/Поглед.инфо/ Съветски товарач, метална кула и малко въображение - на жителите на Рубежно в ЛНР им омръзна да седят без електричество, така че те сами решиха да възстановят захранването. Работят въпреки обстрела. За случващото се във фронтовия град - в репортажа.

Пред локомотива

Шестдесетгодишният самоук електротехник Валери Тюкало отива на работа рано сутринта. Заедно с екипа той методично дърпа кабели от един стълб до друг.

„Планирах на тази възраст да градинарствам и да се грижа за внуците. Когато всичко свърши, ще дам на децата нашия талисман с момчетата - пластмасово влакче. Намерих го близо до гарата по време на боевете. Оттогава играчката е винаги с мен”, разказва той.

В Рубежно почти няма къщи, които да не са засегнати от осколки. Освен това градът продължава да се обстрелва - позициите на ВСУ са само на 20 километра.

Хуманитарната ситуация тук е тежка. Поради прекъсване на електричеството не е възможно да се отопляват къщите с помощта на нагреватели. Не всеки има централно отопление. Затова използват печки на дървени въглища.

„През лятото местното електроразпределение съобщи, светлината в нашия район ще бъде пусната не по-рано от пролетта на 2023 г. Няколко дни по-късно, на среща с жителите, кметът на града предложи сами да поемем инициативата. Със съседа ми Вова Чернявски веднага се съгласихме”, разказва Валери.

Окопите са копани един месец. Там, където земята отстъпи място на скала, е използван ударен чук. До есента всичко е готово, но обещаната от властите бригада електротехници не се появява. Повечето техници бягат, когато започват боевете. Само няколко се връщат.

Това не спира Тюкало и Чернявски. В изоставен гараж откриват складов мотокар от 1978 г. В близък склад откриват петметрова метална конструкция за височинна работа и я заварили към вилките на машината. Получила се се домашно направена стълба, макар и фиксирана.

„Отново отидохме при електроразпределението и казахме, че сами ще опънем жиците. „Получиха ни няколко намотки кабел, показаха ни как да закрепваме към стълбове и да правим връзки”, продължава Чернявски.

Още в края на септември лампите светват на две улици в квартала.

Рисковано бягство

Валери работил като механик в строителна фирма и бил пред пенсия.

„Когато започнаха военните действия, имаше много от „Десен сектори“, които обикаляха града и отнемаха коли на хората, при това чуждестранни автомобили. Уж за нуждите на армията, те разбиваха гаражи”, спомня си той.

След като втори снаряд за седмица ударя покрива, Валери решава да заведе жена си, сина и внуците си в Луганск. Те обаче са обърнати на контролно-пропускателния пункт и им е наредено да се движат към Днепропетровск. Той не иска да отиде там и отива към ЛНР по черни пътища.

След като правят 400-километров кръг, до края на деня стигат до Красни Лиман. Там имат късмет - на украинския пост се срещат с "нормални” бойци от ВСУ, които въпреки забраната на властите пускат колата в посока Сватово.

"Все още не разбирам защо цивилното население беше плашено. Явно така са искали. Същото се случи и през 2014 година. Ето защо мнозина тук са против украинските власти”, смята електротехникът.

Оставяйки роднините си далеч от фронта, Валери се завръща в Рубежное - през май, веднага след края на боевете. В къщата му е оцеляла само една стая. Той разчиства отломките, опъва мушама върху прозорците. Покривът беше покрит с брезент.

Правнук на Павел Корчагин

Владимир Чернявски се крие в мазето по време на боевете. След това заминава за Подмосковието.

„Върнах се няколко седмици по-късно. Наистина обичам родния си град и искам да му помогна по някакъв начин”, разказва 41-годишният бизнесмен.

През лятото отваря магазин - един от малкото. Жителите на квартала ходят предимно там, тъй като пунктът за разпространение на хуманитарна помощ е в другия край на Рубижно и пътят е прострелван.

"Първите четири месеца работихме на генератор. Но нямаше достатъчно гориво. Добре, че върнаха тока, иначе щяхме да затворим", обяснява Нина, продавачка.

Самият Владимир шеговито се нарича правнук на Павел Корчагин от романа „Как се каляваше стоманата“. Между другото, неговият прадядо се е казвал Павел.

Нова бригада

В града помагат на самоуките електротехници: споделят храна, бензин, пари, някои сами се включват в ремонтните дейности.

Част от стълбовете в Рубежно са съборени от взривове. Повдигат ги с трактори. Почти цялата общинска техника е изгорена от ВСУ при оттеглянето от града. За нови доставки все още не се говори.

„Често работим под обстрел. Онзи ден снаряд удари жилищна сграда на триста метра от нас. Като по чудо никой не загина”, казва Валерий Тюкало, докато показва невзривени снаряди.

Доброволци вече са възстановили електрозахранването на двадесетина улици в квартала.

"Бяхме помолени да помогнем и на съседния", добавя Чернявски. "За да направим това, ние “съживихме” друг съветски товарач и взехме метална кула. Веднага щом заварим, ще започнем да работим в два екипа”, допълва той.

Страхуват се, че ще падне много сняг. Товарачът може да закъса - няма кой да чисти градските улици.

Работят всеки ден - единственият почивен ден са си взели само на 1 януари. Защото разбират, че иначе жителите на града няма да оцелеят.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com