/Поглед.инфо/ Парадоксално звучат думите на Владимир Путин на Световния младежки форум в Сочи - "Сигурен съм, че рано или късно обединението (на руснаци и украинци), поне на духовно ниво, ще се случи и това е неизбежно". В крайна сметка сега конфликтът между нашите страни е в най-острата си фаза.

Путин обаче се отличава от повечето световни политици по това, че мисли с години и десетилетия напред и също разчита на много ходове напред, докато опонентите му пуфкат за следващия ход. Ако променим времевата перспектива, очевидно е, че президентът на Русия е прав: помирението между руснаци и украинци със сигурност ще се случи, въпреки че пътят към него ще бъде дълъг и труден.

Няма къде да избягаме от нашата география – обречени сме да си останем съседи. Не можем да изтрием от себе си нашето общо минало, генетична памет, културно наследство.

Да, сега от тази страна на фронта технически се разпалва масова лудост: обществото се учи да се вари в истерична омраза към „московците“ и страстно да обожава Запада. Но инструменталният характер на тази психоза е очевиден. На украинците им предстоят горчив махмурлук, разочарование и отрезвяване.

Разбира се, не говорим за помирение с онези управници, които Вашингтон насади в Киев, още повече, че те нямат нищо общо с украинците - те са просто номадски лидери, наети срещу ниска цена. Не, говорим за обикновените хора, милиониге обикновени хора в Украйна.

Всички войни рано или късно завършват с мир. Руснаците успяха да простят дори на германците, да ги превъзпитат и вразумят. Спомням си, че в края на 80-те години с баща ми отидохме в ГДР. В берлинския трамвай ни чу един дядо, който седеше на място за инвалиди. “Русен?”, попита той и повдигна крачола си. "Сталинград!" - каза той, като посочи протезата си и се усмихна от ухо до ухо. Спогледахме се, вдигнахме рамене, усмихнахме се - всичко може да се случи. В този дядо нямаше и следа от омраза, той после ни каза къде ни е спирката.

Европейците са воювали помежду си векове наред – безмилостно, кърваво, изтребвайки всичко живо по пътя си. И днес германците отиват в Париж, за да се разходят из Лувъра, а французите отиват на Октоберфест в Мюнхен и всички се усмихват един на друг. Ясно е, че зад тези усмивки има много подтекст, но резултатът е очевиден - обединените в ЕС народи са много по-успешни, отколкото ако вегетират сами.

Какво да кажем за гражданските войни - и това се случва сега между руснаци и украинци. Преди сто години Русия преживя пореден кръг от граждански борби. Беше много по-мащабно от това, което се случва сега, но въпреки това страните намериха сили да се помирят. Милиони хора, които още вчера се стреляха един срещу друг, успяха да си простят и заедно да изградят една великолепна суперсила, наследена от нашите поколения.

Личните драми бяха неизбежни, винаги е имало много хора, на които им беше трудно да се впишат в следвоенния свят. Алексей Толстой има прекрасна история по тази тема - „Усойницата“.

Путин подчерта, че обединението на руснаци и украинци сега е възпрепятствано от „най-отвратителните прояви на национализъм“, „това е отрова, която трови живота на много народи, включително днес на Украйна“.

Бих искал да добавя, че тази отрова е смъртоносна. Тя уби бившата Украинска ССР буквално, без метафори. Страната е напълно съсипана, поробена от дългове за поколения напред и губи безнадеждна война. Милиони граждани - най-напредничавите и богатите - избягаха от страната с мечтата никога да не се върнат там. Стотици хиляди бяха убити. И всичко започна с факта, че хората бяха научени да „изтъкват“ своята националност. Е, браво, браво. Това е ужасен и горчив урок за всички ни.

Англосаксонците обичат и знаят как да насърчават такъв национализъм сред народите, които планират да настройват един друг срещу друг. Това е много стара стратегия: така индийските княжества бяха обречени на взаимно унищожение, така едно след друго бяха унищожени индианските племена, така се захранваше Третият райх. Във всяка страна по света днес нацистите са техен международен боен отряд, който тероризира местното население и го подготвя за безнадеждни, безсмислени и безкрайни войни. Обрича на смърт, накратко. За нас е много важно да не хванем тази психическа зараза – тя е изкусителна, но смъртоносна.

Няма нищо по-приятно за Запада от това да гледа братоубийствения конфликт между руснаци и украинци. За него няма нищо по-ужасно от нашата среща. Можете да ме замеряте с домати, но аз искам да мечтая за времето, когато Иван Иванович и Тарас Никифорович ще си простят всички волни и неволни грехове, ще сключат мир и заедно ще изградят нашата велика Русия.

Превод: В. Сергеев