/Поглед.инфо/ Ако разгледаме военната операция на Русия в Украйна не от военно-тактическа гледна точка, а през призмата на политически цели, логично ще възникне въпросът за разформироването на украинската държавност. Защото денацификацията – една от двете цели на СВО, обявени от президента Путин – е просто невъзможна без такова разформироване.
И ако погледнем от този ъгъл на спецоперацията, то въпросът ще звучи така: в каква посока поражението на украинската армия ще допринесе за максимално разграждане на вертикала на властта? Къде е онази точка в стъклената къща, изградена от страх, яростна пропаганда и апелиране към най-долните човешки чувства, с ударът върху която тази къща ще разруши?
Наскоро американското издание „Вашингтон Пост“ съобщи за сериозни разногласия между президента Зеленски и кметовете на големите градове. Повод за конфликта бяха действията на президентския кабинет, които фактически отнеха властта на избраните кметове в областта. Става дума за създаване на военно-гаждански администрации с разширени правомощия. Такива администрации на практика заместват структурите на гражданската власт, лишавайки кметските екипи от свобода на маневриране.
Единственият политически пиар, който е възможен в Украйна днес, е пиар по време на война. За успешното прилагане на тази стратегия е необходимо първо да се монополизира разпределението на цялата западна помощ вътре в страната, в което досега активно участваха властите в регионите. И второ, да се намали ролята на доброволческите организации и паравоенните структури, ориентирани към регионалните елити.
Неслучайно разговорите за недоволството на регионалните елити започнаха на фона на открит конфликт между президентската канцелария и началника на „Щаба на отбраната на Днепър“ Генадий Корбан. Последният беше лишен от украинско гражданство със затворен указ и не му беше позволено да влезе в Украйна от Полша под претекст, че има второ гражданство (Израелско), въпреки че почти всеки втори от украинските високопоставени служители има второ гражданство или разрешение за пребиваване .
Корбан сега е действителният собственик на бившия Днепропетровск. Професионален нападател, работил дълго време в интересите на украинския олигарх Игор Коломойски, след втория Майдан през 2014 г. той се оказа с достатъчно ресурси, за да играе собствена политическа игра. И Днепропетровск, като платформа за такава игра, се оказа най-доброто място. Достатъчно е да се каже, че именно Корбан инициира създаването на „Партията на кметовете“ през 2020 г., която трябваше да победи „Слугата на народа“ на изборите за регионални власти. Днепър трябваше да стане сборен пункт на коалиция, която трябваше да включва регионални лидери от Харков, Одеса, Киев, Запорожие и други значими градове.
Връщайки се към въпроса, поставен в началото на текста: с превземането на кой град ще започне реалният демонтаж на украинската държавност? По мое дълбоко убеждение Днепропетровск е точно такъв град. Едва четвъртият най-населен град в Украйна - след Киев, Харков и Одеса - въпреки това Днепропетровск, поради своите психо-исторически и географски характеристики, това е онази точка, успешен удар върху която, демонтира украинската държавност.
Днепър се намира в самия център на страната, на двата бряга на едноименната река. Този град е централата на една от двете най-силни елитни групировки в страната, заедно с Донецк, които се бориха за властта в Украйна по време на дългото управление на Леонид Кучма. Както самият Кучма, така и двама видни украински олигарси, Виктор Пинчук и Игор Коломойски, идват от Днепропетровск. А в Днепродзержинск, съседен на Днепропетровск (това всъщност е една агломерация), е роден бившият генерален секретар на СССР Леонид Брежнев. В този контекст Киев и разположените в него централни власти в съвременната украинска история бяха не субект, а обект на борбата на регионалните елити.
Елитната група на Днепропетровск е тясно свързана с еврейската общност. Местната синагога и главният равин на Днепропетровск са не само за религия и вяра, но и за решаване на бизнес въпроси, разрешаване на спорове и арбитраж. Синагогата и нейното гражданско въплъщение, Центърът „Менора“, също са връзки с влиятелни лобита в Израел и Съединените щати. Например, същият Корбан е обвинен във връзки с републиканците в Щатите и опити за оказване на натиск върху екипа на Владимир Зеленски чрез тях.
Втората характеристика на днепропетровските елити е тяхната гъвкавост и способност за преговори. Въпреки факта, че именно в Днепър бяха формирани първите доброволчески батальони, още в началото на 2015 г., след подписването на вторите Мински споразумения и под заплахата от пълно военно поражение, Генадий Корбан открито каза в интервютата си, че той беше готов да преговаря дори с плешивия дявол и не отрече възможността за преговори с тогавашния лидер на частично признатата ДНР Александър Захарченко, което беше табу за официален Киев. Такава гъвкавост в един от центровете за вземане на решения, разбира се, не устройва президентския кабинет, който от гледна точка на външната политика и военното командване е изключително и изцяло подчинен на интересите на Лондон и Вашингтон.
Възможният изход на руската армия към основната отбранителна линия в Донбас (Славянск - Краматорск) и вероятното настъпление към Кривой Рог - всъщност хваща Днепър в клещи. Неизбежността на превземането на града без съмнение ще провокира паника сред елита там, а с това и значителна промяна в обществените настроения. И в този смисъл загубата на Днепър от Украйна ще има най-сериозни последици за украинската държавност, много по-сериозни от загубата на Харков или Одеса.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com