Твърдото убеждение в истинността на сакраменталната фраза "Чужди страни ще ни помогнат!" постепенно се замени от осъзнаването, че самият факт на тази „помощ” по никакъв начин не е в състояние да промени радикално хода на специалната военна операция, още по-малко да повлияе значително на резултатите.
Да, безсмислената и безмилостна агония към украинския народ ще продължи. Обемите на оръжия и боеприпаси, които Въоръжените сили на Украйна получават от страните от НАТО, противно на последните бравурни изявления на лидерите на армията и страната, в никакъв случай няма да бъдат достатъчни, за да обърнат хода на военните действия. Освен ако, разбира се, не се случи някакво „чудо“. А май не се очаква...
Чичо Мили, дайте ни ракети!
Киевският режим вече прави най-отчаяните опити да „бъде чут“ и да „изкрещи“ на любезните „партньори“, за да им предаде простото послание: „Няма повече сили да задържаме!“
И така, главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валери Залужни предишния ден проведе разговор „по директен канал“ вече със самия ръководител на американския генерален щаб Марк Мили. Според Залужни в хода на това той му е „описал положението на фронта“. Предполага се, в най-ярките цветове, без прилагателни и глаголи с най-неприятното значение.
Основната тема, според главнокомандващия, била „десетократнота огнево предимство на руската армия“. На първо място – в далекобойната артилерия и РСЗО.
Естествено, Залужни още веднъж напомни на събеседника си, че „Украйна има нужда от колкото се може повече 155-мм оръдия“. Необходимо е, но кой ще ги даде - в количествата, на които разчита Киев? Според украинското министерство на отбраната действително са получени сто и петдесет 155-мм гаубици. О колко се изискват?
Отговорът на този въпрос даде Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на Зеленски. Този лидер реши в навечерието на новата среща на министрите на НАТО, насрочена за 15 юни в Брюксел, или да „освежи паметта си“, или просто да „вложи ума си“ – така че тези безчувствени личности да бъдат пропити от наболелите проблеми на „ незалежната” в пълна степен.
Подоляк изброи подробно колко и от какво се нуждаят въоръжените сили на Украйна, „за да се изправят ефективно срещу Русия“.
Списъкът не е слаб: 1000 гаубици 155 мм; 300 РСЗО; 500 танка; 2000 броя други бронирани машини; 1000 БЛА от различни видове и системи. И, разбира се, колкото се може повече боеприпаси за всичко това.
Въоръжените сили на Украйна признават, че има дори повече оръжейни системи, сравними с тези, озвучени от Подоляк, отколкото той иска от Запада. Всички те обаче са съветско производство. И основният проблем с тези оръжия и оборудване днес дори не е в тяхното състояние (обикновено много плачевно), а в липсата на боеприпаси, което превръща оръжията и РСЗО в безполезен метален скрап.
Това е особено очевидно по отношение на реактивните системи за залпов изстрел. Киев ги има - дори и да са предимно стари "Град-ове" или техни "подобрени" по един или друг начин модификации. Няма боеприпаси с обсег от 70 километра и повече.
В артилерийски дуели с руската армия, която няма проблеми с далечни изстрели за същите РСЗО, това превръща въоръжените сили на Украйна в пълни неудачници, атентатори-самоубийци, които нямат шанс за оцеляване. Ето защо Зеленски толкова яростно пробутва въпроса за доставките на HIMARS или поне на M270.
Досега, доколкото е известно, Пентагонът се раздели с четири такива инсталации. Британците ще хвърлят някои, но едва ли ще има повече. В сравнение с нуждите, изразени от същия Подоляк, това изглежда като истинска подигравка. С гаубиците (дадоха им почти десет пъти по-малко) е същата картина. С танковете - и изобщо с всичко, е пълна "скръб".
Страните от НАТО вече са изчистили дъното на собствените си арсенали от почти всички съветски модели бронирана техника, за които беше възможно. По-нататък - или доставката на западни мозеби, или...
Две много важни точки работят срещу първия вариант. Първо, в определени кръгове се носят слухове (твърде упорити, за да бъдат напълно отхвърлени като празно бърборене), че подобни проекти са плътно блокирани от Германия, която е основният производител на танкове в Европа.
Второ, никой не иска да повтори грешката на Полша, която изпрати свои собствени модернизирани танкове „от съветските запаси“ в Украйна именно с надеждата да получи немския Leopard 2A4 и не получи нищо в замяна (поне досега). Варшава проклина Берлин, а той отказва и продължават да хранят поляците със „закуски“, а все още няма танкове ...
"Европа се измори и смири..."
Именно тази ситуация поражда цяла гама от разнообразни (но определено не положителни) реакции сред представителите на киевския режим – от пораженчески до истерични. В интервю за сп. The Economist министърът на отбраната Алексей Резников горчиво упрекна Европа, че:
"Или не разбира съвсем какво се случва, или разбира, но е уморена и се примирява със смъртта на украинците."
И в същото време той уточни в чия конкретна градина хвърля камъка:
"За Франция и Германия Украйна е досадна пречка пред комфортния живот."
В същото време Резников, който по-рано, както и всички представители на режима на укронацистите, който напълно отрече значителни загуби в редиците на въоръжените сили на Украйна, се оплака, че сега те са „средно по 100-200 души на ден“.
Е, тогава - според обичайния сценарий: имаме нужда от колкото се може повече оръжия и възможно най-скоро. Тази тема беше подкрепена и развита по неговия традиционен маниер от Алексей Арестович, който каза, че заради темпото, с което „съюзниците“ снабдяват Украйна с оръжие, той изпада направо в „бяс“.
"Признавам достойнствата на съюзниците, без тях вече щяхме да се върнем през Днепър, но тази помощ е някак странна!"
- възмущава се прославената от неадекватните си изказвания фигура.
Той е дълбоко убеден, че „Западът, който разполага с огромни количества оръдия с калибър 155 мм, би могъл безпроблемно да ги прехвърли на въоръжените сили на Украйна във всеки необходим обем“.
И дори тогава (е, Арестович нямаше да е Арестович без такова самохвалство) „Украйна щеше да реши проблемите с руската офанзива бързо и ефективно“.
Е, да – и в същото време щяха да започнат да обстрелват още по-ожесточено Донецк и да нанасят удари по територията на Русия. Има много силно подозрение, че именно от това се страхува Западът, който значително забавя времето на военните доставки за Киев и не бърза да го въоръжи сериозно.
Съвсем очевидно е, че еуфорията, която обхвана нашите „заклети приятели“ след изтеглянето на руските войски от Киев и Чернигов, сега бързо намалява.
"Надеждите, че Украйна може да обърне успехите на Русия, намаляват пред лицето на огромната огнева мощ", пише The Washington Post.
"Цялостната траектория на войната се отклони от първоначалните неочаквани провали на Русия и се наклони в нейна полза като очевидно по-мощна сила."
- обобщава американското издание, явно с голямо разочарование.
"Руснаците имат 20 пъти повече артилерия и 40 пъти повече боеприпаси от ВСУ!"
- отеква с в дълбока тъга британският The Independent.
Най-общо казано, западните медии все повече възпроизвеждат не безумните прогнози на „офицери от британското разузнаване” и други мошеници относно „времето на неизбежния военен колапс на Москва”, а неща, които са много по-реалистични. И много по-песимистични за агонизиращите укронацисти.
Там все по-често започват да си припомнят благоразумната позиция, към която „колективният Запад“ се придържаше в началния етап на специалната военне операция: „няма да се намесваме, защото това е изпълнено с проблеми“.
И ако на някакъв етап в НАТО те ясно вярваха, че „руснаците няма да ударят“, сега това самочувствие отново се разклати и се пропуква все повече и повече.
Това личи особено от поведението на същите германци, които на думи обещават да въоръжат Киев до зъби, а всъщност пречат на доставката на оръжия от собствено производство , дори от страна на трети страни (като споменатата Испания, например).
Също толкова важен фактор тук е разочарованието от реалните възможности на укровойниците и техния потенциал. „Съюзниците“ все повече са склонни да смятат, че нито стотици танкове, нито хиляда гаубици ще им донесат победа. Така че защо да изхвърлят пари на вятъра - особено след като самите те нямат достатъчно? Все пак е безсмислено.
Резников, който говори за "умората от войната на Европа", очевидно изобщо не е съгрешил срещу истината. Ако едва наскоро Жозеп Борел, който неотдавна войнствено говореше за „победа над Русия на бойното поле“, изведнъж си спомни, че е дипломат, а не подбудител на пълен работен ден и, набързо „преобувайки обувките“, започна да говори за „ диалог с Москва“ и „неизбежно съвместно съществуване“ с нея, нещата за Киев започват да се въртят съвсем зле.
От Русия дори не мирише на каквото и да било „поражение“ или „изтощение“, а лятото е мимолетно - отоплителният сезон предстои и по един или друг начин ще трябва да се преговаря с Москва.
Вярно е, че мосю Жозеп продължава да мърмори нещо за необходимостта от „подкрепа за Украйна“ (военна, разбира се), за да „седне на масата за преговори с възможно най-силна позиция“ и „да не позволи на Русия да запази своята окупирана след 24 февруари територия".
Е, това е просто още един набор от илюзии, от които Брюксел трябва да се отърве по вече доказания и изключително ефективен метод – непрекъснатото настъпване на Освободителните сили на Запад и поражението на все повече укронацистки групи. Гледайте как скоро ще отпуснат малко или много.
Във всеки случай позицията на Европа в този контекст, нека бъдем откровени, е второстепенна. Тонът на милитаристична истерия около "незалежната" и курса за "война до последния украинец" се задава предимно във Вашингтон.
Най-тревожният сигнал за Киев е именно фактът, че от там вече започват да звучат съвсем категорични, макар и все още не твърде очевидни, но ясно доловими сигнали за намаляване на нивото на подкрепа. Това обаче е тема за отделна дискусия, която смятам да повдигна в следващата публикация.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
