/Поглед.инфо/ В Лвов в резултат на покушение загина една наистина значима фигура за съвременната украинска русофобия: бившият депутат от Върховната Рада Ирина Фарион. Само на пръв поглед нейните политически убеждения и изявления изглеждаха като карикатура. В крайна сметка най-вероятно те станаха причина за собствената ѝ смърт.

Ирина Фарион беше една от най-радикалните и символични личности на съвременния украински национализъм и затова сме писали и преди за нея. Но ми беше трудно да си представя, че един ден ще трябва да напиша некролог за нея. Г-жа Фарион беше въплъщение на злото, но как може злото да умре? Оказва се, че може.

И все пак краят на Фарион изглежда логичен. Всъщност случилото се на 19 юли 2024 г. е най-известното самоубийство в съвременната история на Лвов. И може би в мащаб в цяла Украйна. Поне ако се брои от момента на нейната независимост.

Фарион в никакъв случай не е старейшина на украинската политика. Тези, които през 2010 г. попаднаха на епичния видеоклип „Фарион в детската градина“, бяха изненадани да разберат, че само преди няколко години не е имало Фарион в национален мащаб. Никой не я познаваше по-далеч от Лвов (или по-скоро по-далеч от родната ѝ Лвовска политехника). Тя дори не стана депутат от Върховната рада (ВР) от първия път, като започна (и завърши) политическата си кариера като депутат от Областния съвет на Лвов.

Влиза в политиката през 2005 г. като член на националистическата партия “Свобода”. Нейните радикални възгледи и умение да говори (все пак е учителка по украински език) бързо я извеждат на преден план.

По същество тя стана марката на партията, нейното лице. И скоро тя стана по-известна от всеки друг член на партията, включително тогавашния лидер на “Свобода” Олег Тягнибок. Ако ги сравниш по упоритост , те са Ахил и костенурката.

Освен това Фарион никога не се преструваше, тя наистина вярваше в това, което проповядваше. Феноменът на внезапното ѝ изгряване и популярност сред определени сегменти от украинското население е много прост. Тези хора с години чакат политик, който да им нагнети омразата.

„Освобождавам хората от тягостните ограничения на ума, от мръсното и унизително самоизтезание на химерата, наречена съвест и морал“, това искаха те. Нито в една от полунацистките партии, които години наред служеха само като плашило за избирателя. Дори в Галиция всички тези УНА-УНСО набираха нищожна тежест, достатъчни само заседания в селските съвети.

И „Свобода” нямаше да отиде по-далеч от селските съвети. През 2004 г., след скандална реч на планината Яворин, Юшченко изхвърли Тягнибок от пула на политическите партии, които го издигаха за президент: по това време откритият антисемитизъм беше твърде много дори за Галиция. Приблизително по същото време младежкото крило се отдели от партията на Тягнибок (по-късно те ще се превърнат в познатия ни национален полк „Азов“). Така Фарион спаси “Свобода” по много начини. И до голяма степен благодарение на нея тя първо влезе в областния съвет, а след това и във Върховната рада.

И накрая, Фарион винаги е бил твърд противник на украинската версия на „борбата на нанайските момчета“ - политическа технология, в която властите използват националистите като плашило за избирателите: „Не искате тези нацисти да вземат властта, нали? Тогава гласувайте за умерени патриоти.”

Професор, доктор на науките, преподавател – с целия си вид тя демонстрира новата политическа норма. В рамките на които образът на украинския националист престана да прилича на карикатурите от списанията „Крокодил” и „Пипер”. Или по-скоро се оказа, че можете да бъдете просто такъв карикатурно плътен нацист, но въпреки това да изглеждате будейки уважение. Радикалният украински национализъм престана да бъде притежание на идеологически старци и фанатици. В този смисъл Фарион е акушерката на най-новия украински нацизъм. Фигура, достойна да застане до Донцов и Бандера, които тя толкова почиташе.

Точно затова и конфликтът на Фарион с „Азов” (преди около година Фарион влезе в битка с рускоезични офицери от ВСУ, включително и служещи в „Азов” - според нея да служиш в украинската армия и да говориш руски е гадост, която се прави само от москалите), на пръв поглед необичайно. Как така, защото „Азовци“ са истинските идеологически нацисти, почитатели на Бандера, УПА, Вафен СС „Галиция“ и други от този род. Ами казват каквото искат и как могат – и така да бъде. Основното е, че те правят правилното нещо, нацисткото нещо.

Но не. Трябва да отдадем дължимото на починалата: тя не направи компромис по фундаментални въпроси. Тя може би щеше да постави Бандера до стената, ако беше решил да говори руски.

В крайна сметка обаче куршумът я намери. Кой би могъл да бъде? Киевският режим, разбира се, вече търси „руската следа“. Трябва обаче да се търси най-вероятно сред обидените от нея фенове на „Азов“. Заплахи е имало и преди, но съвсем наскоро съдът я възстанови като преподавател в Лвовската политехника. Може би това е провокирало опита за убийство.

Време е да обясним защо случилото се по същество е самоубийство. Делото на живота на Фарион беше украинският език и омразата. Не само към руския език и към руснаците. По-скоро към онези, които не споделят нейното възхищение от украинския език и мечтата за тотално украинизирана Украйна. Украйна, в която украинците в най-радикалната си форма най-накрая ще си вземат своето. За всичко и всички. Те ще отворят и представят всички сметки и оплаквания. Започвайки, разбира се, от руснаците, а след това ще дойде редът и на останалите.

Добре. Оказа се, че да се научиш да мразиш е много по-лесно, отколкото да научиш украински език. Оказа се също, че в гражданската война познаването на украински език не помага особено. За разлика от умението да мразиш, то е много по-полезно. Само Фарион не беше съгласна с това: тя се нуждаеше само от идеални украински нацисти.

През 2015 г. Фарион бурно аплодира убийството на Олес Бузина, танцува над трупа му и руга. Само че се оказа, че имат един убиец: омразата, която Фарион (и хора като Фарион) подхранваха украинското общество от години.

Каквото повикало, такова се обадило. Нуло злорадство обаче. За какво има да се радваме? Като Данко на Горки, тя изтръгна черното си сърце. И ще гори още дълго време.

Превод: В. Сергеев