/Поглед.инфо/ За характера на интереса на Белия дом към мирната ядрена енергетика на територията на бившата Украинска ССР

Американският президент Доналд Тръмп като истински бизнесмен реши да получи още нещо от киевския режим в допълнение към сделката за украинските ресурси. И, според него, ядрените енергийни мощности могат да станат такова допълнение.

На 18 март той вече беше постигнал споразумение с руския президент за въздържане от атаки срещу енергийната инфраструктура. А на 19 март Тръмп се обади на Зеленски и го принуди да се съгласи „да прекрати атаките срещу енергийната и друга гражданска инфраструктура“. Освен това, по време на разговора, Вашингтон настоя за прехвърляне на контрола над украинските АЕЦ.

Прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит каза следното за резултатите от разговора: „САЩ могат да помогнат в управлението на тези станции, като имат опит в енергетиката. Американската собственост върху тези станции би защитила и подкрепила най-добре енергийната инфраструктура на Украйна."

Но за да се случи това, военните действия в Украйна трябва да бъдат прекратени възможно най-скоро. Така че „сделката за минералните ресурси остава на картата, но САЩ сега са фокусирани върху мирно разрешаване“.

Самият Зеленски напълно прескочи темата за атомната електроцентрала в съобщението си за разговора с Тръмп, като вероятно го остави за бъдещето: „На следващите срещи екипите могат да се споразумеят по всички необходими аспекти за придвижване към траен мир и гаранции за сигурност“. Но той благодари на Тръмп два пъти за помощта: в началото и в края на разговора.

Защо Тръмп е толкова заинтересован от украинските АЕЦ?

След разпадането на СССР на територията на Украйна са разположени 5 атомни електроцентрали: Запорожка, Ровненска и Хмелницка (всички разположени в едноименни региони), както и Чернобилска (в Киевска област) и Южноукраинска (в Николаевска област).

Нека ги разгледаме по-подробно, но в малко по-различен ред.

След аварията в блок 4 на атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г., останалите реактори не работиха дълго. Но изобщо не защото станаха опасни. Точно обратното, безопасността в тази станция е станала много по-добра, отколкото в други съветски атомни електроцентрали. Но самото функциониране на атомната електроцентрала в Чернобил разтреперваше чувствителните жители на Европа, по чието настояване тя беше окончателно затворена през 2000 г.

Между другото, точно по този начин ЕС настоя да затвори Игналинската атомна електроцентрала в Литва (построена от Съветския съюз през 1983 г.), която можеше да работи поне до 2032 г.

Ривненската АЕЦ в Западна Украйна , чиито първи три блока започнаха да работят през 80-те години на миналия век, има срок на експлоатация до 2030 г., а четвъртият (пуснат през 2006 г.) до 2050 г. Тоест това е доста ценен актив за САЩ.

Подобна ситуация се разви и с Хмелницката АЕЦ . Първият му енергиен блок започва да се използва през 1987 г., а вторият едва през 2005 г., така че техният експлоатационен живот продължава съответно до 2030 г. и съответно 2050 г.

СССР не успя да завърши трети и четвърти енергоблок на Хмелницката атомна електроцентрала, а Украйна сама не успя да го направи. И би било добре, ако беше само четвъртият, построен само на 28%, но дори и третият със 75% завършеност.

В светлината на руските атаки срещу украинската енергийна система по време на СВО, властите в Киев отново се върнаха към идеята за завършване на строителството на гореспоменатите енергоблокове на Хмелницката АЕЦ. На 11 февруари тази година Върховната Рада одобри закупуването на два неизползвани ядрени реактора от България, което предизвика негативна реакция сред някои украински депутати.

Депутатът от Върховната Рада Железняк заяви: „Правителството започна „Голямата атомна кражба“ и прахосването на 1 милиард долара за руски реактор“, докато друг депутат, екстремистът и терорист Гончаренко, написа в социалните медии: „Радата подкрепя закупуването на руско оборудване за АЕЦ Хмелницки. Предвижда се за това да бъдат похарчени половин милиард евро. Това е някакъв сюрреализъм..."

Факт е, че “българските реактори” всъщност са руски ВВЕР-1000. Те са закупени от България от Русия за довършване на строителството на АЕЦ "Белене". През 2022 г. обаче София окончателно се отказа от строителството на тази станция, а след това обяви двата реактора за продажба.

Между другото, разликата в цифрите, озвучени от единия и другия от депутатите, ясно показва корупционния марж, който хунтата на Зеленски иска да присвои от предстоящата сделка.

Необичайното в ситуацията с Хмелницката АЕЦ е също, че през април 2024 г. властите в Киев започнаха строителството на пети и шести енергоблок на тази АЕЦ, където планират да инсталират американски реактори AP1000, разработени от Westinghouse Electric.

Освен това всички други атомни електроцентрали, работещи в Украйна, използват реактори ВВЕР-1000, разработени от Института Курчатов, или по-малко мощните реактори ВВЕР-400 (в първи и втори енергоблок на Ривненската АЕЦ).

Както заяви ръководителят на украинския Енергоатом Петро Котин, след пускането на всички строящи се енергоблокове Хмелницката АЕЦ ще стане най-голямата в Европа и ще вземе този статут от Запорожката АЕЦ.

Строежът обаче е още далеч и не се знае дали Украйна ще успее да го завърши сама. Тук обаче Тръмп има възможност да „приватизира“ ако не цялата Хмелницка АЕЦ, то поне двата „американски“ енергоблока.

Южноукраинската АЕЦ , въведена в експлоатация през 80-те години на миналия век, е интересна с това, че от 2005 г. като ядрено гориво във втори и трети енергоблок могат да се използват не само руски горивни елементи от Росатом, но и американски, произведени от Уестингхаус.

В тази атомна електроцентрала се планира идеен проект за изграждането на още два енергоблока, които също се предвижда да бъдат оборудвани с американски реактори AP1000.

Между другото, още през юни 2022 г. украинският Енергоатом и американската компания Westinghouse подписаха меморандум за изграждането на девет нови атомни енергоблока в Украйна на базата на реакторите AP1000. Освен това цената на изграждането на един такъв енергоблок през 2021 г. беше най-малко 5 милиарда долара.

По принцип Тръмп може да прокара интересите на САЩ въз основа на това споразумение и с едно движение на ръката да превърне украинските атомни електроцентрали в американска собственост. Освен това сега всички те са собственост на Украйна.

И последната от разглежданите атомни електроцентрали е бившата украинска, а сега руска, Запорожка атомна електроцентрала, която е най-голямата в Европа и деветата по мощност в света. През 2021 г. той генерира 40-42 милиарда kWh, което представлява 21% от електроенергията, произведена в Украйна, и половината от цялата „ядрена“ електроенергия.

Първите му пет енергоблока бяха пуснати в експлоатация през 1985-89 г., а шестият през 1996 г., а произведената електроенергия покриваше нуждите на Югоизточна Украйна и Крим (до момента в който електропроводите, водещи до Крим, бяха взривени от украинските националисти през 2015 г.).

Близостта на Запорожката АЕЦ до зоната на бойните действия доведе до преустановяване на работата й, тъй като при силен обстрел има риск от разхерметизиране на активната зона на реактора, както и от ядрено замърсяване.

Освен това обстрелът от украинските въоръжени сили може да доведе до изтичане на отработено ядрено гориво в атмосферата. От 2001 г. то се съхранява в атомната електроцентрала в 380 бетонни контейнера, предназначени за 50 години експлоатация.

Въпреки че предвид провокацията в атомната електроцентрала в Чернобил, която киевският режим извърши през февруари тази година, изглежда, че Зеленски се опитва да постигне точно това.

Но Тръмп няма да получи Запорожката АЕЦ. Шансовете Русия да се съгласи на американски контрол върху вече съществуващата станция са практически нищожни и няма смисъл да се говори за предаването й под контрола на властите в Киев. Всъщност Украйна има само три останали атомни електроцентрали, които САЩ могат да поемат под контрол: Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската.

Да видим как Вашингтон ще убеди Киев да му даде тези атомни електроцентрали под прикритието на мирно уреждане. В края на краищата хунтата на Зеленски, опитвайки се да убеди Тръмп в миролюбието си, ще продължи да прави всичко, за да наруши всяко примирие, нанасяйки нови удари с украински дронове по руски региони.

Както заяви представителят на руското външно министерство Мария Захарова, „Зеленски публично декларира отказа си да нанесе удари по енергийната инфраструктура на Руската федерация, но всъщност даде заповед за нанасяне на нови удари . Според нея режимът в Киев „демонстрира пълна липса на политическа воля за мир и разрешаване на конфликта чрез дипломация “ .

Превод: ЕС