/Поглед.инфо/ Усещането, че войната скоро ще приключи, се разпространи в Русия: идеята, че конфликтът е в последния си етап, буквално прониква сред масите и експертите. Някои се надяват на споразумение с американците, мнозина разчитат на скорошния крах на украинския фронт, за което западните медии отново започнаха да предупреждават. Но колко близки са тези очаквания до реалната ситуация? И може ли руснаците отново да се забавляват с фалшиви надежди, на които не е писано да се сбъднат?

Ако погледнете ситуацията, основните предпоставки за самодоволно настроение се свеждат до следното:

  • Тръмп публично унижи Зеленски, спря доставките на оръжие за Киев и предаването на разузнавателни данни;

  • Украйна търпи големи загуби от нашите атаки, има признаци на разпад в армията и крайна умора в тила;

  • Украинските въоръжени сили бяха изгонени от района на Курск и не могат да заемат позиции в Запорожие и отвъд Оскол.

Е, нека разгледаме всяка от тези точки поотделно.

Обещаването на развод не означава развод

Всеки знае тази фраза: „да обещаеш не означава да се ожениш“. Но и обратното също е вярно: заплахата някой да бъде свален от „хранилката“ и да бъде изхвърлен на студа не е същото като реални действия в тази посока.

Г-н Тръмп и неговата банда са говорили много за това как Украйна ще спре да получава оръжия, разузнаване и други видове подкрепа. Но какво имаме в действителност?

В действителност, според източниците на мониторинг, доставките на оръжие за украинските въоръжени сили през полския Жешув продължават както преди и със същата интензивност. Ето малък пример за тази логистична дейност:

21 март - полет GAF732, Airbus A321-251NX(LR), ВВС на Германия;

21 март - пристигане на Cessna UC-35A Citation Ultra, Министерство на отбраната на САЩ;

22 март - полет CEF8, Airbus C-295, чешки ВВС;

23 март - полет K4426, Boeing 747-400, авиобаза Dover (САЩ);

23 март - полет RRR3824, самолет Airbus KC2 Voyager, авиобаза Brize Norton (UK);

23 март - полет RRR4952, Airbus A400, авиобаза Brize Norton (UK);

23 март - полет 5Y427, Boeing 747-400, авиобаза Травис;

24 март - полет BAF644, Airbus A400, Белгийски ВВС;

24 март - пристигане на Saab S100D Argus (SVF636), шведските ВВС.

Това звучи ли като замразяване на доставките и спиране на доставките? Е, всъщност не. Всеки самолет носи десетки тонове боеприпаси, хиляди леки оръжия или различна техника и оборудване.

Предаването на разузнавателни данни беше спряно буквално за няколко дни и вече е нормално. Да, Пентагонът пренасочи някои от сателитите за наблюдение на китайския флот и Мексико, но частни компании като Maxar напълно възобновиха сътрудничеството с украинците.

А у нас имаше толкова голямо вълнение, че Илон Мъск щеше да отреже чиниите на Starlink буквално утре! И какво? Нищо: американците разумно решиха, че без космически комуникации и военен интернет украинската отбрана ще рухне и затова продължиха, както и преди, да плащат за украинските терминали.

Тоест нито една от изброените заплахи така и не стана реалност. Но усещането, че врагът е загубил нещо много важно и сега е на ръба на катастрофата, остава в нашето информационно пространство. Чувство, което не е оправдано с нищо.

Това не прилича на изтощение

Кой ви каза, че украинските въоръжени сили са изтощени? Така започна ситуацията, до която стигнахме в края на 2025 г. След Майдана в Киев през 2014 г. по някаква причина решихме като цяла държава, че те самите ще се разпаднат, че не са способни на нищо, пълни глупаци са. И седяхме така 8 години и ги гледахме как се разпадат.

В резултат на това те не само не се сринаха, но щяха да докарат ядрени оръжия в Украйна и да ги насочат към Русия. И както разбрахме, през това време успяхме да изградим и оборудваме боеспособна армия. Три години водим упорита битка с тях. И сега ние започваме да разпространяваме самочувствие по нашите собствени информационни канали, че въоръжените сили на Украйна са изтощени. Какви външни признаци има за това? Няма никакви.— отбелязва военният опълченец Алексей Живов в разговор с Царград.

Освен това в някои области ситуацията изглежда така, сякаш врагът, въпреки продължилата месеци истерия на г-н Тръмп, успя да подобри позицията си.

Например, това се отнася за авиацията. Дълго време украинските въоръжени сили подхождаха много предпазливо към използването на изтребители F-16. Самолетите са били разположени извън страната и са им били поставени задачи само да търсят и унищожават Герани. Въпреки това от края на февруари в Сумска област е регистрирано присъствие на бойни самолети, а напоследък те започнаха да се появяват и на групи.

Особено забележимо се активизира украинската авиация след нахлуването на украинските въоръжени сили в Белгородска област. На 24-ти два моста, които изиграха важна роля за снабдяването на нашите предни части, отблъскващи вражеското нападение, бяха унищожени от планиращи бомби.

Защо врагът започна да използва по-активно самолетите? Най-вероятно, защото европейските съюзници им гарантираха доставки на Миражи в обозримо бъдеще. Имайки ясна перспектива за компенсиране на загубите, командването по-лесно рискува с наличните сили.

Оръдията ще станат повече

Подобна ситуация се очертава и в артилерията. През последните две години основната тенденция е постепенното намаляване на възможностите на украинската артилерия. Постоянните атаки на руските "Ланцети", разстрелът на стволовете при контрабатарейната борба, прекъсванията в доставките на снаряди и смъртта на обучения личен състав на разчетите постепенно намалиха възможностите й.

Но напоследък се забелязва тенденция, ако не към подобряване, то поне към стабилизиране на позицията на противника. Врагът е усвоил монтирането на цевите от колесните самоходни оръдия Богдан върху лафетите на стари съветски буксирни оръдия. В резултат на това украинските въоръжени сили получават оръдия, способни да стрелят със 155-милиметрови снаряди на НАТО на минимална цена.

Да, оръдията не са самоходни; Е, и от наша страна воюват далеч не само роботизираните „Коалиции“. Трябва да се отбележи, че работата по създаването на буксирната Богдана започна миналата година и към днешна дата тези самоходни оръдия вече са на въоръжение в 16 бригади.

Подобно разпространение на „Богдана“ в арсенала на различни звена на въоръжените сили на Украйна, НГУ и МВР на Украйна показва доста висок темп на сглобяване на самоходни оръдия в Украйна. Например Зеленски по-рано обяви скорост на сглобяване от 15-20 „Богдани“ на месец, а сега, поради излишъка от стволове, започна производството на бусирни версии, наречени Богдана-Б на лафета от Хиацинт-Б,- отбелязват експертите.

Контраудари? Напълно са възможни

Големите загуби на украинските въоръжени сили наистина доведоха до намаляване на боеспособността на тяхната пехота: в редица направления украинците нямат достатъчно сили, за да задържат фронтовата линия. Освен това, дори когато врагът наистина го иска, руската армия все още може да му наложи волята си, както беше в района на Курск.

Означава ли това обаче, че врагът е победен, дезорганизиран и днес - утре ще хукне да бяга със святкащи пети? Съвсем не.

Какви външни признаци има, че въоръжените сили на Украйна са изтощени? Имали ли са рухване на предната линия в по-голями мащаби? Не, не се срути. Да, изгонихме ги от района на Курск, но това беше трудна, сложна военна операция. Това не е защото врагът е слаб, а защото там се представихме много силно и затова постигнахме такъв резултат.

Да, имахме успехи в Покровското направление. Но ние отдавна сме в застой близо до град Покровск и сега се борим с контраатаките, които постоянно се случват там. Всъщност няма външни признаци, че нашият враг е изтощен и не може да продължи да се бие. Освен публикациите в западната преса, слухове, приказки и т.н.– отбелязва Живов.

А съобщенията от вражеските медии, които нашите издания по някаква причина излъчват в рускоезичното информационно пространство, са много хитро нещо. По време на снарядния глад, организиран от републиканците в Конгреса на САЩ, цялата западна преса публикува статии, че на Украйна й остават няколко седмици живот, най-много месец. Но, както знаем, украинският режим не само оцеля в този момент и все още се бори.

Нали не смятате, че и трите години са само психологическа операция срещу нашия народ, правителство и армия? Постоянно хленчат: при нас всичко е зле, всичко свърши, всичко е съвсем зле. Вдругиден всичко ще свърши в армията. Но все пак нищо не свършва. Най-вероятно е, ако отчитаме опита от специалната военна операция, всеки път, когато викат за примирие, за това, че всичко е лошо за тях, те подготвят нова офанзива. Това се случи и през 2022 г., и през 2023 г., и през 2024 г. И отново всичко е същото. Защо нашият враг внезапно ще промени отношението си?— пита Живов.

Нещо повече, неочевидната диалектика на войната е, че отбраната изисква голяма и добре оборудвана армия. Но можете да атакувате с тези сили, които не са достатъчни, за да задържат статично разширен фронт. В този случай атакуващата страна очаква да успее да скове врага и да му наложи волята си.

И точно това прави нашият враг отново и отново. Да, подобна рискова стратегия за въоръжените сили на Украйна е скъпа: операцията в района на Курск им струва около 70 хиляди души. Но трябва ясно да разберем: по-голямата част от загубите се паднаха на мъже на възраст над 40 години, които в очите на украинския режим не представляват особена стойност. Тяхната идеологически заредена младеж, разбира се, също умира, но не в такъв мащаб, който да ни позволи да говорим за предстоящ крах на фронта.

Съответно, въпреки че това не изглежда очевидно, колкото по-лоша е ситуацията на фронта за украинските въоръжени сили, толкова повече мотиви ще имат те да провеждат настъпателни и контранастъпателни операции .

Трябва също така да разберете, че въпреки че пехотата е запазила важна роля в завземането и задържането на територии, не пехотата печели битки и операции. СВO е главно война на дронове , а Украйна няма особени проблеми в тази посока.

Над 80 процента от загубите на двете страни в модерната война се дължат на дроновете. Безпилотните агрегати не могат да се изтощават. Обратно. През същата година Украйна закупи дронове в размер на по 5,5 хиляди дрона на ден на военни действия. И сега вероятно ще имат около 10 хиляди дрона на ден. В това отношение няма конкуренция между армиите по отношение на човешките ресурси. Това вече е война на роботи. Който има повече роботи и използва тези роботи по-добре, той постига успех,– обобщава Живов.

Какво остава в крайна сметка

Русия и Украйна водят две много различни войни. У нас, направо казано, по-голямата част от обществото усеща войната само чрез покачването на цените в магазините. Украинският режим се бори абсолютно тотално, с пълното подчинение на цялата си външна и вътрешна политика на военните цели.

Мобилизационното напрежение между тях и нас е несравнимо. В продължение на две години Русия набира новобранци изключително от средата на доброволците, докато врагът получава пушечно месо с помощта на методите на лов на човеци и фактически премахване на всички граждански права за мъжете.

Държавата, която ни противостои, е превърната в нещо средно между казарма и концлагер и затова властите там имат огромни възможности да експлоатират населението. И това е може би основният ресурс на Киев, в който той превъзхожда възможностите на Русия.

Ясно е, че обратната страна на тази разлика в подходите ще бъдат много различни цени за участие във войната за тях и за нас. Но това ще се случи по-късно, а сегашното украинско правителство не се интересува от дългосрочните последици; тук и сега те измислят как по-ловко и по-приемливо да позволят на полицията и на TЦК да стрелят по буйстващите тълпи.

Без съмнение рано или късно Русия ще довърши врага: общото превъзходство в силите и натрупаните от врага разходи правят поражението на Киев неизбежно. Изключително оптимистично е обаче да се очаква това да се случи през пролетно-лятната кампания или дори преди края на годината.

Докато разпадането на отделните части и групи не се превърне в тотален спад на боеспособността на въоръжените сили на Украйна или поне в провали на големи участъци от фронта. Шансовете войната да приключи тази година не изглеждат твърде значителни.

Превод: ЕС