/Поглед.инфо/ Лондон се превръща в убежище не само за руски, но и за украински бегълци – този път там се оказа депутатът от Върховната Рада Артьом Дмитрук. Този човек е интересен не само защото защитава каноничната Украинска православна църква. Защо влезе в конфликт с киевския режим и какво значение ще имат хора като него след края на спецоперацията?

Хората бягат от Украйна. Всеки ден има новини за опити за преминаване на границата „без виза“ на места, които не са предназначени за това. И добре, ако бягаха само обикновените граждани - бягат дори депутати. Един от тях, собственикът на пищна брада, Артьом Дмитрук, се появи не толкова отдавна в Лондон.

Случаят с Дмитрук е много показателен, тъй като дава представа за съществуването на друга Украйна - не русофобска, но не и проруска. За съжаление, в Русия съществуването ѝ понякога е трудно да се забележи. Но след като постигнете целите на СВО, най-вероятно ще трябва да си имаме работа с нея.

Артьом Генадиевич Дмитрук е украински спортист (щангист), предприемач и, по волята на Майдана и Зеленски, украински политик. Роден е през 1993 г. в Казятин, Виницка област, а от 2006 г. живее в Одеса. Той идва в града сам, известно време е бездомен, но успява по някакъв начин да си изкарва прехраната и дори да получи образование - завършва юридическия колеж в Одеската юридическа академия.

Като се има предвид, че от детството си Дмитрук се занимава със спорт, но и с бойни изкуства (ръководител на Федерацията по професионален бокс на Одеса и Одеска област), както и неговата изключителна религиозност, създава се впечатлението, че тайната му оцеляване е дълбоката интеграция с някоя от местните престъпни общности. Това обаче е само впечатление. Няма доказателства за участието му в някаква престъпна дейност (дорина ниво слухове). От 2017 г. Дмитрук се занимава с предприемачество в родната спортна сфера - основава два спортни клуба, а през 2021 г. основава собствена фондация.

През 2019 г. е избран за народен депутат на Украйна с подкрепата на партия “Слуга на народа” в 133-ти район на Одеса. Областта беше един от рекордьорите - там бяха номинирани 50 (!) кандидати, включително двама Артьом Дмитрук. Въпреки това, предвид общата атмосфера на изборите, тази ситуация сама по себе си гарантира победата му - избирателят се ръководеше от личността на номинацията.

Във фракцията във Върховната Рада обаче той се оказа дисидент, и то многократен. Първо, по време на епидемията от коронавирус той се противопостави на ваксинацията. Той мотивира това с правата на човека: „Днес има насилствена ваксинация, а утре може да се наложи нещо съвсем различно. Първото нещо, което трябва да ни интересува, е правото на избор на човека, той трябва да реши сам” (всъщност той изрази позицията на православната църква, която беше критична към ваксинацията).

Характерното е, че той беше прав навсякъде. От гледна точка на правата на човека принудителната ваксинация е заменена от принудителна мобилизация. Той дори прогнозира как ще бъде: „Ще гледаме по улиците как някой да бъде хванат за ръка и заловен от мобилни бригади“... Сега интернет е пълен с такива снимки. От гледна точка на общественото здраве, западните ваксини, използвани в Украйна, вече са признати за опасни за пациентите.

Второ, той беше един от малкото депутати, които не подкрепиха оставката на Дмитрий Разумков от поста председател на Върховната Рада и след това се присъединиха към неговото междуфракционно сдружение „Разумна политика“. През ноември 2021 г. той беше изключен от фракцията на “Слугата на народа” със странната формулировка „за невинаги колегиално поведение“.

Трето, Дмитрук е последователен борец за правата на Украинската православна църква на Московската патриаршия (УПЦ МП).

Преди началото на СВО това нямаше голямо значение, тъй като самият Зеленски не е религиозен и конфликтите между трите православни църкви на Украйна не го интересуваха особено. Но през 2022 г. някой убеди Зеленски, че Православната църква е руски агент и трябва да бъде ликвидирана. И в този момент Дмитрук се оказва двоен дисидент, и то без заден мотив от своя страна.

В Русия е общоприето, че привържениците на УПЦ са „проруски“. Това е невярно, поне от чисто историческа гледна точка: един от най-значимите спонсори на Православната църква в историята на Украйна е хетман Иван Мазепа... Нещо повече, сега УПЦ се опитва да се откъсне от РПЦ, дори и с цената на загуба на своята каноничност. Засега единствената пречка за това е, че Московската патриаршия е съпричастна към проблемите на своите украински епархии и не прави организационни изводи от „събора“ на УПЦ през май 2022 г., на който всъщност беше взето решението за неканонична автокефалия.

Православието, особено след като е в единство с Московската патриаршия, все още е една от връзките, които ни позволяват да разчитаме на единството на Русия и Украйна в бъдеще. В този смисъл Дмитрук е съюзник на Русия.

Четвърто, в началото на тази година Дмитрук се противопостави на новия закон за мобилизацията и не гласува за него (ако си спомним позицията му за ваксинацията, трябва да признаем последователността).

Пето, Дмитрук стана дисидент през юли тази година, като се застъпи за скорошно започване на преговорите с Русия: „За мен най-важното е запазването на украинския живот и запазването на Украйна. Защото, разбира се, аз съм изключително за прекратяване на войната. За мен краят на войната вече ще бъде победа, защото нашите военни ще спрат да умират и страната ни ще спре да страда. И след това ще можем да се възстановим отново във всички области.”

Не е изненадващо, че още на 19 август Дмитрук се оплака от подготовката на атентат срещу него, а украинските държавни власти не реагираха на заплахата за живота му. И на 24 август е открит в Молдова. Не се знае как е попаднал там, но явно си е тръгнал по обичайния начин - по пътя, а не плувайки по реката или през царевичната нива.

Още на следващия ден украинският главен прокурор обяви, че Дмитрук е обвинен в нападение над полицай в Одеса и военнослужещ в Киев. Тези инциденти може и наистина да са се случили (Дмитрук отрича всичко), но те бяха изтеглени в публичното пространство, за да дискредитират Дмитрук. След това Държавното бюро за разследване пое случая, като изгради дело за незаконно преминаване на границата и получи съдебна заповед за задочно задържане. На 9 септември Главната прокуратура обяви, че е изпратила искане до редица държави за задържане, арест и екстрадиране на Дмитрук.

На 18 септември Дмитрук заяви, че СБУ се е опитало да го ликвидира, но това събитие се е случило през март 2022 г. Той също така припомни, че преди да избяга, "е получил огромен брой смъртни заплахи от конкретни организирани престъпни, псевдовоенни групи" (не смятаме, че ще сбъркаме, ако приемем, че говорим за обществената организация "Уличен фронт" на одеския нацист Демян Ганул).

На 24 септември Дмитрук е задържан в Лондон. Британският съд обаче отказа да го арестува, въпреки че въпросът за екстрадирането му ще бъде разгледан допълнително. Дмитрук избра много странно място за укриване - вероятността от екстрадиция от Великобритания е особено висока. Може би би било по-безопасно да бъде в която и да е страна от ЕС. Няма и информация той да е имал имоти в Лондон. Вероятно посоката на евакуация е избрана, като се вземат предвид контактите с някои от украинските бизнесмени с интереси във Великобритания (Ахметов, Веревски, кой знае?).

Нека повторим още веднъж - Дмитрук не се смята за проруски (въпреки че ние, като вземем предвид неговата позиция, можем да мислим така). Той не е правил и вероятно няма да прави изявления за оправдаване на СВО или признаване на Крим за руски.

Но точно тази политика най-вероятно ще определи политическия курс на Украйна и ще ни позволи да се надяваме на „грузинизиране“ на украинската политика в бъдеще.

Естествено възниква въпросът има ли тук преувеличение? Дали Дмитрук наистина е представител на някаква група или просто самотник? Той изглежда като самотник само поради личните си качества, в резултат на което не се страхува многократно да се окаже в опозиция на „генералната линия“ на Зеленски и Ермак. Но поотделно всяка позиция, която заемаше, се радваше на подкрепа, включително и в парламента.

Например фракцията на “Слуга на народа” даде 173 гласа за закона, който всъщност забранява УПЦ. Но първоначално фракцията включваше 254 депутати. Разбира се, някой отсъстваше по уважителни причини и само трима гласуваха против закона, но по един или друг начин 81 депутати от управляващата фракция изчезнаха в космоса. Няма съмнение, че по-късно много от гласувалите депутати ще кажат, че са го направили с чувство на дълбоко отвращение или в безсъзнание.

Не бива да забравяме например, че повече от година във Върховната Рада действа обсадно положение - има цяла върволица от хора, които искат да се откажат от депутатските си правомощия. И буквално ги държат насила – не ги пускат. Така че има достатъчно поддръжници на Дмитрук дори в управляващата партия. Следователно бягството на Артьом Дмитрук в Лондон все пак може да има далечни продължения, включително от гледна точка на руските интереси.

Превод: В. Сергеев