организацията е чисто украинска) знае със сигурност, че елдата е от руски произход, а Казахстан е само транзитираща страна: „В Русия елдата се отглежда главно в Алтайския край, граничещ с Казахстан. Елдата се доставя с железопътен транспорт през тази страна, там се сменят документите и етикетите – пишат, че елдата е с казахстански произход и законно търговията върви с казахстански доставчици."
Това обаче не е съвсем вярно, отчасти елдата идва в Украйна без никакви посредници: патриотизмът е патриотизъм, но искаш и да ядеш. Въпреки директната забрана за внос, през 2021 г. от Русия са доставени 12,7 хиляди тона елда за почти седем милиона долара, през 2020 г. 15,4 хиляди тона за 6,2 милиона долара и т.н.
И защо става така?
В Украйна посевите от елда и добивите от нея са намалели пет пъти през последните четири до пет години. Аграрно-суровинната структура на икономиката и почти пълната липса на държавно управление и регулация доведоха до това, че земеделските производители в огромната си част се ориентираха към отглеждането на най-простите култури (царевица, пшеница, слънчоглед и рапица), за които има налични машини и които могат да се изнасят в големи количества. Тук се наблюдава още и сериозния недостиг на други традиционни култури: картофи, лук и други зеленчуци.
Местните експерти обаче, както обикновено, обвиняват "москалите" за недостатъчната реколти от елда, казват, че те смазват производството с дъмпингови доставки. Интересното е, че пак същите експерти едновременно се изхитряват да твърдят, че за украинските фермери е просто неизгодно да я отглеждат, при условие, че цената на елдата в магазина е от порядъка на 50-60 гривни (140-160 рубли) за килограм.
Като цяло историята с елдата, разбира се, не е първата по рода си. Известно е, че в миналото украинските вносители активно продължиха да купуват руските торове, забранени за внос под прикритието на етикета - като произведени в други страни.
Между другото, тази година, като част от недостига на торове на световния пазар, Украйна ще трябва да се бори за възможността да внася руски торове. Както и определени високотехнологични руски компоненти за остатъците от авиацията и някои други индустрии. Разбира се, Украйна ще бъде ощастливена от възможността да ги купува чрез трети страни.
Е, широко известна, просто класическа е и седемгодишната история със закупуването на "европейски" газ, който, разбира се, е руски и се купува скъпо и прескъпо чрез европейски посредници.
Ако в другите случаи на покупки на руски стоки чрез трети страни не се рекламират и се считат за „лоши“ по подразбиране, то, неизвестно защо, покупката на газ по такава схема е въпрос на гордост. И това въпреки факта, че другите въглеводороди (въглища, нефтопродукти, втечнен газ) обикновено се купуват директно, без никакви забрани.
А на въпроса как закупуването на въглища, мазут или пропан от Русия е нещо коренно различно от закупуването на природен газ, апологетите за „преодоляване“ на газовата зависимост от Русия могат да отговорят само с лаф, с който вече свикнахме: „Това е друго“. Просто такава е ситуацията – имаме работа с когнитивен дисонанс в цялата държава.
Редица руски стоки (червен и черен хайвер, захарни изделия, лекарства) не могат да бъдат закупени в официалните търговски вериги, но при желание могат лесно да бъдат намерени в интернет.
И е много трудно да си представим, че вносът на руската елда и други забранени стоки се извършва без знанието на украинските власти.
Но не може да се каже, че въпросите за подобни доставки в сегашните времена на множество взаимни санкции са нещо уникално. Киев например изнася необработена дървесина за Европейския съюз от много години под прикритието на дърва за огрев, въпреки собствената си забрана за износ на необработена дървесина. А честните европейци срамежливо отклоняват очи от този грозен факт, опитват се уж да не го забелязват направо.
Друг пример е свързан с Беларус . Доставката на "белоруски" скариди за Русия или "белоруски" въглища за Украйна (когато Русия временно забрани износа им за тази страна) отдавна е добре позната на всички. Но днес сме свидетели как беларуски петролни продукти под санкциите на ЕС пътуват до там през Естония: износът за балтийската република се утрои миналата година в сравнение с 2020 г., достигайки рекордно ниво. Имайте предвид, че Литва и Латвия напълно загубиха транзита на беларуски петролни продукти.
Има всички основания да се смята, че през следващите години броят на взаимните забрани за доставки и подобни санкции ще продължат да нарастват и ще засегнат все по-голям брой държави.
Уважаващите се държави в такива условия просто ще бъдат принудени да придобият свои собствени критични технологии и да се опитат сами да покрият необходимостта от основни продукти за поддържане на живота. Останалите ще трябва или да се въртят и нагласят между центровете на сила, или да разчитат на факта, че „от чужбина ще ни помогнат“.
Превод: ЕС