/Поглед.инфо/ Основният инструмент на президента Владимир Зеленски за управление на държавата – Съветът за национална сигурност и отбрана – въведе нови мерки за защита на Украйна от „руската агресия“. На страната е инструктирано да се изоставят такива понятия като "Донбас", "Кримски мост" и "Велика отечествена война". За съжаление, това не е толкова безобидно и глупаво, колкото може да изглежда на някого.

„С цел разрушително информационно въздействие, манипулиране на общественото мнение, руските специални служби проникват в украинското и световното информационно пространство с имена, термини и фрази, с помощта на които се опитват да легитимират псевдодържавните образувания в Източна Украйна, опита за анексиране на Крим, а също и популяризиране на руските пропагандни стратегии“, заключиха държавниците в Киев.

И приеха един вид „антиокупационен речник“, в който призоваха държавните органи и другите патриоти да използват „само правилните термини“ в устната и писмената реч. Например не „Анексията на Крим и Севастопол“, а „Временната анексия на Автономна република Крим и град Севастопол“.

Вместо „Кримски мост“ трябва да се каже „незаконно построеният мост между временно окупираната Автономна република Крим и Руската федерация през Керченския проток“.

"Сборник по патриотичен новговор"

Украинският политолог Андрий Манчук нарече този сборник „речник на патриотичния новговор“ и предложи на служителите на СНСО нови версии на правилните термини. „Мисля, че скоро ще добавят нещо речника “Така наречения газопровод „Северен поток-2“, който уж пренася така наречен газ”. Оруел е жалко пале на фона на ежедневните украински реалности”, подсмива се той.

Но в допълнение към смешните и комични преименувания, някои от които вече са включени в украинския език (например превратът от 2014 г. там се нарича „Евромайдан“ или „Революция на достойнството“, въпреки че не донесе достойнство на Украйна и само я отчужди от Европа в цивилизационен смисъл), речникът на СНСО съдържа и много по-сериозни замествания. Така например е предложено Великата отечествена война да бъде преименувана в Съветско-германска.

„Сигурен съм, че предците на онези, които се бориха за Отечеството в страховитата Велика отечествена война от 1941-1945 г., не са можели да си представят, че наследниците на Великата победа през XXI в Украйна ще допуснат подобни богохулни изказвания, предаващи паметта и героизма на техните предци“, коментира по този повод сенаторът от Крим Олга Ковитиди.

Други експерти наричат предложението на СНСО „шамар в лицето на ветераните, децата от концентрационните лагери и всички, оцелели по това време“. Или смятат украинската инициатива за поредно доказателство, че Киев живее във „виртуална реалност“.

„В тази реалност Русия е във война с тях, в тази реалност те вече са вдругиден с военните усилия с помощта на несъществуващи ефективни оръжия, като танковете „Оплот“, които не палят, завземат Крим, поставят го на колене. И в тази реалност... не знам, те летят в космоса, влизат в НАТО, Европейския съюз, постигат суперикономика на аграрна основа и подобни безумни идеи“, изброява политологът Александър Асафов.

Война с понятията

Уви, тук няма нищо смешно или виртуално. Предложението за преименуване на Великата отечествена война (по-точно за изкореняване на този термин от украинското информационно пространство) е технологична и в дългосрочен план ефективна стъпка за преформатиране на украинския манталитет. Част от самия проект за превръщането на Украйна в анти-Русия, за което говори Владимир Путин.

Не става дума само за пренаписване на историята. Великата отечествена война носи огромен брой положителни значения, чужди и дори враждебни на настоящия украински режим. По-специално, самият термин "Велика отечествена война" предполага прославяне на подвига на съветските войници, които се борят за общото отечество. Включително милионите съветски граждани, родени на територията на Украйна. За днешен Киев обаче „подвигът на съветските войници“ е връщане към „московската окупация“. Просто казано, нацистите гонят Съветите, след това Съветите гонят нацистите - а украинският народ страда.

Това също така предполага противопоставянето на Съветския съюз срещу нацизма като античовешки режим. Но в рамките на съвременната украинска историография съветският и германският режими се идентифицират, позиционирани като еднакво враждебни и антицивилизационни. Това не е украинска представа – приравняването на СССР и Третия Райх (както и на Сталин с Хитлер) се използва активно както от западните, така и от руските либерали за десакрализиране на подвига на съветския народ.

В рамките на концепцията за Великата отечествена война са осъдени СС (включително СС-дивизия “Галичина”, чиито дни на памет редовно се отбелязват от украинските националисти) и всички колаборационисти, които застават на страната на Хитлер и често извършват дори по-ужасни престъпления от СС. Тоест тези колаборационисти, които са част от пантеона на героите на съвременна Украйна и се наричат „борци за независимост“.

Дъно след дъно

В крайна сметка Украйна може да се заиграе с тези терминологични манипулации.

Например киевската пропаганда (както държавна, така и продуцирана от “своите” журналисти) нарича влизането на съветските войски в Полша на 17 септември 1939 г. „окупация” и „агресия”. Ако е така, никой не пречи на Украйна да възстанови историческата справедливост и да върне на Полша онова, което СССР ѝ отнема в резултат на тази „агресия“. Тоест в този случай територията на Западна Украйна и историческият полски град Лвов.

Ако Киев не иска да се откаже доброволно, то в моментите на разпадането на Украйна Полша може да се опита да го направи сама, разчитайки на украинската позиция за „окупационния“ характер на събитията от 1939 г.

Това е вариант за бъдещето. Въпросът е как да реагираме на авантюрите на Киев в настоящето. И да реагира не Варшава, а Москва, която искрено се притеснява от пренаписването на историята на Великата отечествена война.

Някои препоръчват да оставите всичко както е. „Това е Украйна, те имат своя съдба, своя политическа ситуация, отношенията с Русия, които при това са много лоши. Най-правилното нещо в този случай е да им позволим да правят с историята си това, което искат”, убеден е руският правозащитник Николай Сванидзе. Очевидно според Сванидзе политиката от 90-те и началото на 2000-те години, когато Русия не обръща внимание на спецификите (често антируски) при изграждането на нацията в постсъветските страни и образованието на гражданското общество там в прозападен калъп, е довела до голям успех за Москва и е затвърдило позициите ѝ в най-близката периферия.

Други руски експерти предлагат „да се спре просто да се гледа“ и „да се научи истеричното лаещо куче да се държи прилично“. Вероятно това предложение ще бъде подкрепено от значителна част от населението на Русия, уморено от постоянния лай от Киев. Веднага обаче възниква въпросът: как да преподавам урока?

Руската държава засега се въздържа от налагане на строги санкции срещу Киев и от прекъсване на дипломатическите отношения с украинския режим. Редица руски политици смятат, че лудостта на украинското правителство няма да продължи дълго, че в крайна сметка Киев ще пробие поредното дъно на абсурда, след което украинското общество ще погледне назад и ще потръпне от реалностите, в които е изпаднало благодарение на своето ръководство.

Но все още не иска да поглежда назад. А зад всяко ново дъно вече се вижда следващото.

Превод: В. Сергеев