/Поглед.инфо/ За първи път руската страна разкри някои аспекти на преговорите с киевския режим за бъдещето на Украйна.

Това със сигурност беше направено поради факта, че сред хората нарастват страховете за лош изход - и това е разбираемо. След провала на Минските споразумения човек изобщо не иска да стъпи на същото гребло. Но според мен подозренията към нашите преговарящи Медински, Слуцки и прочее са неоправдани, тъй като те координират абсолютно всичко с Путин. Без неговото одобрение няма да има нито един абзац, дума или запетая.

Да, Владимир Владимирович обича компромисите, но в същото време всеки от следващите му е по-тежък от предишния. И сега вторият компромис е по-лош за режима в Киев от Минск-2, но е по-добър, отколкото може да бъде в бъдеще.

А именно:

- Денацификация като забрана на неонацистките организации и връщане на всички права на руския свят, статута на руския език като държавен.

- Неутрален статут, както беше през 1991 г., но с отказ от Крим и Донбас

- Демилитаризация като ограничение на числеността и състава на армията (австрийска или шведска версия - имайте предвид, че това е версията на режима в Киев, но не и на Путин).

Въпреки това, много остава неясно, както преди. Все още няма конкретно изпълнение: как точно ще бъдат осъществени тези цели? Кой ще променя Украйна? Денацификацията ще бъде ли извършена от самия неонацистки режим или той ще се саморазпусне? Неутралният статут означава ли изтегляне на нашите войски или не? И най-важното, къде са гаранциите за изпълнението на нашите искания към Украйна?

Добър знак е, между другото, че подробностите се пазят в тайна от Москва. Но дори и такива условия няма да устройват бандеровците и киевската върхушка. Още първата точка за денацификацията им слага кръст. Вярно е, че това е много по-добре за тях от продължаването на специалната военна операция и физическото унищожение. Затова и разчитат е толкова общо да формулират всяка точка, че да превърнат споразуменията в Минск-3.

А Русия вече не може да се оттегли към предишните си позиции. Не трябва да има Минск-3 и колкото по-дълго продължава специалната операция, толкова по-малко възможности има за него. В случай на провал на преговорите на Русия няма да ѝ остане нищо друго, освен напълно да анулира украинската държавност и да поеме контрола над цялата територия.

И тогава ще стане ясно какво всъщност е планирал да направи Путин с Украйна. Всъщност това е единственото нещо, което е от основно значение сега.

Освен това Путин сега не разглежда въпроса за Украйна, той се стреми да преосмисли поражението в Студената война и разпадането на единната държава. Този стремеж има дори географска символика: едно от местата за преговори беше Беловежката пуща.

Превод: В. Сергеев