/Поглед.инфо/ Колкото и да звучи невероятно, и Зеленски прогледна. Май от зор. Проплака в поредната си нощна изповед и посочи най-после виновника за своите беди. Оказа се, че това е Европейският съюз.
Като апостол Петър усетил бедата той на три пъти се отказа от ЕС. Въпреки че напълно е възможно да дойде времето и той като апостола да се покае. Направи го обаче малко преди Съюза, както вещае Орбан, да се откаже от него. Явно много му се е натрупало от камарата обещания, които му се сипеха почти ежедневно от Брюксел за всеотдайна подкрепа и вечна вярност и които на практика далеч не донесоха онова, което той очаква и което му е нужно. По всяка вероятност последните изявление на европейските лидери за това, че все по-трудно ще им бъде да събират пари за Украйна при наличие на корупционните скандали в Киев и особено изсмуканите от пръстите, кажи ги, безсмислени сметки на Урсула фон дер Лайен, съвсем са вбесили Зеленски. И той си отвори устата. Уточни все пак, че не го е правил досега, за да не нарушава правилата, които са му наложени от същия този Европейски съюз. Изговори маса думи, които никой не е предполагал, че ще чуе от него за уж най-надеждната му опора. Приказките за единството на Европейския съюз в подкрепата за Украйна и намерението на Брюксел за още по-мащабна намеса в конфликта той директно нарече въздух под налягане, видимост без покритие. Едва ли не обвини лидерите на съюза, че с тяхната финансова и оръжейна помощ по-скоро ескалират войната, а не създават предпоставки за приключването й. Да го каже това точно Зеленски, звучи като виц, който е интересно да го чуеш, но не и да му вярваш.
Нарастващата шумотевица в Брюксел около корупционните скандали в Киев няма как да не са раздразнили Зеленски, който явно до сега е разчитал през годините на мълчаливото търпение на европейските лидери. Нали се стараеха да не нарушават приличието в картинката, която ни рисуваха с многократните фотошопове, придружени от прегръдки и целувки. А сега вече под напора откъм САЩ, нещата започват да се пропукват. За най-голямо неудоволствие на Зеленски от Брюксел към него започнаха да се отправят нервни укори за видимо съществуващата корупция в Украйна и то най вече що се отнася до европейските пари, които никой няма представа къде и за какво са отишли.
Онова, което никой до скоро не предполагаше, че може да се чуе от Зеленски, беше директното му обвинение, че Европейският съюз е виновен за продължаващата ескалация на конфликта. Той отиде дори по-далече, заяви без да му мигне окото, че при всеки опит да се стигне до преговори или да се търсят дипломатически решения на проблемите, лидерите от Евросъюза винаги са пречели. Според него те не само не са успели до сега да намерят обещаното решение за изход от ситуацията, а напротив, на практика са проваляли всеки опит то да бъде намерено. Тежко обвинение, не защото няма основание, а защото точно от Зеленски е отправено. В думите му обаче прозира нещо друго. Тези негови заявления, може основателно да се предположи, са по-скоро адресирани не толкова към лидерите на Евросюза, а към Тръмп. А за да не стане така та да не го разберат правилно, той направо си го каза, че явно от сега ще разчита най-вече на САЩ за постигане на скорошен мир,
Изказаното с артистична откровеност в среднощните откровения на Зеленски би могло да се сметне, че е предназначено преди всичко за вътрешна употреба. Думите му обаче вече бяха поети като тема от западните коментатори и анализатори. Да го слушаш това нещо и да го четеш, е просто за чудене. Какво става на тоя свят, как е възможно такива превратни реакции? Той почти се е вживял в ролята на жертвен агнец на Европа, която мълчаливо, както твърди той, гледа как изтича на кръвта на неговия народ. Орбан веднага и на място се включи със своя коментар, че съдбата на Зеленски наистина зависи само и единствено от посоката, която ще избере. Той обаче не уточни дали този избор не е свързан с онова, което в момента служителите на ФБР са открили в Киев, и към което Зеленски няма как да няма отношение. И да не е съобщено нищо досега, то не означава, че не се знае вече какво точно е намерено. А това е информация, която сигурно вече е на масата на Тръмп. Ясно е, че оттук нататък вече никой друг не би могъл да помогне на Зеленски да излезе от ситуацията и да направи нужното да спаси не само него, а и това, което е останало от Украйна. Всичко зависи в момента изцяло и само от Тръмп и вече далеч не от Европейския съюз. Явно това е било в основата на откровенията на Зеленски. Те не са послание толкова към Европейския съюз колкото някакъв нов вид вариант на клетва за вярност към Тръмп и очакване от него на спасението.
Като стана дума за Тръмп – може ли нещо да се напише или съобщи последно време без в новината да не присъства лидера наш – от известно време, наблюдавайки ситуацията в собствената му страна, започна да ме навява една доста нелицеприятна мисъл. В онези години си правехме шега, че от многото контакти между агент и оперативен работник в края на краищата не се знае кой на кого ще въздейства и кой кого ще ръководи. Та и при Тръмп. Общуването му с Путин и Си няма как да не му е повлияло. Малко вероятно е Путин и Си да преосмислят своите схващания за властта, но вече се вижда как на Тръмп започва да му харесва диктатурата като начин за управление на страната. Това, както сочи науката, още по-нагледно се доказва от ответната реакция и тя едва ли ще се изчерпи само с избора на кмета на Ню Йорк. Може би ще се наложи Зеленски в някое от следващите си нощни бдения да помисли и за това.
Ако трябва все пак да се подходи безпристрастно към ситуацията, този обрат при Зеленски не се знае дали ще го спаси, но във всички случаи може би ще е стъпка към ускореното решаване на проблема с конфликта в Украйна. Иначе, вижда се, той вече е свалил гарда и се оставил изцяло на онова, което ще се изпише на салфетката в скоро време. Особено след като се е убедил, както твърди, че повече няма защо и няма за какво да разчита на Европейския съюз.